Бонусите за научната продукция влязоха в правилата за работна заплата на ЮЗУ, младите кадри може да получат допълнително 20 000-35 000 лв. годишно

Академичният съвет даде срок до есента повече от половината неверифицирани преподаватели да се регистрират в НАЦИД, за да не станат ненужни

В ЮЗУ „Н. Рилски” – Благоевград започнаха подготовка за предстоящите атестации и акредитация на национално ниво. Бонусите за стимулиране на научната продукция влязоха в правилата за работна заплата.

Както „Струма” писа, Академичният съвет с пълно единодушие прие 47-те украински студенти на университета да бъдат подпомогнати с по 540 лв. и освободени от такса общежитие. Наред с това органът за управление на висшето училище взе и други редица важни решения.

Като първа точка в дневния ред бяха разгледани постъпили предложения от декани /гласувани на факултетни съвети/ за обавяване на конкурси за заемане на академични длъжности. Така бяха „пуснати” конкурси за общо 5-има главни асистенти и 4-ма доценти във факултетите по изкуствата, по обществено здраве, здравни грижи и спорт, по педагогика, в Техническия, във Философския. Предстоят конкурси за академично израстване да бъдат обявени и във Филологическия, и в Правно-историческия факултет.

На заседанието бяха актуализирани учебни планове и квалификационни характеристики на бакалавърски, магистърски, докторски програми и преобявени 62 места за докоранти в редовна форма и 21 в задочна.

Изключително важен бе и обсъжданият проект за изменение и допълнение на вътрешния правилник за работните заплати. Като е известно, вече две години, или от началото на мандата на настоящото ректорско ръководство, публикационната активност на преподаватели се стимулира с допълнителни бонуси. Целта е както да се повиши качеството на научната продукция, така и ЮЗУ „Н. Рилски” да отговори на изисквания и да покрие критериите за статут на изследователски университет.

Съгласно изискванията на ниво Министерски съвет раздаваните допълнителни средства трябва да бъдат включени в правилата за организация на работните заплати. „На работещите по трудови правоотношения в университета се заплаща допълнително трудово възнаграждение за научни публикации в списания, реферирани и индексирани в световните бази данни Web of Science и/или Scopus, на които го има адреса на Югозападен университет”, гласи формулираната нова точка във вътрешния правилник.

Зам. ректорът по научноизследователската работа проф. Станкова подчерта и че съгласно решението на Министерски съвет трябва да бъде посочена и методиката, по която се определя допълнителното трудово възнаграждение. То зависи от категорията на научното списание, измервана в т.нар. квартили (Q1, Q2, Q3 и Q4). За публикация в издания от най-високия клас – квартил 1, бонусът е 5 минимални работни заплати по 710 лв., или 3550 лв. За категория Q2 допълнителният стимул е три и половина минимални заплати. За квартил 3 – две минимални заплати – 1420 лв., и за четвърта категория /Q4/ – една и половина, или 1000 лв.

„Мисля, че това е много добър стимул. Един асистент, ако има качествата да пише, да се занимава с наука, може да направи 5 статии и да вземе от порядъка на 20 хил. лв. на година. Доцент, ако не се занимава с организационна работа, може да напише и 10 статии и да бъде стимулиран с 35 хил. лв. Предполагам, че колегите ще приемат добре това предложение и вие няма да имате против да го одобрим”, обърна се към членовете на Академичния съвет ректорът проф. д-р Борислав Юруков и даде думата за изказвания.

Деканът на Стопанския факултет проф. д-р Преслав Димитров определи стимулите за публикационна активност като уникален акт и поздрави ректорското ръководство за решението, което бе подкрепено от всички както в залата, така и участващите онлайн в заседанието.

Специално внимание бе обърнато и на готвещата се реформа във висшето образование. Както вече стана ясно, през тази година Министерството на образованието и науката ще предложи промени в Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС). Те ще са съобразени със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България (2021-2030 г.). Целта е да се подобрят качеството на висшето образование и международната видимост на българските университети така, че в следващите години поне един да попадне в топ 500 на световна класация.

Реформата ще започне с повишаване на изискванията към преподавателите и подобряване на системите за акредитация, атестация и борба с плагиатството. В момента процедурата по атестация, включително изборът на критериите, зависи изцяло от решенията на факултетите, които оценяват сами себе си. Поради тази причина от МОН отчитат, че почти всички преподаватели получават най-високи оценки. Вследствие на това в университетите преподават хора, които не се развиват. Постепенно те се превръщат в мнозинство, което чрез гласуване взема всички важни решения без грижа за дългосрочното бъдеще на висшето училище.

Ето защо правителството ще въведе общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател ще трябва да постигне съобразно своето ниво и съгласно минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление. Целта е само инициативните и подготвените да могат да покрият тези изисквания в дългосрочен план. Така ще се повиши мотивацията на преподавателите и ще се обнови съставът, като се освободят места за млади и мотивирани хора, които са готови да работят интензивно през целия си професионален път.

Паралелно с това ще се прегледат отново минималните изисквания за професионалните направления и ще се актуализират където е необходимо. Ще се промени и съставът на журитата в конкурсите за заемане на академични длъжности и за придобиване на научни степени. Предвижда се няколко от техните членове да бъдат избирани на случаен принцип от регистъра на Националния център за информация и документация (НАЦИД).

