Звездата от Братя Алекс Иванов ексклузивно: Един ден ще живея край язовира Доспат!

– Алекс, превърнахте се в един от най-обичаните млади актьори заради ролята на лошо момче в хитовата сага на ΝΟVA „Братя“. Как попаднахте в продукцията?

– Както си му е редът – отидох на кастинг, няколко дни преди това ми се обадиха, изпратиха ми част от сцените, подготвих се доколкото можах и по-късно ме потърсиха. След това започнахме подготовката за бойните сцени заедно с Цветан Чолев, на когото съм изключително благодарен. По това време в НАТФИЗ се провеждаха репетициите на „Иванов“ с проф. Иван Добчев. Беше голяма лудница, тъй като току-що ги бяхме подновили. Имах нелеката задача, поставена ми от професора, да играя Иванов и бях изправен пред доста сериозен избор – дали едното или другото. Беше тежко решение за мен, но мисля, че направих правилния избор, а и съвестта не ми позволяваше да постъпя егоистично и да се опитам да намеря баланса между двете, няма как да стане, както казах – или едното, или другото.

– Сандо е противоречив образ… Разкажете ни за превъплъщението, как го усетихте „на първо четене“?

– Определено е такъв и аз до последно държах на това – да остане противоречива личност и да бъде колкото може повече мразен, но в същото време и оправдан за действията си. Не обичам, когато в драматургията персонажите са разделени на добри и лоши, това е социалистическа отживелица, от която трябва да се махнем, ако искаме да вървим напред! Във всеки човек има закодиран още от дете някакъв морален код, посредством който той действа и занапред в живота. Този „код“, ако така можем да го наречем, е Филип, който е възпитал у сина си доста противоречиви ценности. На първо четене нещото, което ме дразнеше у Сандо, беше това, че го бяха написали като хиперактивен и постоянно изнервен, прекалено нахъсан. Това са състояния, които илюстрират и ти помагат да придобиеш представа за героя, но не и да ти дадат ясна отправна точка „защо“? Тук дойдоха книгите за подземните босове и безбройните репортажи, интервюта, които има в интернет, от тях съм се водил, от техния сленг, морален кодекс и начин на поведение. Те също като Сандо някога са били добри момчета, с принципи, които просто са искали да спортуват и да печелят медали.

– Партнирате си с Влади Михайлов, Христо Шопов, Мартин Димитров… Лесно ли се сработихте?

– Разбира се, още от ден първи. Те ме предразположиха все едно съм от първи сезон с тях и веднага ме включиха в шегите и майтапите, което беше много странно за мен предвид това, че съм доста интровертна личност, много трудно се доверявам на хората, но те успяха. Станахме доста близки и в разговорите ни научих много неща не само за работата, но и важни житейски уроци. Разбира се, че за един млад актьор като мен е привилегия и удоволствие да работиш с такива хора.

– Как протича един ден на снимачната площадка?

– Графикът е много натоварен и се изисква сериозна не само психическа, но и физическа подготовка, за да издържиш на това напрежение. Специално моят ден, в продължение на 4 месеца, започваше още преди да е изгряло слънцето, тъй като имах доста сцени и текст за учене, а и предвид че се работеше до късно, това нещо трябваше да се усвои, научи и подготви за следващия ден. А и да не забравя, че бях на репетиции, имах премиера, играех представления и ходех на часове в НАТФИЗ. Имаше дни, в които не съм мигвал, но това не ме плашеше – за мен беше важно всичко да бъде свършено по възможно най-добрия начин. А колкото до снимачния процес – започваме рано, събираме се в базата и обсъждаме плана за деня, сцените, ако някой има някакво предложение, говорим си помежду си и вече като изпием по едно кафе и се събудим, купонът започва.

– Образът провокира интерес от страна на дамите. Обвързан ли сте?

– Да, от почти 2 години имам приятелка, с която живеем заедно. Ние сме две тотално различни планети и мисля, че това е в основата на нашите отношения и разбирателство. Естествено, това носи и своите негативи, които идват от това, че понякога не разбираме това, което единият иска да каже на другия, но търсим баланса. Най-важното нещо в една връзка е уважението и подкрепата от този тип, в който никой не си записва в тефтерчето колко е дал и колко е взел, това е много грозен касапски начин, който за съжаление много често забелязвам в много връзки. Едно от предизвикателствата в любовта, с което в днешно време трябва да се борим, е модернизирането и прекаленият толеранс към някои неща. Не знам, наречете ме старомоден, но много неща не разбирам, а и не искам. Като това например да правиш живота си публично достояние и сцена на зрелището, където много методично и целеустремено показваш какво правиш през деня си, за да задържиш последователите си. Ти не си някое животно в зоопарка затова, че си популярен и не си длъжен да се съобразяваш с това, което хората искат – да надникнат в спалнята ти. Както и да правиш безумни неща от сорта на това да си направиш пластична операция, за да имаш така наречения „контент“, с който да залееш глупавата публика, която само това чака. Това е смешно и безумно (смее се). За огромно съжаление това е самата истина на днешното ни общество, всичките ни така наречени знаменитости стават герои по свое желание в един трагифарс, те се самоубиват душевно заради няколкостотин харесвания и тази зависимост, както и всяка друга всички знаем къде води. За огромно съжаление на хората, които очакват нещо подобно от мен, като това да правя обществено достояние всичко, което върша – ще ги разочаровам, няма да участвам в този филм.

