Спортист №1 на Гоце Делчев К. Кърджалийски: Болката от счупения крак не значи нищо, когато искаш да постигнеш нещо голямо

Костадин Кърджалийски стана „Спортист на годината“ в Гоце Делчев за втори път след 2018 г. Той е състезател на боен клуб „Friends“, воден от популярния български боец и бивш участник в SENSHI Деян Топалски. Носител е на републикански титли по кикбокс в трите рингови стила – К1, фул контакт и лоу кик. Завършил е УНСС, по професия е счетоводител. През 2021 г. стана европейски вицешампион по кикбокс след загуба на финала от шампиона на Pit Bull Fight и носител на Украинската купа в К-1 Владислав Фостенко. Миналото лято се окичи с бронзовия медал на европейското по карате, където спечели 3 срещи. Само преди броени седмици грабна титлата на фул контакт на държавното първенство в Пловдив, след като игра на полуфинала и на финала с двойна фрактура на крака, но стисна зъби и издържа.

– Костадине, как се чувстваш след дубъла на наградата за №1 на годината?

– Щастлив, естествено. Радвам се, че отново заслужих тази чест. Благодарен съм, че моят труд е оценен. При наличието на такава голяма конкуренция на спортисти с големи успехи и направили немалко да се говори с уважение за нашия град, за мен е огромно признание пак да съм на първото място.

– Последната титла дойде с много болка, кръв и пот, ако мога да използвам клишето, за да триумфираш със счупен крак. Как го направи?

– Когато човек върши нещо със сърце, нещата се получават. Болката от счупения крак не значи нищо, когато искаш да постигнеш нещо голямо.

– След победата в Пловдив тръгнаха всякакви версии и легенди за състоянието ти. Кое от тях е истина и доколко бе преекспонирана ситуацията?

– Ще коментирам фактологията, а всеки сам нека да отсее истината. Републиканското се проведе в зала „С.И.Л.А.” в стил К1, който е най-тежкият в кикбокса. Аз трябваше да се бия в категория до 91 килограма. Така се случи, че получих счупване в областта на ходилото плюс фрактура на пръста в първия рунд на полуфинала. Въпреки това се събрах и спечелих и тази, и решителната среща за трофея. Надделях над момчета, които бяха изключително класни съперници, и не без чувство на задоволство мога да кажа, че ги победих на техен терен, защото и двамата са пловдивчани.

– Счетоводството или кикбоксът? Труден ли е изборът?

– Кикбоксът е първата ми и най-голяма любов.

– Кои са целите, които ще преследваш през новата година?

– Надявам се, че ще имам повече участия зад граница. Целта ми е е да изиграя повече мачове на професионалния ринг, както бе през миналата година за пояса на SENSHI срещу украинеца Владислав Фостенко. Естествено, и повече участия на българска земя.

– Кое е най-скорошното изпитание?

– Предстоят ми републикански състезания, които ще бъдат квалификации за националния отбор. Най-близкото е през март месец, но участието ми там зависи от това дали състоянието ми след контузията ще позволява да изляза на ринга.

– В по-далечна перспектива вече мислиш ли за олимпийските игри предвид индикациите, че кикбоксът ще бъде включен в най-големия форум на планетата?

– Дано бъдем приети по-скоро в олимпийското семейство. Едва ли има някой, който да не желае да участва на този голям форум и да бъде част от едно такова приключение. Така че едва ли ще е изненада да кажа, че това е една от моите мечти.

– Коя е философията, която изповядваш в спорта и в живота?

– Безспорен факт е, че спортът изгражда не само тялото, но и духа. В спорта не е важно само да си силен и издръжлив, но и да си дисциплиниран, да уважаваш себе си, съотборниците си и противника. Човек трябва да работи здраво и да бъде отдаден, трябва да имаш умения и желание, да тренираш всеки ден, да се усъвършенстваш, всеки ден да си по-добър боец от вчера, което важи в пълна степен и за всяка дейност. Животът ни предоставя всякакви битки и човек трябва да бъде силен и да живее достойно

– Имате ли последователи в Гоце Делчев?

– Имам и дори вече съм отдаден на треньорската професия. Изненадан съм от интереса към кикбокса в нашия град. Желание да тренират изявяват и по-малки момчета, и по-големи. Ще направя всичко по силите си да популяризирам този спорт. Като говорим за кикбокса в Гоце Делчев, нека не забравяме и Борислав Василев, който взе бронза в категория до 81 кг на републиканското.

– Какво искаш да кажеш на своите следовници, а и на онези, които се насочват към други спортове?

– Може би най-важното е, че спортът е здраве преди всичко, но и възпитава на дисциплина, воля, самоконтрол и редица други добродетели. Ако трябва да бъда малко по-обстоятелствен, ще кажа, че човек трябва да бъде търпелив. Да знае, че успехът не идва веднага, а за да се стигне до него, се изисква добра подготовка, много тренировки, немалко лишения. За да бъдеш първи, трябва да бъдеш по-добър от всички останали, а това изисква време, изисква жертви. Ако ставаше за ден-два, всички щяха да са шампиони.

– Какви качества трябва да притежава добрият треньор?

– Той е изключително важен за всеки един състезател. Натоварен е с нелеката задача да изгради състезателя психически и физически. Треньорът се явява като втори родител. Много важно е да бъде добър мотиватор. Има само един начин да накараме някой да направи нещо и това е, като го накараме да иска да го направи. Децата трябва да се мотивират в преследване на целите си и спортът е най-добрият вариант.

– Какво си пожелаваш за новата година?

– Пожелавам на себе си и на всички да сме здрави, да бъдем по-мъдри, да имаме късмет в своите начинания, защото и той също е нужен. Надявам се по-бързо да се възстановя от контузията и всичко да е наред, за да мога отново да се върна към тренировките и състезанията. За един спортист да стои далеч от залата или терена е най-неприятният момент, а аз съм точно в такава ситуация и го усещам най-болезнено.

Разговаря АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