В акредитацията на висшите училища ще участват само преподавателите, регистрирани в НАЦИД, т.е., които покриват минималните изисквания. Ако даден университет не може да осигури такива хора за определен преходен период, той ще се преобразува в образователно висше училище или колеж.

Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) вече работи върху промени в начина на акредитиране на висшите училища. Сега оценките на почти всички университети са високи, без да се очертават ясно силните и слабите им страни. Причини са формалната процедура, която изисква обработка на обемисти документи, и силната доза субективизъм при оценяването.

МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се използват основно числови данни от надеждни източници за реални показатели, подобни на тези в Рейтинговата система на висшите училища – напр. безработица сред завършилите, осигурителен доход, научни публикации в международните бази данни, привлечени средства по договори и др. Така ще се очертаят истинските постижения и проблеми и ще се минимизира субективизмът. Докладът за самооценка ще се преобразува в критичен анализ на слабостите и план за преодоляването им. По този начин ще се създаде много по-удобна за прилагане и обективна система за акредитация, която ще повиши силно мотивацията на висшите училища да подобрят резултатите си в съответствие с критериите за тяхната оценка.

За да бъдат успешни, всички промени /включващи и обединяване на малки висши училища със сходен и/или допълващ се профил/ ще се осъществяват чрез увеличаване на финансирането за висше образование, което ще се обвърже с постигането на определени цели, резултати и индикатори.

МОН ще възложи оценка на въздействието на предлаганите промени и ще представи проектите за обществено обсъждане.

„Един от важните въпроси, който трябва да засегнем, е за новите промени в Закона за висшето образование. Те са доста, но общо взето са в посока повишаване качеството на преподавателите .   Атестацията да отиде на национално ниво и да се води от министерството. В тази атестация са заложени изисквания за верификация на съответните преподаватели. И това МОН все по-очетливо ще го заявява.

На последното събрание на Съвета на ректорите министърът каза, че от научната общност само 30% от преподавателите са верифицирани, а останалите 70% не са. В нашия университет цифрите са доста по-различни – 72% верифицирани и само 28% неверифицирани. Тези, които не са верифицирани, са две основни групи. Едната включва преподаватели, чиито процедури са били по-отдавна, по други изисквания, но сега има нови и по-високи. Втората група е от хора, които се опитват да си запазят част от научната продукция за конкурс. Така или иначе, въпросът с верификацията стои на дневен ред и независимо че при нас показателите са доста по-различни от общите за страната, трябва да вървим към по-пълна верификациия на колегите“, коментира проф. Юруков.

За да внесе по-голяма яснота, проф. Станкова акцентира на факта и всъщност заложената промяна, че в предстоящата акредитация на университетите ще влизат само преподаватели, които са верифицирани в НАЦИД. „И ако те не са достатъчни, университетът се превръща във висше училище. Ако във висшето училище няма необходимия брой верифицирани преподаватели, се превръща в колеж. Така че въпросът с верификацията е много остър“, анализира зам. ректорът по научноизследователската работа и допълни, че посочените от ректора 28% означават, че 55 доценти  и 9 професори не са верифицирани – тоест не са регистрирани в Националния център за информация и документация (НАЦИД). За да се случи това, въпросните хабилитирани преподаватели трябва да имат необходимия брой публикации и да покрият минималните изисквания за заемането на съответната академична длъжност.

„Направили сме справка по факултети. Данните ще бъдат изпратени на деканите, за да се обърне специално внимание на тези колеги, защото ще видите, че има направления, които с влизане в сила на промените няма да могат да бъдат акредитирани. Министърът каза и че тази промяна няма да бъде в Закона за висшето образование, а ще е през постановление на Министерски съвет. Тоест е много предстояща“, предупреди проф. Станкова.

Зам. ректорът подчерта и че ЮЗУ е един от малкото университети, изплащащи допълнително финансово стимулиране  за публикации, преди решението на  МС, затова и сега трябва да изпреварят нещата. Така на неверифицираните доценти и професори бе даден срок до 1 октомври да направят това.

В залата се чуха и гласове, че даваният срок е прекалено дълъг. „Това касае колегите, които нямат достатъчно научна продукция. Иначе самата верификация може да се извърши за не повече от седмица”, уточни проф. Станкова, а ректорът бе категоричен , че трябва да се подходи много сериозно към въпроса и да се започне работа.

В тази връзка ръководител на катедра попита дали  ще има санкции за преподаватели, които въпреки всичко не пишат, не публикуват и за 4 години не са предприели нищо, за да се регистрират.

„Когато даден преподавател не може да участва в акредитацията на висшето училище, колеж, то ректорът си задава въпроса защо му е този преподавател. Предлагам да не правим дискусия по темата, а да се опитаме да изпреварим събитията и да сме готови за промените. Става въпрос за нашето оцеляване”, разясни сериозността на въпроса зам. ректорът.

Академичният съвет прие до есента повече от половината преподаватели /60%/ по професионални направления да се регистрират в НАЦИД, така че в Югозападния университет да са готови за промените./struma.bg