Гоце Делчев скърби! Тежка трагедия – погребват майка и дъщеря в общ гроб в града

Ковид вирусът причини огромна трагедия в известената неврокопска фамилия Титянови. В началото на януари починаха академик Екатерина Титянова и съпруга й Чавдар Русев. Вирусът покоси и майката Мария Титянова, чиято болест се усложнила след смъртта на дъщеря й и зет й.

Днес БАН организира поклонение в черквата Света София в столицата пред тленните останки на академик Екатерина Титянова. Утре в град Гоце Делчев тя ще бъде погребана заедно с майка си Мария Титянова.

Екипът на Топ Преса поднася своите съболезнования на Константин Титянов и фамилия Титянови. В памет на Мария Титянова публикуваме интервю от архива ни с нея, взето по повод 80 годишния юбилей през септември 2013 година.

Една неврокопчанка на 80 … Да остарееш е привилегия

След няколко дни една известна и много дейна неврокопчанка ще празнува своя юбилей. 80 години са възраст, до която не всеки има късмета да доживее и то с хъса и желанието да направи още нещо на този хубав свят. Каква е тайната на изключителната активност и младия дух на Мария Титянова, се опитахме да разберем с това интервю.

Г-жо Титянова, биографията Ви е интересна, а активността Ви – впечатляваща за Вашата възраст, навярно това е свързано с ген и семейна среда?

 Родена съм на 16 септември 1933 година в семейството на Смилена Попова и Тома Шакин, който се  преселват в град Гоце Делчев през 1931 година. Майка ми е останала на практика сирак, тъй като баща й е емигрирал в Америка в ранните години на живота й. Тя е завършила  основно образование и за времето си е била грамотна и културна  жена. С баща ми основават в Гоце Делчев първата, известна като „Шакината сладкарница” в центъра на града, закупват триетажна къща с фурна и изграждат производствена работилница за сладкарски изделия. По-късно, поради нов градоустройствен план, къщата ни е разрушена (днес на нейно място се намира паметникът на Гоце Делчев) и купуват 2 апартамента. Създават 4 деца, едното от които (сестра ми Цветанка) умира рано. Така оставаме трима – сестра ми Росица (лекар офталмолог), аз и брат ми Димитър, който почина преди няколко години. Независимо от трудните времена, нашите родителите ни обградиха с грижи и внимание и ни мотивираха да учим. Баща ми искаше да уча във френския колеж в Пловдив, но по мое желание след 8-ми клас продължих образованието си в Строителния техникум „Христо Ботев” в София. Дипломирах се през 1952 г. и реализирах мечтата си да стана строител. Започнах работа във „Водпроект” – София, след което едва 19-годишна бях назначена за Референт на Пътно управление в град Гоце Делчев. След омъжването ми през 1955 година последователно работих в СП „Комунални услуги” , БНБ и Научно- техническите съюзи, сега „Дом на науката и техниката” (ДНТ) в Гоце Делчев, където работя и досега.

Посветили сте 60 години на развитието на Научно-техническите съюзи. Кое Ви мотивира да продължавате да работите за Дома на науката и техниката в града?

Макар, че професионалното ми развитие включва различни строителни дейности (пътно и жилищно строителство,  проектиране,  водно строителство, контролни дейности и др.), мога да кажа, че посветих повече от половин век от живота си на Научно-техническите съюзи – отначало като редови член, скоро след това – като Секретар и Председател на доброволни начала, а от 1986 година – и като щатен секретар на НТС към ФНТС. Незабравими за мен остават първите години на работа в Организацията, през които доброволческият труд беше водещ при проектиране и изграждане на обществени сгради, училища, пътища, водопроводи, електрификация на села, телефонизация, канализация, строителство на жилища и детски градини. Участието в ежегодните техническите панаири в различни държави (Съветския съюз, Чехословакия, Полша, Германия, Румъния, Гърция и др.) допринесе за повишаване на професионалната квалификация и общата култура на членовете на НТС. Позицията ми на Председател и Секретар ми позволи да работя с изтъкнати специалисти и деятели на ФНТС проф. Пеевски, проф. Иван Попов, проф. Владимир Гановски, проф. Николай Василев, акад. В. Сгурев , проф. Иван Ячев и др. както и  председателите и секретарите на Националните съюзи към ФНТС, членовете на УС на ДНТ, които ме обогатяваха със знания и практически опит. Вложих много труд и грижи за създаване на материална база за научно-техническата дейност на организацията ни. В началото открихме доброволчески клуб в Бакалчевата къща (на главната улица в града). По-късно ни беше предоставен за ползване градския Военен клуб, който след основен ремонт превърнахме в „Дом на науката и техниката” – гр. Г. Делчев.

