Цените на храните растат два пъти по-бързо от заплатите

Цените на основни храни у нас поскъпнаха средно с 30% само за година, като скокът при редица продукти надхвърля 40%. В същото време, средната работна заплата в страната нараства с два пъти по-бавни темпове, което означава, че покупателната способност на българските домакинства намалява.

Средното поскъпване при храните възлиза на 30.3% за последните 12 месеца, става ясно от Индекса на тържищните цени на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Поскъпването за крайните потребители е дори по-високо, тъй като данните отразяват цените на едро без добавена търговска надценка към тях.

Повишението при редица храни е значително по-високо спрямо годишното нарастване на индекса на тържищните цени.

Абсолютен шампион по поскъпване е слънчогледовото олио, чиято цена скача с цели 73% или близо 2 лева за година до 4.68 лева за бутилка от литър. За сравнение, в средата на март миналата година, цената е възлизала на 2.71 лева.

Брашното тип „500” поскъпва с 40% или близо 0.40 лева за година, достигайки цена от 1.37 лева за килограм. Преди година цената е била малко под 1 лев за същото количество.

Картофите също поскъпват над средното, добавяйки цели 46% към цената си на годишна база. Така в средата на март тази година, килограм картофи се търгува средно за 0.88 лева, спрямо 0.60 лева преди година.

Месото също поскъпва драстично. Килограм пилешки гърди струват с 30% или 2.1 лева повече спрямо март миналата година, като средната цена вече достига 9.07 лева.

Кашкавал „Витоша” поскъпва с над 27% на годишна база до 14.09 лева за килограм. Преди година средната цена в била 11.06 лева или с над 3 лева по-ниска.

Увеличение от близо 25% се отчита при кравето сирене, което достига цена от 8.70 лева за килограм, спрямо 6.98 лева през март миналата година.

Вносните домати скачат с 27% или близо 0.50 лева за година, като се търгуват срещу 2.28 лева за килограм. Преди година цената е била 1.79 лева за същото количество.

Кофичка кисело мляко вече струва с близо 20% повече, като се търгува средно за 1.10 лева.

Яйцата поскъпват с близо 32% за година до средно 0.25 лева за брой. Преди година цената е била под 0.20 лева за брой.

Заплатите растат по-бавно от цените на храните

На фона на всичко това, средната работна заплата в страната възлиза на 1676 лева към края на месец декември миналата година, сочат последните данни на Националния статистически институт по темата. Размерът на средното брутно възнаграждение е нараснал с 14.1% на годишна база, тъй като в края на предходната 2020 година бе на ниво от 1468 лева.

От гледна точка на средната работна заплата за последните три месеца на миналата година, годишното увеличението е дори по-ниско – ръст от 12.2% до средно възнаграждение в размер на 1612 лева за тримесечието.

Това означава, че годишният темп на растеж на заплатите у нас е над два пъти по-нисък спрямо скоростта, с която поскъпват храните. Данните за размера на средната заплата за първото тримесечие на тази година все още не са публикувани от НСИ, но едва ли може да се очаква годишният ръст на заплатите ще достигне 30% към края на март тази година.

Паралелно с това, от 1 април тази година, минималната работна заплата у нас ще нарасне от 650 лева на 710 лева. Това представлява ръст от 9.2% или над три пъти по-бавен темп на растеж спрямо нарастването на цените на храните.

Пенсиите у нас също нараснаха през миналата година, след индексирането със средно 12.5%, но пословично ниският им размер и поскъпването на храните, елиминират ефекта от политиката за повишаване на доходите на пенсионерите. През тази година се предвижда реално увеличение на пенсиите от 7.3%, сочат изчисленията на Националния осигурителен институт. Средният размер на пенсията през тази година без добавки се очаква да достигне 574 лева.

Разходите за храна са основна тежест за бюджета на българските домакинства. Според данните на НСИ, разходите за храна и безалкохолни напитки оформят близо 30% от средните разходи на лице от домакинството за последното тримесечие на миналата година.

Официалната годишна инфлация у нас достигна 10% през месец февруари, сочат данните на НСИ. Това е най-високото равнище от октомври 2008 година.