Назанин посещава Рилския манастир, Банско, Пловдив и гърменските села Ковачевица, Лещен, Горно Дряново.

Младата иранка Назанин: Преживяването в Ковачевица беше уникално, а стилът на гърменските села ми напомня на малките градове в Иран

От Канада и Европа

Създава подкаст за сънародниците си емигранти

Снима фотосесии и споделя в инстаграм

28-годишна иранка, емигрирала в Канада, разказва в свой подкаст за сънародниците си, поели по пътя извън родината в търсене на по-добър живот. Откривайки нови възможности за себе си и семейството си, Назанин Миршарифи е вдъхновена да споделя историите на иранци, емигрирали в Канада и Европа, които минават през трудности в търсене на работа и адаптиране към новата среда.

Назанин и семейството й се местят в Канада през 2012 година, когато тя е на 19, а сестра й Негар – на 18 г. Инициатор е баща им, който търси перспектива за семейството си и по-силен паспорт, в случай, че ситуацията в Иран допълнително се усложни. По това време проблемите в страната са много и въпреки че семейството й живее добре, без да усеща икономическата криза, все пак ограниченията ги тласкат към промяна.

„Жените в Иран ежедневно трябва да се борят, за да получат правата, които мъжете имат и да доказват себе си, някои се справят, но аз предпочитам да не бъда част от това“, казва Назанин. В свой подкаст тя разказва за проблемите, които карат сънародниците й да бягат в чужбина. Жените в Иран имат право да шофират, но отношението към тях е различно: „Ако не шофираш добре, мъжете започват да ти крещят и ти казват да си вършиш домакинската работа”. Жените в Иран имат по-ниски заплати от мъжете, а когато са на по-висока позиция от техен колега, се опитват да им докажат, че не са по-добри. Ако жената е омъжена и не е подписала специален договор в началото на брака, не може да напусне страната без позволението на съпруга си или пък да поднови паспорта си. Също така, жените в Иран не могат да посещават стадион и да гледат мач, тъй като е прието, че това не е добра среда за тях.

По думите на Назанин много иранци биха се върнали в родината си, ако ситуацията се подобри.

При пристигането в Канада семейството не знаят добре английски, затова се записват в езиково училище. Родителите й не могат да намерят работа и решават да се върнат в Иран. Назанин и Негар остават в Канада и живеят сами известно време. Назанин записва бакалавър „архитектура”, а сестра й – „стоматология”. Три  години по-късно родителите им придобиват канадско гражданство и се установяват там, но все още основният им източник на доходи е от Иран, разказва пред „Топ Преса” Назанин.

Канадците са отворени към различните култури и религии, особено тези в Торонто, където живеят, отбелязва тя. Назанин не носи хиджаб, за разлика от майка си и сестра си, които спазват повелите на религията. Една от най-големите трудности за нея е намирането на приятели, тъй като в Торонто всяка националност има своя затворена общност и трудно се свързват помежду си. „Канадците имат различни интереси и беше трудно за мен да намеря допирни точки с тях, затова първите ми приятели бяха иранци, с които се свързах чрез общи познати”, споделя Назанин. По думите й в Канада се е научила да не определя хората спрямо религия и пол, „защото това е нещо много лично, не трябва да се разделяме въз основа на тези неща, а да  започнем да мислим за себе си като равни”.

В продължение на година и половина младата жена работи като архитектурен дизайнер в Торонто,  но разходите й са много, а заплатата ниска. „Когато се преместихме в Канада, бях много доволна да живея в страна, в която качеството на живот е много високо, но не бях  щастлива там, заплатата ми беше ниска спрямо стандартите и имах само 10 почивни дни годишно, което беше твърде малко време да пътувам, а аз обожавам да посещавам различни страни”.

При пътуванията си в Европа остава впечатлена и не след дълго решава да замине за Люксембург, където записва магистратура „Архитектура”. Описва Люксембург като прекрасна страна, но животът там през 2020 г. е скучен поради пандемията: „Всички магазини затваряха рано, като цяло не се случват много неща там, хората обикновено пътуват до Германия или Белгия през уикенда, за да се срещнат с приятели или да се забавляват”.

Назанин обича фотографията, а страстта й се заражда още от детството. По време на обучението си в Люксембург, работи като фотограф на свободна практика. Прави снимки за рождени дни, майчинство, годеж и семейни фотосесии. Тъй като Люксембург е малък, придобива популярност и има приличен брой клиенти. Създава и две свои страници в инстаграм – в едната качва снимки от фотосесиите, в другата, свързана с подкаста й, представя полезна информация за последователите й иранци – как да напишат резюме, как да кандидатстват за работа, как да се впишат в нова култура.

Назанин прекарва 1 година в Люксембург, a в момента живее във Валенсия, където е на обучение по програмата „Еразъм”. „Хората са много общителни, има толкова много събития и обожавам топлото време”, споделя тя. Въпреки че по образование е архитект, наскоро изкарва курс по UX Design и желанието й е да работи в тази сфера, където заплатите са доста по-високи. На въпрос каква е основната й цел в живота тя казва: „Да помагам на деца, чрез обучение да им покажа как да мислят „извън кутията” и да бъдат креативни. Докато живеех в Иран никой не ме научи на това, отне ми много време да бъда по-критична към социалния живот и нормите”.

Пътешествие

Коледа в България

Назанин обича да пътува, до момента е посетила над 25 страни, сред любимите й са Индонезия, Перу, Саудитска Арабия, Тайланд. Посещава и България по време на коледните празници през изминалата година. Изненадана е от приликите, които открива в храната и някои от местата у нас: „В Иран някои от храните, които ядем, са сходни с тези във вашата кухня – сарми, пълнени чушки, таратор, кьопоолу”. Назанин посещава Рилския манастир, Банско, Пловдив и гърменските села Ковачевица, Лещен, Горно Дряново. „Преживяването в Ковачевица беше уникално, а стилът на гърменските села ми напомня на малките градове в Иран, както и начина, по който поздравяват и заговарят дори непознати”. С усмивка Назанин казва думите, които научава на български: „Здравей, благодаря, добре, как си, моля, любов моя, айляк”.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене