Най-добрият кукер сред фермерите отглежда над 400 кози, овце и крави

За него някои ще ви кажат, че е сред най-запалените кукери. Други пък ще ви уверят, че е един от най-добрите животновъди в района. И първите, и вторите не ви лъжат, истината ви споделят. А самият той, 33-годишният Радослав Равначки от симитлийското село Крупник, си има своя истина, която по никакъв начин не хвърля сянка върху твърденията на неговите съселяни, а напротив. „Магия е да си кукер, мъка е да отглеждаш животни. Но правя всичко това с огромен мерак. Грижа се с кеф за стопанството си, макар че е много трудно. Това, че съм кукер, ме направи и фермер”, разкрива младият мъж. Всичко се случило много естествено. И в основата на цялата история е… пустото му кукерство.

Преди десетина година имало глад за хубави кожи, от които да се измайсторят кукерски премени. Налагало се местните младежи и мъже да обикалят цялата страна, да търсят специална порода животни – калоферска коза, която е с дълъг косъм, да се пазарят с дни със стопаните им за цената на животните. И при късмет – сключвали сделка и осигурявали качествени кожи за кукерите в прочутото с тази запазена традиция село Крупник. Тогава Радко и по-големият му брат Методи, с подкрепата на баща си, взели важно решение. През 2012 година завъдили стадо от дългокосместите кози, които в един момент станали 150, за да имат достатъчно кожи и за своите собствени кукерски костюми, и за продажба на тези мераклии, дето са родени кукери и не жалят пари за красиви премени.

„Много трудно е да се грижиш точно за тези животни. Субсидията ни помага да се държим над водата. Но е проблем да пласираме млякото от козите. Все тичаш по тях, за да не влязат в някой чужд имот. Пъргави са, катерят се нависоко. Лудница е, проблемна стока е. Фуражите за животните поскъпнаха много. А и често не се случват нещата така, както ги планираш. Затова намалих калоферската коза до петдесетина бройки. Ние поне няма да останем без кожи с дълъг косъм”, разказва Радослав Равначки, който закупил около 350 каракачански овце и няколко крави, за да разшири стопанството си и да компенсира по-малката бройка на козите.

Фермерът почти се разболял преди Коледа, когато решил да се прости с един от любимите си пръчове, за да си направи от кожата му красив кукерски костюм. Грижил се за това животно цели 5 години. „Косъмът му обаче се разруши напълно. Що нерви, що ядове събрах. Кожата отиде на боклука, а такава кожа с толкова дълъг косъм струва поне 5000 лева. Но нищо не може да ме откаже от този занаят, както и от кукерството”, категоричен е младият мъж. Той обяснява, че красив кукерски костюм се прави от 7-8 кожи, възможно е кожа с косъм до 90-100 сантиметра да удари цена от 7000-8000 лева. Ради преди 3 години продал кукерски костюм за 26 000 лева, чувал е, че се правят сделки и на цени над 30 000 лева.

Младият крупничанин се пали в добрия смисъл на думата, когато заговори за кукерството. Той е трето поколение кукер – след дядо му и баща му. Разбира се, това важи и за брат му Методи. Радослав се запалил по кукерите като тийнейджър. И научил бързо, че от това не можеш да избягаш. Влиза в кръвта ти и е за цял живот. Затова е свикнал с трудностите на фермера. И ги приема като част от магията на кукерството. Уверява, че докато може, ще тича след животните, за да има кожи за кукерски костюми. И е убеден, че усилията му си струват – трудът, тичането и отделеното време за грижата за животните. Празниците за него са твърде малко. На Сурва, когато дефилират и гонят злото от Крупник, на фестивала в Симитли и на още някой друг фестивал, ако се организира, че с този ковид положението е много тежко.

„Останалите дни за мен са работа и пак работа. Гоня козите, прибирам ги, храня ги, лекувам ги, ако се наложи. И е така от сутрин до вечер. Душата ми се качва в зъбите през повечето време, но не се оплаквам, защото по-важно е, че душата ми е щастлива, тъй като дълбоко в нея е магията на кукерството”, откровен е младият фермер.

Радослав казва, че в Крупник да си кукер е гордост. Облечеш ли кожите, то тръпката и меракът да участваш в маскарадните игри никога не си отиват. Той е убеден, че трябва да си усмихнат и ведър, когато облечеш кожите. Защото кукерите играят за здравето и благоденствието на всички хора. За него не е никакъв проблем да издържи маратона с кожите от 07,00 часа сутринта до 21,00 часа вечерта на първи януари.

Тук страсттта и лудостта се предават от бащи на синове. Равначки е горд татко на две деца – на 8-годишната Мария и на 6-годишния Добромир. Те отдавна са част от кукерската група на квартала, в който живеят, а баща им и чичо им са сред главните организатори на кукерската дружина. Добри бил едва на годинка, когато Ради го пременил с кукерските кожи. Да усети аромата им, да чуе звъна на чановете, да свикне с красотата на тази древна традиция, споделя таткото. Една от най-големите му радости е да вижда как кукерската магия завладява младежите и децата на Крупник. Миналата година заради пандемията от коронавирус не се проведе фестивала в Симитли „Симитлия – древната земя на кукерите”. Младите в групата посърнали, загубили настроението и усмивките си за дни наред. Затова пък тази година се раздали на 100% в маскарадните игри в общинския център.

„Шашнаха ме тези деца, пощуряха, бяха като отвързани, страхотни танци показаха, по-добри от нас бяха, костюмите им бяха все от хубави кожи. Момичетата пък в народните носии бяха такава картина, каквато никой не може да нарисува”, не крие вълнението си Радослав Равначки. Затова несгодите и трудностите няма как да го съборят, да го отчаят. Защото вече е спокоен – има наследници на кукерската традиция и в своето собствено семейство, и в родното му село Крупник.

„Това е смисълът на нашия живот – да видим блясъка в очите на децата, когато облекат кукерските кожи. Тогава всяка наша болка минава. Забравяме за всяка мъка, тъй като кукерската магия е завладяла децата ни”, твърди най-добрият кукер сред животновъдите и най-добрият животновъд сред кукерите.