Ексклузивно! Неудобните въпроси: На прицел Кирил Илиев – ГЕРБ / На четири очи с Методи Байрактарски!

 

Уважаеми читатели,

Представям на вашето внимание г-н Кирил Илиев от ГЕРБ,

Здравейте г-н Илиев, напоследък насищате медийното пространство с вашето присъствие, на какво се дължи тази активност, някак си досега ГЕРБ никакви ви нямаше, какво се случва сега?

– Напротив г-н Байрактарски, ние винаги сме били наоколо, винаги сме имали активна позиция и както виждате тя изцяло отговаря на обществените нагласи по даден проблем. Просто доскоро имахме оперативната възможност да решаваме проблемите без много гласност и хората виждаха готовите решения. Сега за съжаление това е невъзможно и ние бяхме поставени в изолация и дори ни беше заявено, че мнозинството в общински съвет е осигурено и не мислят да се съобразяват с нас. Именно за това ни трябва медийното посредничество  и ползваме най-силната функция на медиите – да бъдат медиатор т.е. посредник между различни позиции и изясняване на истината при даден спор.

Да, разбирам, ами да се захващаме за работа тогава! От къде да започнем, проблем по проблем, кой е проблема на деня, на месеца, на мандата, можем ли да ги степенуваме?

– Можем да ги степенуваме, но все пак да ги степенуваме по актуалност. За мен най-актуалната тема си остава взимането на кредита за развитието на парк Бачиново и  ремонтите дейности около стария закрит басейн и Аквапарка. Надали има човек, които да не иска открития плаж да не заработи още това лято, но въпроса е на каква цена. За тези няколко седмици ние си проведохме собствена социология за нагласите на хората и си изяснихме нещата за нас си. Хората ни дадоха най-разумната и аргументирана позиция за поемането на този огромен и невиждан по своите мащаби обществен дълг. Но повече ще чуете на сесията в края на месеца. В аванс ще ви кажа, че хората не искат да подкрепим такова неразумно начинание. Аз принципно  бих подкрепил предложение за ремонт на алеята, обособяване на една или две горски трекинг пътеки от другата страна на реката и разбира се ремонт на Аквапарка, но след представяне на количествено стойностна сметка, която ясно да покаже, колко ще струва на всички нас – данъкоплатците. В общината има инвестиционен отдел и много технически грамотни лица, които буквално могат до стотинка да ни изчислят колко ще ни струва.

Не ви ли е страх, че с това осигурено мнозинство дълга ще бъде поет и вота на хората няма да бъде отчетен, примерно от съветници, които са обвързани с икономически лобита около общината?

– Риска е реален, но всеки трябва да носи кръста на своите решения.  Дори имаше предложение от колегата Янкулски за референдум, което аз лично подкрепям, но с известни резерви. Иначе от друга страна, много дълго време чакахме да си върнем Аквапарка, и трябва да го пуснем в експлоатация – надявам се да го видя в бюджета като разход и съоръжението да бъде пуснато още това лято, дори и частично. Между другото говорих с почти всички големи строители в този град и всеки ми каза, че приблизителната стойност на ремонта, почистването включително подмяна на всички плочки в басейна и замяна на помпите и ремонт на зелените площи и прочее е не повече от милион. За закрития трябват повече пари и може да изчака, защото имаме нов и модерен басейн в кв. Еленово и той покрива нуждите ни на този етап. Относно другите по-смели идеи на кмета, по скоро го бих посъветвал да търси европейско финансиране или публично частно партньорство. Между другото това, че не поднесе по правилния път такава важна тема не значи, че не постигна друг успех и той е да провокира всички нас –гражданите, да си зададем въпроса, кои са най-важните приоритети на нашия град. Буквално за дни се генерираха множество добри идеи, и вече можем да степенуване на най-наболелите проблеми на града. Хората се събудиха и обществото се активизира.

Абсолютно прав сте, аз също с любопитство наблюдавах всички дебати по темата. Казаха се много интересни неща, но станаха ясни и неща, които ако не беше този дебат нямаше да станат достояние на хората. Имаме журналистически материали за месец напред.

– За това говоря и аз. Само за няколко седмици общината бе залята с нови предложения и идеи, и казусът показа, че хората са активни и съдбата на града ни ги вълнува. Може би с още няколко такива нетрадиционни хода, хората ще разберат, че силата е в тях и те решават, а администрацията изпълнява. Всъщност това индикира и нещо друго, занапред ще бъдат по взискателни, когато правят своя избор, кой да седи на върха на административната структурата, която ги обслужва и харчи парите им.

В този ред на мисли, видяхте как бе преразгледан и въпроса за размера на такса смет. Ние заехме категорична позиция, че таксата трябва да бъде плавно покачвана и в тези тежки времена е недопустимо да вдигаме цената на услугата почти тройно и да натоварваме излишно данъкоплатците. Таксата ни смет наистина е ниска с оглед разходите, но и времената не са леки. Общината по примера на домакинствата също трябва да свие разходите си и  солидарно да поеме част от разходната тежест. Аз считам че с предложената от нас и приета от съветниците размер на таксата, можем да постигнем добро сметосъбиране на разумна цена. Г-н Байрактарски, в момента между хората има огромна несигурност за всичко, аз усещам огромно напрежение и добре, че зимата бе мека иначе щеше да е страшно. Цените галопират, хората обедняват – ток, храна, горива всичко е ад и няма адекватна реакция от никъде. Аз считам, че проблема идва от правителството, не знаят какво правят не знаят къде се намират и хората го разбраха. Информират се от Гугъл за всичко, нямат информация за нищо. Пълен фарс, а ние искаме хората да с сигурни, че утре ще са по-добре. Няма шанс!

Да за съжаление сте прав? Пример за това е моста на река Струма към село Покровник. Там имате ли информация какво ще се случи?

– На последната сесия зададох точно този въпрос на г-н кмета. Оказва се, че държавата нехае и дори не са дали никакъв ясен отговор, какво смятат да правят. Правителство от стажанти, имитатори и граничещи с некадърна престъпност Остапбендеровци. Моят праг за глупостите на полезните идиоти в правителството се изчерпа. Вижте с каква лека ръка подритнаха и македонския въпрос, даже и ментора им Радев се потресе и ги шляпна през врата. Хората на парада по случай 150 години от рождението на Гоце Делчев как го хранеха – неудобно ми е да цитирам. Когато се появи всички се чудехме, защо е там и колко нагъл трябва да си, да дойдеш между хората, чиито интереси си предал само седмица по рано целувайки се със състудента си и подминавайки гроба на Гоце в Скопие, само защото не било в графика и програмата ти. Гавра! Между другото, като преподавател в университет ви казвам, че дипломите на Харвард силно се обезцениха откакто Кирчо стана министър-председател на България, а онзи северно македонския Митко министър-председател на титовската РСМ.

Да, явно Харвардския университет не е това за което го мислехме. Кажете и няколко думи за Наредба за паркирането, тя също разбуни духовете в града. Всички сме потърпевши от недисциплинираните водачи, но и искаме да се обособяват повече свободни места за паркиране. Повечето водачи паркират така, защото нямат избор.

– Да разбирам, града се задъхва, вече има хиляди автомобили. Всяко домакинство има по два три паркирани. Моето също има два автомобила и се е случвало да паркирам на стотина метра от вкъщи. Но съгласете се, че само с ясни правила може да се сложи ред в паркирането иначе нещата ще се влошават. Аз поне държа да започне диалог и по тази тема. Ако замитаме проблема под килима, значи рискуваме да ни се върне със стократна сила на главите. Ясни и точни правила, по-активна гражданска позиция и повече места за паркиране. Това е моята визия. Знаете ли че до месец започва застрояването на мястото на което се строи цирка. Вчера броих колко автомобила има там – 80 автомобила през деня и около 120 вечер. От другия месец те също ще бъдат паркирани по улиците, ето още един ескалационен проблем по темата. Истината е, че общината няма свободни терени в града в които може да бъде обособен голям обществен паркинг. Дори ми се въртяха идеи от миналото, когато се обсъждаха предложения да правим подземни паркинги под училищните дворове в кварталите. Нека има дебат и търсим решения.

И за последно кажете и няколко думи за синята зона – четох, че предлагате тя да стане дигитална или електронна не помня точно термина, но какво всъщност предлагате?

– Виждате ли, когато започна дебата около рокадата на ръководството на дружеството, ние знаехме, че финансовото му състояние не е добро и, че трябва буквално магия, за да може то да излезе на печалба в тези тежки времена. Виждам и, че новият управител има желание за реформи и реших и аз да дам своя принос в оздравяването на предприятието като предложих да направим иновация във всички процеси. Хубавото е, че не откриваме топлата вода, а залагаме на изпробвани вече модели и опита на други общини в които са въведени електронни системи за координация и оптимизация. Това е бъдещето, то няма как и да ни подмине, защото вярвам, че технологиите помагат. С предложението ми аз искам да поставим паркомати в зоната, а там където няма възможност, ще сложим апарати в търговските обекти и така постигнем допълнителен ефект да подкрепим и малкия и среден бизнес в града. Склонен съм да мисля и върху комбиниран подход, поне докато системата заработи, но мисля, че с увеличаване на контролните функции паркирането в синята зона ще бъде в пъти по-облекчено. Силно се надявам и да бъда подкрепен относно предложението ми за контрольори- актосъставители, защото някак си тази тема стои на заден план. Това ще бъдат хората, които ще въведат реда в паркирането по целия град, ще облекчат работата на органите на МВР и ако предложението ми бъде прието ще видим ефекта още първата седмица след това.

Интервюто взе Методи Байрактарски

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене