Коматинските скали – мистика, легенди и величествена красота!

Те са винаги там – между небето и земята. Извисяват се и са толкова величествени! По-достъпни за орлите, отколкото за хората. Сякаш са по-близо до небесната шир, а не до земната повърхност. Един природен феномен, разперил снага между симитлийските села Брестово и Сухострел, на 25 км над град Симитли.

Коматинските скали или Коматиница са огромен, причудлив и все още слабо познат на туристите магичен скален комплекс, който е изпълнен с мистика и много легенди векове наред. Те разказват за войводи, хайдути, комити, търсачи на иманета, за тайнствена пещера, която крие жълтици и алтъни. И скалните образувания са на ръба между реалността и мистериозното. Сигурно е едно – струва си да се види тази красота, изваяна от природата преди милиони години. Не е тайна, че геоложкият феномен е обект и на иманярски набези. Скалите, високи до 100 метра на места, са образувани преди 35-40 милиона години. В тях в миналото са се крили хайдути и комити. От високото са наблюдавали дали не ги преследват турски потери, а и е било удобно за отбрана. В скалите са крили златото, което са взимали от аги и бейове.

Затова не липсват и истории за опити на различни мераклии да се докопат до златото. „Някога двама мъже са се натъкнали на част от жълтиците и успели да се измъкнат от капана на скалите. Но после не могли да имат деца, затрили се родовете им. Не видели щастие, а само мъка заради задигнатото имане. Златото в Коматинските скали е прокълнато, то е „кърваво”, до него не бива да се докосва човешка ръка. Защото тези, които са го крили сред скалите, са проклели всеки, който стигне до златото, да бъде застигнат от зло и нещастие”, казват жители на Брестово. Те разказват за намерени през миналия век човешки кости на мъж, който останал заклещен между скалните стени. Така и не могъл да се измъкне от утробата на скалния масив. В селището се носи и друго предание. За местен човек, който имал смелостта и куража в края на 19-и век да се вмъкне вътре и да търси имане. Не се вслушал в съветите на близките си и на останалите свои съселяни, че златото е прокълнато. Намерил сандък с пари. Върнал се в селото за въжета, тъй като нямало как да го измъкне с голи ръце. Така и не се върнал повече в селището. Пропаднал в огромна пещера заедно със сандъка. Факт е, че тези легенди накараха преди петнадесетина години американци да проявят интерес към това магично място. Те искаха да проучват терена за наличия на златни находища, но всичко си остана само намерение.

До Коматинските скали води черен път по самото било, проходим за джипове. Скалният масив е невероятен и спира дъха на всеки, който го зърне отблизо. Поразява с размерите и отвесите си. Масивът се дели на три. Най-внушителен е югозападният. Някои оприличават скалите на различни вкаменени фигури, най-внушителната част от скалния масив е като огромна уста на праисторическо животно. За други цялата скална композиция представлява един огромен венец.

Откъм реката има скална фигура, която поразително наподобява бременната Богиня Майка от езическите времена. Като че посланието към нас е: Не е важно златото, а децата! Сигурно затова Коматинските скали пазят непокътнати в лоното си имането и всеки с мерак за него е прокълнат да страда. В същото време, на 3-4 километра от скалите се намира едно дряново дърво. В горната му част е оформена арка от самата природа – по този начин са се сплели два от стволовете. Преминават през нея бездетните жени и забременяват. Славата му отдавна се е разнесла из цялата страна, че и в съседните Гърция и Македония. Много хора твърдят, че дрянът помага. Често там ходят жени. Чудодейното дърво има някаква необяснима сила. Минава се три пъти през арката при изгрев слънце. Всяка жена трябва да се прекръсти, щом мине под арката, както и да каже молитва. Не се говори силно, а се шепне. Оставя се някакъв нишан или дар върху дървото – кърпичка, дреха, носени от молещите се за рожба. „Истинското щастие е в децата, в продължаването на рода и на живота, а не в жълтиците. Затова скалите не „дават” златото, но пък този дрян в района „дава” рожби на бездетните”, твърдят хора от Брестово.

Те се надяват, че някога прочутите Коматински скали ще бъдат превърнати в туристическа атракция. Преди години община Симитли изготви проект за развитието на скалното катерене в региона. Но така и не се намериха еврорейски пари, с които да се реализира той. Геоложкият феномен е идеално място за отдих, разходки, планинарство и за вдигане на адреналина. Опитни катерачи често посещават скалния масив Коматиница. Много фотографи пък снимат забележителни пейзажи и от двете страни на българо-македонската граница.

Величествените скали тепърва ще стават притегателен център за туристи от страната и чужина. Защото в този забързан и задъхан свят, в тази динамика и стрес, все повече са тези, които искат да избягат от градовете и да се насладят на тишина, спокойствие, красота и нещо, което грабва окото задълго и оставя спомени за цял живот. А какво по-подходящо от величествените 100-метрови Коматински скали, които спират дъха на всеки, докоснал се до тях. Те все така продължават да крият в себе си тайнства, мистерии и магия. И да бъдат колкото величествени, толкова и красиви.