ВЕЧНА ПАМЕТ! Преди да почине една неврокопчанка спасява живот!
-
- януари 13, 2022
Тя и съпругът ѝ Чавдар Русев издъхнаха в един ден, вероятно заразени с Делта
На 25 декември планират къде ще празнуват Нова година с приятели, но инфекцията се развива драматично за 2-3 дни, а те не били ваксинирани
Русев произхожда от аристократично семейство, бил дипломат в Мексико
Двамата не могли да имат деца и мечтаели да си осиновят
Преди около месец директорът на Клиниката по функционална диагностика на нервната система във ВМА акад. Екатерина Титянова се среща с млад мъж, който няма никаква надежда за живот. Той
обиколил десетки лекари,
но никой не можел да му помогне.
“Сестра му е наша близка обща приятелка. Тя дойде при мен и ми каза, че брат й си отива – споделя пред “168 часа” проф. Ивона Даскалова от ВМА, близка приятелка на акад. Титянова. – Никой не можеше да постави точна диагноза на заболяването му. Изпратихме го при Титянова. Тя му постави съвсем различна диагноза от предполагаемата, назначи лечение и момчето се оправи. Страда от нещо неврологично. На 25 декември общата ни приятелка бе посетила Титянова, за да й благодари, че буквално е спасила живота на брат й. Тя ми каза:
“Той е жив благодарение на Титянова”
Екатерина беше голям диагностик и учен, академик. Бе широко скроена, гледаше позитивно на живота, страшно ми е мъчно за нея. На фона на цялата злоба в нашето общество тя беше над това. И никога не изпитваше лоши чувства към хората. Аз съм се учудвала как някои я нараняваха, но тя не им отвръщаше. Можеше да го преживее, тя беше в състояние да преглътне обида, никога не се настройваше негативно. Много духовна, аристократична по душа, фин човек, истинска дама. Вече няма такива хора.”
След като бе съобщена новината за смъртта на акад. Екатерина Титянова и съпруга й Чавдар Русев, много хора в социалните мрежи споделиха, че именно тя е била лекарят, който е спасил живота на близките им.
“Винаги ще ѝ бъда признателен,
защото бе единственият лечител, който ми помогна да разбера състоянието на моята съпруга, постави й диагноза, каза ми истината и препоръча неща, с които да забавя неизбежното – посочи бившият посланик в Москва и енергиен експерт Илиян Василев. – Къде ли не ходих, професори, титли, прикриваха немощта си зад големи приказки. Не я послушаха и до ден днешен у нас няма ПЕТ скенер, който да определя различните форми на деменция. Голяма загуба. А това, че Чавдар я е последвал,
говори за изключителната им връзка
Какъв учебник само издаде за нервни болести, до последния си ден с нея и около нея имаше специализанти. Изключителен човек, с характер и професионалист с международно признание. Само преди няколко седмици бях при нея.“
Проф. Даскалова допълва, че двете са се чули по телефона последно на 23 и на 25 декември. Обсъждали как ще се срещнат след Нова година на тържествен обяд.
„Тя беше с приповдигнат дух, на 25-и ми звучеше много жизнена, добре изглеждаща и нямаше данни за заболяването – обяснява проф. Даскалова. – След това не съм я чувала. Доколкото разбрах, тя е започнала да се влошава на 28-и. За Нова година й пратих картичка, но бях изненадана, че не ми върна нищо.”
На 30 декември в 22,13 часа Чавдар Русев публикува
последната им обща снимка
в своя фейсбук профил, с която пожелава „Весели празници“. В коментарите техните приятели им желаят здраве.
Според близките на починалите съпрузи и двамата не са били ваксинирани срещу COVID-19 и въпреки че не са правени изследвания, се смята, че вероятно са били заразени с Делта варианта. Причината е, че инфекцията се е развила и усложнила само за 2-3 дни въпреки лечението, а след това сърцата им са спрели.
Интересното е, че и акад. Титянова, и Чавдар Русев са родени на една дата – 8 октомври, и умират един след друг. Първо на 2 януари Чавдар намира безжизненото тяло на съпругата си и вика Бърза помощ, за да констатират смъртта.
По-късно в същия ден умира и той, а близките му го намират на следващата сутрин, когато отишли да му занесат вода и храна.
Двамата още не са погребани, тъй като майката и братът на акад. Титянова също са с COVID-19 и са под карантина. Има противоречия и дали невроложката да не бъде положена в родния си град Гоце Делчев, а Чавдар в София.
„Когато разбрах, че Титянова е починала, си казах:
О, боже,
Чавдар няма
да може да живее без нея
– споделя проф. Даскалова. – Те имаха невероятна връзка, бяха страшно привързани един към друг. Той я обичаше много, не можеше да диша без нея. Караше я на работа и след това я вземаше. Двамата бяха постоянно заедно. Знаех, че няма как да живее без нея и вероятно затова си е отишъл няколко часа по-късно.“
Любопитното е, че акад. Титянова и Чавдар били напълно противоположни характери с напълно различни интереси и сфери на работа. Той бил изпълнителен директор в Асоциацията за развитие на планинските общини в България. Оттам отказаха коментар пред „168 часа“.
Цялата му фамилия са професори и дипломати
Баща му е проф. Георги Русев, а майка му – проф. Емилия Иванова.
Близките му го описват като тих и скромен човек, но много ерудиран и интелигентен. През 80-те той самият бил дипломат в Мексико, където създава мексиканско-българска фондация, чрез която донася голям паметник в България в знак на културното сътрудничество между двете държави. Той е поставен пред Галерията за чуждестранно изкуство до „Св. Александър Невски“, като на него са написани имената на Чавдар Русев и проф. Титянова.
Въпреки че били големи пътешественици и осъществявали мечтите си, един от най-тежките моменти в живота им е, че двамата не могат да имат деца. Близките им допускат, че са обмисляли да си осиновят.
„Бяхме близки с акад. акад. Екатерина Титянова – обяснява д-р Неделя Щонова. – Имах честта да я познавам лично. Беше ми учител и приятел. Изключителен човек, личност, характер, борбена, устремена.
Веднъж тя и нейният съпруг Чавдар Русев поканиха мен и дъщеря ми Лили на обяд. Тогава по един начин и в един момент, който винаги ще помня, с болка, горчивина, деликатно и с достойнство тя за първи път ми сподели, че те си нямат дете и никога не са имали.
Мечтаеха да си осиновят. Академик Титянова много обичаше Лили. Хвана я за ръчичката на този обяд, погледна я в очите и й каза нежно: „Виж, Лили, образованието е нещо много важно за една жена, образованието и академичните постижения са сила, независимост, класа. Страхотно е да си лекар. Стани лекар! И аз, и майка ти ще ти помогнем да се влюбиш в неврологията.
Но по-важно от неврологията, образованието, наградите и публикациите е да имаш приятели и любящо семейство… с много деца в него“.
Тук гласът ѝ стана много тих. И се разплака
Много ми е мъчно за академик Титянова. И колко невероятно… двамата със съпруга й са родени на една и съща дата – 8 октомври, и умират заедно в един и същи ден. Те много се обичаха. Колко жестока и безмилостна, и странна, и необяснима, и мистериозна може да бъде съдбата. Едно от последните й достижения бе съвременният и оригинален учебник по нервни болести, който тя издаде през 2021 г. Обади ми се една вечер да ми разкаже за него. Бях пред фитнеса, когато тя звънна, точно влизах. Беше 20,00 часът. Имах един час за тренировка, преди да затворят. А на нея много й се разказваше. Почувствах го. Спрях пред залата, върнах се в колата, останах вътре и един час си говорихме. Това е единственият случай на провалена тренировка в живота ми. Винаги ще помня този дълъг и сложен разговор. Ще го помня с благодарност.“
Всъщност акад. Екатерина Титянова е родена през 1958 г. в Гоце Делчев. Дъщеря е на дългогодишния главен лекар на болницата там д-р Благой Титянов. Тя е завършила медицина в София, става ръководител на отделение във ВМА и е преподавател.
Внедрява най-новите методи
в направления като невросонология, молекулярна неврология и клинична неврология. Работела на най-добрия доплер в България, чрез който успявала да види проходимостта на кръвоносните съдове, дали те са запушени и дали има тромб, който да премахне, така че да не се стигне до инсулт. А едно от най-големите й постижения е учебникът, който издава през октомври миналата година.
