Замърсените с антибиотици реки може да доведат до нова пандемия
Учените предупреждават колко опасни са хвърлените във водите лекарства
Повече от една четвърт от световните реки, от които са взети проби в рамките на ново мащабно проучване, са замърсени с лекарства в токсична степен.
Според изследователите фармацевтичното замърсяване представлява „глобална заплаха“ за околната среда и човешкото здраве. Когато антибиотиците попаднат във водните пътища, те увеличават вероятността бактериите да развият антимикробна резистентност, която според СЗО и ООН е една от най-големите опасности за човечеството.
В първото глобално изследване на този проблем учените са измерили концентрацията на 61 активни фармацевтични съставки (АФС) в повече от 1000 места в 258 реки, които обхващат всички континенти – общо 104 държави.
Според проучването, публикувано в списание PNAS, само две места в света не са били замърсени: Исландия и венецуелско село, където коренното население не използва съвременна медицина.
Вече повече от две десетилетия знаем, че фармацевтичните продукти попадат във водната среда, където могат да повлияят на биологията на живите организми“, обяснява д-р Джон Уилкинсън, един от ръководителите на изследването, проведено в Университета на Йорк, Великобритания.
Но един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме при решаването на този въпрос, е, че няма много представителни данни при мониторинга на тези замърсители, като почти всички са съсредоточени върху няколко избрани области в Северна Америка, Западна Европа и Китай.
Мадрид е с най-замърсената от медицинска гледна точка река в Европа
Река Мансанарес в Мадрид е най-замърсената река в Европа, като се нарежда в първите 10% от местата в света с най-високи кумулативни концентрации на АПВ. Глазгоу попада в първите 20% в световен мащаб.
На други места горещи точки с токсична фармацевтична вода бяха открити в Лахор в Пакистан, Ла Пас в Боливия, Адис Абеба в Етиопия и Далас, САЩ.
Съществува силна връзка между социално-икономическия статус на дадена държава и по-високото фармацевтично замърсяване на нейните реки. Най-силно засегнати са страните с нисък и среден доход като Индия и Нигерия. Изследователите предполагат, че това може да се дължи на факта, че хората в тези държави могат да си позволят да купуват лекарства, но не разполагат със скъпи канализационни системи, които да филтрират лекарствата.
Фармацевтичните фабрики също изпускат своите химически съединения в реките. В един от пунктовете в Бангладеш – надолу по веригата от производителите на лекарства, нивата на антибиотика метронидазол са над 300 пъти по-високи от безопасното ниво (най-голямото нарушение според проучването).
Съгласно данните, публикувани миналия месец, през 2019 г. повече от 1,2 млн. души в света са починали от бактериални инфекции, които са били резистентни към антибиотици. Съществуват тесни връзки между държавите – предимно в Южна Азия и Субсахарска Африка, с най-силно замърсяване с лекарства и тези, които страдат от най-голямо въздействие на антимикробната резистентност (АМР).
Уилкинсън заяви пред „Гардиън“, че антимикробната резистентност може да доведе до нова пандемия.
Кофеинът и антидепресантите са сред лекарствата, открити в реките, предаде БГНЕС
Най-често откриваните лекарствени продукти са карбамазепин – антиепилептично лекарство, за чието разграждане е необходимо време, лекарството за диабет метформин и кофеин, за който изследователите признават, че се съдържа както в напитки, така и в лекарства. И трите вида са открити в повече от половината от обектите.
Концентрацията на поне един от тези препарати в 25,7 % от местата е надхвърлила границата, която е безопасна за водните организми. Тези биологично активни съединения могат да превърнат мъжките риби в женски, да нарушат възпроизводството и дори да променят сърдечния ритъм на животните.
Други замърсители, открити в потенциално вредни концентрации, включват бета-блокера пропранолол и лоратадин – антихистамин за алергии. Антидепресантите циталопрам и венлафаксин също са открити на всички континенти с изключение на Антарктида.
Изследователите се надяват, че като засилят мониторинга върху фармацевтичните продукти в околната среда, ще могат да разработят стратегии за ограничаване на неблагоприятните последици, причинени от тези замърсители.
Петя Славова
dnes.bg
Be the first to leave a review.