„Васил Левски: С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите“
-
- февруари 19, 2022
С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите Васил Левски е символ на безсмъртието! Васил Левски – това е БЪЛГАРИЯ! Васил Иванов Кунчев, известен с прозвището си Левски, е най-великият от големите българи в родната ни история. Той посвещава и дава живота си на идеята за освобождението на България. Идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК), Левски пътува из страната, създавайки революционни комитети с една цел – провъзгласяването на „чиста и свята република”. Няма българин, който да не се прекланя пред делото му и да не носи в сърцето си образа на Левски, който продължава да живее вече 149 години след онзи пагубен миг, в който въжето отнема сетния му дъх. Жертва се в името на тази кауза, както самият той казва – „Каквото съм правил, в полза народу е”.
Васил Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Учи във взаимното училище в града. През 1851 г., когато бащата Иван Кунчев Иванов умира, Васил е на 14 г. и започва да учи за абаджия, за да помага на братята си в издръжката на семейството.
1855 г. е годината, в която Васил става послушник при вуйчо си архимандрит Василий. През 1858 г. е ръкоположен за дякон с името Игнатий в сопотския манастир.
Революционната дейност на Дякона започва с включването му в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. Там по време на военни учения според легендата си спечелва прякора „Левски“ заради умението му да скача надалеч. Повлиян от Раковски, той приема идеята за организиране на революционни чети и взима участие в четата на дядо Ильо Войвода.
През 1864 г. отрязва косите си и се посвещава на учителска дейност, която използва, за да пропагандира революционни идеи сред народа и да организира патриотични дружини. В този период осъществява контакти с Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а през 1867 г. се записва като знаменосец в четата на Панайот Хитов, с която изживява всички трудности на живота на революционера. Уачства и във Втората българска легия, а след разпадането ѝ остава няколко месеца в Зайчар, където преосмисля бъдещите си дела.
През 1869 г. са положени основите на Вътрешната революционна организация (ВРО) – сложна структура с революционни комитети из цялата страна, свързани чрез тайни връзки. През същата година в Румъния Левски взима активно участие в живота на българската емиграция и се среща с Любен Каравелов, с когото създават Български Революционен Централен Комитет (БРЦК). Следващите години са посветени на развиването на революционните организации и подготовката за единнобългарско въстание.
На 27 декември 1872 г., след провала на Арабаконашкия обир, Левски е заловен от турската полиция в Къкринското ханче. На 14 януари 1873 г. е издадена смъртната му присъда, а на 21 януари същата година е потвърдена с указ от султан Абдул Азис.
Васил Левски се отправя към безсмъртието и вечността на 19 февруари 1873 г., когато е обесен в София на мястото, където днес се намира неговият паметник. Дяконът остава завинаги на 35 г., но делото му ще се помни вечно.
Ето някои негови интересни мисли:
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“.
„И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“.
„Интригата спира хода на народната работа“.
„На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел“.
„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите“.
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори“.
„Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа“.
„Дела трябват, а не думи“.
„Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия“.
“Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си“.
„Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели“.
„Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци“.
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно“.
„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“.
„Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си“.
Be the first to leave a review.