– Посетили сте един от най-забележителните природни феномени у нас, кое е пътешествието фаворит и защо?

– Пътуването из България винаги предизвиква смесени чувства у мен. Чувство на изумление от това какви природни ресурси имаме и чувство на дълбоко разочарование. Българското Черноморие,

любима моя тема, място невероятно със страхотна енергия и прекрасна природа е обречено на това да приключи и с малкото си останало спокойствие и девственост до няколко години. Комерсиалният и деградирал план на Министерството на туризма е на път да успее и напълно да преобрази Българското Черноморие в епицентър на разврата и простотията, в който все повече чуждестранни туристи да посещават, за да пилеят парите си по казина и дискотеки. Виновни сме и ние с нашето равнодушие и лакомия.

Последното място, което посетих, бяха Родопите – с моята приятелка направихме едно еднодневно пътуване през Батак, Сърница, Доспат и Широка Лъка и там някак надеждата се върна – изключителни хора,

прекрасна природа, недокосната почти от лакомия човек. Страхотно място – някой ден ще си купя място на брега на язовира и ще си направя малка рибарска къща, кей и по цял ден ще ловя риба.

Мечтаното място винаги и завинаги ще си остане Гърция и остров Крит.

– Вълната от COVID-19 расте. Самият вие сблъскахте ли се с вируса?

– Не, на този етап спазвам мерките. Все още не съм се ваксинирал.

– Как се твори във време на пандемия – какви са пораженията в сферата на киното?

– Съдейки по това, което сме свършили в Академията – това води до тотално отчаяние, липса на мотивация и страх. Всеки път, в който започнем да репетираме ново заглавие, започваме с голяма доза негативизъм, защото всеки момент очакваме да ни затворят или в най-лошия случай да ни затворят преди премиера. Неблагодарен е процесът по време на пандемия, но това са условията. Онлайн обучението и последните две години го показаха. Не можеш да получиш адекватно обучение по актьорско майсторство в Zoom. Естествено, теоретичните дисциплини могат да си текат онлайн и когато ни отворят, да си продължим с репетициите оттам, откъдето сме спрели, а не да започваме ново заглавие тепърва. По време на снимките на „Братя“ нямаше строги мерки, тъй като беше през лятото и малка част от есента преди точно да ни наложат новите рестрикции, там се спасихме.

– Разкажете ни за музиката, пеенето… Кои са останалите скрити таланти?

– Музиката винаги е била част от живота ми като елемент на вдъхновение. Нямам музикална хигиена, мога да се забавлявам на всякакъв вид. Никога не съм правил стъпки в това да ходя на уроци, но желанието е винаги по-силно. От 2 години се уча да пея и това е

без никакви претенции да правя песни или музика, смятам, че за един актьор е важно, мисля и с някой инструмент да се захвана. Пея най-вече като съм сам или на маса с приятели, когато те поискат да им изпея някоя гръцка песен (смее се). Иначе други скрити таланти, някои приятели ми казват „мултифункционалния“, не че се хваля, но това дължа на майка ми и баща ми, които ми отвориха очите за много неща още от малък. Уча много бързо езици, говоря 4, като четвъртия съм го позабравил, защото няма с кого да говоря, сега почнах 5-и, в който се влюбих наскоро.

– Работите ли по нови проекти? Какво ви предстои в професионален план?

– Засега не, играя в представлението „Апокриф“ в Театрална работилница „Сфумато“, подновяваме репетициите на „Иванов“ в НАТФИЗ, всичко си е постарому, както изглежда, но не знам, ще видим, какво ми предстои аз самият също тръпна да разбера.

– Наближават едни от най-светлите празници. Имате ли планове?

– Не, най-вероятно ще съм си вкъщи със семейството, а и не обичам цялата тази еуфория около Коледа и новогодишните празници. В тоя ред на мисли мога да препоръчам на читателите да прочетат

една хубава книга – „Спасителят в ръжта“ на Д. Д. Селинджър, нещо различно от „Сам вкъщи“ (смее се).

– И за финал – какво си пожелавате?

– Да сме здрави най-вече! Да не сме равнодушни, да се обичаме, уважаваме и подкрепяме взаимно.

Това е той:

Роден е на 8 ноември 1993 г.

Започва да учи в НАТФИЗ през 2019 г.

Играе в спектакли на Театрална работилница „Сфумато“.

Участва в тв сериалите All Inclusive и „Братя“.

Обвързан е