„Той се състои от две части – „Обща неврология“ и „Клинична неврология“, като втората излезе през 2021 г., и беше представен на последния, Седми конгрес по невросонология и мозъчна хемодинамика, организиран от акад. Титянова – споделя проф. Даниела Любенова, кинезитерапевт в НСА, с която невроложката възстановява пациенти след мозъчни травми. – Тя винаги казваше:
“Всичко, което
сме написали, ще остане и след нас
Така ще ни четат и ще бъдем полезни дори когато ни няма“. По този начин ме насърчаваше да пиша, но отговорно и прецизно, защото това остава за поколенията. Аз съм нейна докторантка и се гордея с това. Работихме заедно от 2005 г. За 16-годишната ни съвместна дейност аз се възхищавах на нейния професионализъм и съм научила много неща от нея.
Акад. Титянова беше изключителен човек, учен и невролог. Винаги гледаше напред и имаше идеи в различни насоки за най-малко 5 години напред, включително няколко варианта за решения. Така последователно планираше всичко и го реализираше във времето. Всички, които са работили с нея, знаят с какъв професионализъм и прецизност подхождаше към осъществяването на всяка дейност. Тя не правеше компромиси с качеството на изпълнение, било то в лечебната или в научната област. Това се виждаше и ценеше от пациентите, колегите и приятелите й.“
Проф. Любенова допълва, че двете са имали много пациенти, като бройката им е около 1000 неврологично болни, които са преглеждали заедно.
„Тя определяше клиничното им състояние, а аз функционалния им статус, съобразно което изготвяхме индивидуална неврорехабилитация – обяснява проф. Любенова. – След това проследявахме във времето резултатите от приложеното комплексно лечение, като на тази база актуализирахме кинезитерапията. Тя държеше да прилагаме най-съвременните неврорехабилитационни подходи и по този начин мотивираше и помагаше на болните. Винаги им казваше, че с медикаменти няма да се възстановят движенията и затова е изключително важна кинезитерапията. Защото
ходенето се възстановява с ходене,
а движението – с движение. Следеше всички новости в тази област и ги прилагахме на практика. Болните загубиха един невероятен лекар, отдаден на работата си.
Последната ни пациентка беше жена на 45-годишна възраст с множествена склероза, на която приложихме създадените от нас видеоигри за рехабилитация и резултатите бяха много добри – подобри се координацията на движенията й, равновесните й възможности и походката. Тя веднага ми се обади, щом бе научила за смъртта на акад. Титянова. Беше много разстроена и искаше да сподели мъката си. Каза ми, че акад. Титянова се е грижила за нея като за свое дете. Така е усетила нейната топлина, загриженост и внимание. Така пациентите й вярваха и я обичаха.
Тя успяваше да докосне техните сърца,
да спечели тяхното доверие и да им помогне. При нас са прохождали много болни с тежки парези и са възстановявали възможностите си за самообслужване.“
За акад. Титянова едно от най-важните неща в работата й било организирането на ежегодни международни конгреси, на които присъствали учени от чужбина. Началото е поставено през 2006 г. и оттогава е провела общо 15 в различни градове на страната. В тези конгреси специално място имало и за много студенти. Тя държала на обучението на младите хора.
„Тя беше борец във всяко отношение – споделя пред „168 часа“ нейната близка приятелка д-р Соня Каракънева от Клиниката по функционална диагностика на нервната система във ВМА. – Такава бе в моите очи, а и смятам, че не само в моите.
Изключително принципен, амбициозен и упорит човек, взискателен към всеки един детайл. Перфекционист. Нашето познанство датира от 1986 година. Но не е от студентската скамейка, както често се случва. Запознахме се покрай бащите ни, които също бяха невролози и колеги.
Всъщност нас двете ни свърза неврологията и ние успяхме да изградим едно стабилно професионално приятелство. С акад. Титянова сме коренно различни като характер и като темперамент, но в работата бяхме тандем. Стиковани, като добре смазан механизъм. Всяка една си знаеше задачите и отговорностите. Акад. Титянова започна работа във ВМА през 2005 година. Безспорен е нейният
принос за това да ни съхрани като колектив
Тя успя от една лаборатория да направи добре работеща Клиника по функционална диагностика на нервната система. Изгради екип. Направи школа чрез Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, чийто учредител и председател беше тя. През тази организация минаха над 150 колеги невролози, които след това станаха и невросонолози. Това е школа, създадена от един истински учен. В името на всичко това ние трябва да защитим постигнатото от нея и в клиниката, и в асоциацията.“
Близките на семейството все още са в шок. Но както в живота, така и в смъртта си двамата ще бъдат завинаги заедно.
Be the first to leave a review.
