Доц. Надежда Илиева с кошмарна прогноза за България! Ето какво ще се случи до 2030 г.

По думите й високите цени на имотите стимулират субурбанизацията, а най-силна е вътрешната миграция след 60-те години

Всяко четвърто село у нас ще e безлюдно през 2030 г. Тази кошмарна прогноза направи доц. Надежда Илиева, която е ръководител на секция “Икономическа и социална география” на департамент „География“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките.

По думите й високите цени на имотите стимулират субурбанизацията. „Най-силна е вътрешната миграция след 60-те години“, поясни тя.

Ето какво още сподели доц. Надежда Илиева в интервю за „Монитор“

– Доц. Надежда Илиева, кои са били най-големите миграции на хора на територията на на страната през миналия век?
– Най-интензивна в България е била вътрешната миграция след Втората световна война и по-точно през 50-те и 60-те години на миналия век. Тя е свързана с икономическото развитие на страната.

Първият фактор е колективизацията на земята и вторият е екстензивното развитие на тежката промишленост, изискваща много работна ръка. Миграцията тогава е основно от селата към градовете. Годишно през този период са мигрирали по около 160 000 души.

През 60-те години над половината от преместващите се хора са отивали от селата в големите градове. От 70-те години и най-вече след 1989 г. пък вътрешната миграция се насочва от градовете към градовете. Първата причина е в изчерпването на демографския потенциал на селата и силното застаряване на населението там.

Втората е, че след началото на прехода вече малките градове по нищо не се различават в социално-икономическото си развитие от селата. Все пак тези селища са с по-добре запазен демографски потенциал отколкото селското население. Не бива да забравяме и другия фактор, възпиращ до голяма степен вътрешната миграция.

В онези години бяха въведени и административните ограничения, т. нар. жителство за големите градове, които отпаднаха след 1990 г. Така се даде възможност за нарастване на миграционния поток към столицата и най-големите градове в страната.

– Преди Втората световна война имало ли е моменти на силна вътрешна миграция?
– Вътрешната миграция не е била толкова интензивна, колкото след това. В годините между двете световни войни 80% от брутният вътрешен продукт се е формирал от селското стопанство. Затова и населението в България е било по-равномерно разпределено, което сега не е така.

Тези процеси се влияят силно именно от стопанското развитие в държавата. Неслучайно в София се строят цели жилищни комплекси, които са за работниците на най-големите заводи, като например металургичния комбинат в Кремиковци.

Подобни процеси на нарастване на населението в големите градове заради индустриализацията има и в други страни на Европа. В Полша обаче са развили повече на брой големи промишлени центрове и така се е постигнало по-равномерно разпределение на населението.

У нас се акцентираше на ускорена индустриализация и насилствена колективизация в селското стопанство, като цехове на големите предприятия имаше и в малките градове. След 1989 г. индустрията ни се срина, много хора останаха без работа и те тръгнаха да търсят препитание в големите градове. Така вътрешният миграционен поток през 90-те години на миналия век формираше над 40% от вътрешната миграция.

– Не бива да забравяме, че в Полша и при соца голяма част от земеделската земя не само юридически бе в частни ръце?
– Това също оказва голямо влияние върху по-равномерното разпределение на населението. Там държавните земеделски стопанства са били само на земи с влошени природни характеристики.

– Статистката сочи, че през 2020 г. почти 100 000 души са се върнали в селата и официално са се регистрирали на местожителство там. На какво се дължи това?
– Става дума за субурбанизация. Много ясно си личи нарастването на населението на селата, разположени край големите градове. Процесът е най-характерен за района около София. Увеличаването на хората, заселили се около столицата, се наблюдава основно по протежение на основните входно-изходни пътни артерии на столицата.

Субурбанизацията е повлияна от няколко фактора. Единият са високите цени на имотите в София, вторият е, че вече все повече семейства търсят екологично чиста среда. Третият е влиянието на пандемията, когато се видя, че много хора могат да работят дистанционно от къщи. Дори в периоди на затихване на пандемията голяма част от служителите не се връщат в офисите.

Така фирмите спестяват разходи и много от работодателите оставиха хората да си работят от къщи, защото у нас почти няма проблеми с осигуряването на високоскоростен интернет.

Бързо нарастване на селското население се наблюдава и около Пловдив. Неслучайно и цените на недвижимите имоти там нарастват, както и в периферните райони на най-големите градове. По Черноморското крайбрежие пък субурбанизацията е свързана с развитието на туризма.

– Кой район в страната е с най-много обезлюдени села?
– Има много ясна зависимост между годината на достигане на максимален брой на населението на дадено населено място и степента на обезлюдяването му впоследствие. Обикновено колкото по-рано е започнал процесът на бягството на хората от родните им места, толкова е по-голям сега делът на обезлюдените села.

Няколко са районите у нас с много села, останали без хора. На първо място това е Северозападна България, районът на Централна Стара планина, Краището. Към края на миналия век процесите на обезлюдяване силно засегнаха и Източните Родопи, което е вследствие на изселването на българските турци през 1989 г. и последвалата след промените емиграция по икономически причини.

Районите, които най-скоро бяха ударени от депопулацията, са и Централните Родопи. Другият е Странджа-Сакар, като през последните години процесът продължа да нараства и към района на Среднотунджанското поречие на Ямболското и Елховското поле.

– Има ли райони извън посочените от вас около големите градове, където селата все още да са по-пълни и да не са така силно засегнати от депопулацията?
– По показател брой на населението големите села обикновено са разположени там, където има много добри условия за развитие на земеделието – в Добруджа, централните и източните райони на Дунавската равнина, в Горнотракийската низина. Малките села обикновено са разположени в планинските територии. При тях обаче селищната им мрежа има по-голяма гъстота, но пък те почти винаги са полупразни или обезлюдени.

– Какъв е броят на обезлюдените села у нас?
– Все още от последното преброяване не е излязла окончателната статистика на обезлюдените села. Правила съм прогнози на база начална година 2011-а, като за момента според мен те са 450-500. Общият брой на селата у нас са към 5000. Очаквам изцяло обезлюдените села да достигнат през 2030 година една четвърт от общия брой, или между 900 и 1000.

Най-тревожното е, че ако добавим към тях и тези с население до 20 души, то този дял може да достигне след 8 години до 37%. За съжаление тогава това ще бъде най-голямата група населени места в страната. В резултат поляризацията в демографското пространство ще е още по-засилена.

Проблемът в България е не толкова числеността на населението. Има държави, включително и в Европа, с много по-малък брой. Демографските проблеми у нас може да се обобщят основно в две насоки. Първата е силно застарялото население и изключително високата смъртност, която през 2020 г. достигна 18 промила. За сравнение средната стойност на този показател в Евросъюза е около 10,5-10,6 промила.

Вторият голям минус е именно неравномерното разпределение на населението. Огромни територии, обхванати от процесите на обезлюдяване, и силна концентрация на население само в няколко града.

– Не започваме ли вече да наподобяваме на Латинска Америка?
– Да. Един мегаполис като Мексико сити е най-голямата агломерация в света. В Бразилия например над 70% от населението е концентрирано по крайбрежието на Атлантическия океан.

Там обаче една огромна част от територията на страната е заета от тропически джунгли и не можем да правим сравнение с България. Страната ни се намира в умерения климатичен пояс, където навсякъде има благоприятни условия за живот и за стопанска дейност.

Коя е тя?
Доц. д-р Надежда Илиева e ръководител на секция “Икономическа и социална география” на департамент „География“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките.