Оповестиха имената на загиналите в Горни Лом

Черен флаг беше спуснат днес от фасадата на кметството в Горни Лом. Преди по-малко от две денонощия 15 души изгубиха живота си в цеха за производство на взривни вещества и утилизация на боеприпаси. Днес е денят, в който скърбим за жертвите на адския взрив:

Инж. Емил Валериев Митков – София

Инж. Валери Петков Цокин – Монтана

Инж. Мирослав Съйков Чернев – София

Емил Илиев Илиев – Монтана

Михаил Димитров Илиев – Горни лом

Венера Евтимова Георгиева – Средогрив

Иван Петров Георгиев – Средогрив

Милка Петрова Ангелова – Средогрив

Румен Александров Ръбин – Монтана

Петър Симеонов Петров – Монтана

Христо Борисов Каменов – Монтана

Пламен Иванов Петков – Чипровци

Петко Костов Иванов – Чипровци

Красимир Димитров Георгиев – Чипровци

Цветан Борисов Михайлов – Монтана

„Трябва да има виновни за инцидента“, настоява Димитър Димитров, който загуби сина си при взрива в завода за взривни вещества и боеприпаси в Горни Лом, предае Нова ТВ.

Към главния прокурор Сотир Цацаров опечаленият баща се обърна с думите: „Искам да си свършите съвестно работата, трябва да има виновни, които да понесат отговорност, това е страшна трагедия, 15 семейства са почернени, не искам да се случва на никого това, което се случва на мен“.

Към бъдещите управляващи опечаленият баща се обърна с думите: „Говорите, че ще трябва да се създават работни места, искам да ви помоля, гласувайте закони и създайте условия на младите хора да работят, държавата има нужда от млади хора“. Синът ми започна да работи на 24 години, а сега е на 26 години, той беше принуден да започне работа в завода, за да може да има свой средства, с които да посреща нуждите си. Аз знаех къде отива и той също знаеше“, каза Димитров.

Шестима от загиналите са от Монтана. Преди да намери смъртта си в завода за обезвреждане на мини, 44- годишния Румен дълги години бил без работа. Жена му също е безработна, а имат и син студент. До последно се надявали, че може да е жив и да се върне.

„За какво му беше това нещо, да си продаде живота за 200-300 лева, за какво му беше това нещо? Отидох при майка му и си казвахме, че няма да е най-лошото, може да е ръка, крак, но няма да е най-лошото, не сме си го и помисляли. Животът си продължава, още от утре и всеки ще си тръгне с задълженията, а него няма да го има никога вече”, каза през сълзи Цеца Младенова.

E79 News