Създаването на собствен клуб срещна големи пречки. Всички деятели и членове на НТС обаче бяха твърдо убедени в необходимостта от собствена материална база, което се подкрепяше от ръководството на града, Федерацията на НТС и лично от тогавашния й председател професор Иван Попов. Днес се радваме на модерен ”Дом на науката и техниката” в гр. Гоце Делчев, който е водещ Център за професионално обучение в региона. Искрено се надявам, че нашето дело ще бъде доразвито, което ми дава сили да продължавам да работя за НТС, независимо от възрастта ми.

Оценен ли е Вашият принос за развитието на НТС в града?

Не мога да не съм удовлетворена от факта, че моите усилия и отдаденост на каузата за развитие на НТС се оценява високо от Ръководството на ФНТС и  гражданството на Гоце Делчев. Вече над 10 години съм член на Управителния съвет на Федерацията, получила съм над 20 отличия (почетен член, грамоти, поздравителни адреси, и др. морални  награди) като уважение и признателност към труда ми. Дейността на НТС и Дома на науката и техниката в града се отразява и в медиите. Най-голяма радост изпитвам, когато участниците в обучението споделят удовлетвореност, намират реализация и изказват благодарност – това поражда в мен чувство на изпълнен дълг!

Кое Ви радва в личния живот?

Моето семейство е моята гордост. Омъжих се за д-р Благой Титянов и прекарах целия си съзнателен семеен живот с него. Докоснах се до историята на неговото патриархално семейство, което е оставило трайна следа в Македоно-одринското опълчение (свекър ми Костадин Титянов е писар на Тодор Паница и съратник на Яне Сандански). Радваме се на любовта на нашите деца – Константин и Екатерина, които са реализирани специалисти. Синът ни е предприемчив бизнесмен, а дъщеря ни достигна до най-високите научни звания – академик и професор по неврология, ръководи клиника във Военномедицинска академия и Катедра в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”.

Какво дава и какво взема обществената ангажираност?

От дете обичам обществения живот. Това е нещо, което идва отвътре. То е като магнит – привлича ме! Обществените каузи са и мои – целият ми живот е доказателство за това. Освен в НТС, активен участник съм в Движението на българските жени, Българския червен кръст, местни инициативи, каузите на моите деца и др. Стремежът ми винаги е бил да се вплета в новото време и да живея с неговия пулс и предизвикателства. Това обяснява защо на моята възраст работя с компютри, имам собствена страница във Фейсбук, ползвам Скайп, и съм готова да продължа да усвоявам нови познания и умения – както казва дъщеря ми, аз съм образец на активно стареене – основна мисия на Европейските институции.

Обичате да пътувате. С какво Ви впечатляват чуждите култури?

Посетила съм различни държави, на две от тях оставиха трайни следи в паметта ми. Първото ми транс-континентално пътуване беше през 80-те години на миналия век в Нигерия, където сестра ми и нейният съпруг работеха като лекари. Второто ми посещение беше в Мексико по време на дипломатическия мандат на моя зет Чавдар Русев през 1997 г. – то е още по-вълнуващо. Двете пътувания ме докоснаха до различни култури и бит, традиции и фолклор. В Мексико имах възможност да направя изложба на българско везмо и гоблени. Прелетях огромни разстояния за да разбера, че българското се харесва, България се познава, фолклорът ни е уникален и ние трябва да сме горди, че сме българи.

Какви други хобита имате?

Обичам да готвя. Това вероятно съм наследила от моите родители. Моя страст са гоблените – бродирам с удоволствие макар, че от дете нося очила с голям диоптър. Научила съм дъщеря си да шие по кройки, да плете и тъче черги и губери (това днес не се практикува). Последната ми страст е Фейсбук – той е моят пулс към съвременния живот.

Кои са женските предпочитания, които оцветяват живота Ви?

Нищо женско не ми е чуждо. Обичам модата, елегантността и стила. Макар и на тази възраст, се опитвам в облеклото ми да има нещо модно за сезона. В младите си години създавах собствени дрехи и плетях пуловери. И на 80 години интересът ми към живота не стихва. Пътуванията ми в чужбина обаче са по-кратки и инциденти – най-вече с децата ми до съседна Гърция.

Какво бихте казали на другите от мъдростта на Вашите години?

Да остарееш е привилегия, а ако запазиш интелекта си и остарееш с хората, които обичаш – това е щастие, което пожелавам на всички ваши читатели!

На снимката:  Мария Титянова с дъщеря си Екатерина в Мексико