В българската история

25 септември остава завинаги в българската история с връщането на Южна Добруджа в изконните граници на България през 1940 година. 
25 септември е 268-мия ден в годината, до края на която остават 97 дни. На тази дата в родната история се случва това:

1918 г.
На 25 септември са помилвани осъдените по Деклозиеровата афера, а на 14 ноември 1919 г. Главният военно-касационен съд отменя присъдите им. По тази афера на 21 октомври 1916 г. са осъдени на 8 до 10 г. затвор 14 души – депутати от БЗНС и Народнолибералната партия на Никола Генадиев, видни политически и стопански дейци.
Деклозиерова афера е опит на Англия и Франция да спечелят на своя страна България в избухналия през лятото на 1914 г. световен военен конфликт чрез незаконна търговска сделка, изгодна за част от търговските и политическите кръгове у нас. След като обещаваните от Лондон и Париж териториални отстъпки се оказват недостатъчни за българското правителство, тогава те предприемат друга тактика. През лятото на 1915 г. по тяхно внушение и с тяхна материална подкрепа в България пристига френският търговец Ф. Деклозиер, който пристъпва към изкупуване на част от българската реколта на цени, по-високи от пазарните. С тази акция той се стреми да попречи на изпращането на тези храни за Германия. В своята дейност Деклозиер привлича и някои от представителите на опозиционните политически партии. Деклозиерова афера не дава очакваните резултати. Вместо да се стъписа пред нея, правителството на д-р Васил Радославов взема крути мерки спрямо помощниците на френския търговец и ги хвърля в затвора. Скоро след това последва и официалното обвързване на България с Австро-Унгария и Германия. След края на Първата световна война чрез арбитражен съд в Париж съглашенските държави осъждат България да заплати загубите на Ф. Деклозиер.

1918 г. 
В София се провежда спешно събрание на правителството във връзка с избухването на Войнишкото въстание. Кабинетът преодолява съпротивата на царя и на генералите и решава да поиска примирие със съглашенските държави. Назначена е делегация начело с Андрей Ляпчев и ген. Иван Луков за сключване на примирието. Царят заплашва с уволнение кабинета и замисля отбранителна линия по Стара планина.
На същото събрание правителството взема решение да освободи от затвора земеделските водачи Александър Стамболийски и Райко Даскалов и с група народни представители да ги изпрати при въстаналите войници да ги убедят да се върнат на фронта. Делегацията заминава за Кюстендил, а Райко Даскалов се отделя и пристига в Радомир, където се присъединява към въстаниците. По-късно Александър Стамболийски също се присъединява към въстаниците.

1915 г. 
В хода на Първата световна война за главнокомандващ Действащата армия е назначен ген. Никола Жеков, а за началник-щаб ген. Константин Жостов.
Никола Жеков е военен и държавен деец, генерал от пехотата. Роден е в Сливен на 25 декември 1864 г. Завършва Военното училище в София през 1887 г., след което продължава образованието си във Военната академия в Торино (Италия). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 2-ра армия. От 5 август до 1 октомври 1915 г. е военен министър. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за главнокомандващ българската армия. Към края на войната е на лечение във Виена. Завръща се в България и е уволнен от армията. Съден е за втората национална катастрофа заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов. Между двете войни се изявява като общественик и публицист. След идването на Хитлер на власт е един от пропагандаторите на идеята за тясно политическо и военно сътрудничество с Третия райх. След края на Втората световна война (1939-1945 г.) емигрира в чужбина. Умира на 1 ноември 1948 г.
Константин Жостов е военен деец, генерал-майор. Роден е на 30 септември 1867 г. в с. Гайтаниново, Благоевградско. Завършва Военното училище в София, след което и Висшето артилерийско училище във Виена с право да служи в Генералния щаб. Включва се като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912–1913 г.) е началник-щаб на Трета армия и на обединените Първа и Трета армия по време на сраженията при укрепените линии Люлебургаз–Бунархисар и Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон за подписване на мирния договор (1913 г.).

1869 г. 
В Браила (Румъния) е създадено Българското книжовно дружество (БКД), трансформирало се по-късно в Българска академия на науките (БАН). Учредяването става на специално свикано за целта представително събрание.

1396 г.
Султан Баязид І разгромява кръстоносната армия на унгарския крал Сигизмунд в Битката при Никопол.
Пред заплахата от османска експанзия унгарският владетел организира кръстоносен поход, в който участват унгарски, френски, бургундски и германски рицари. Към неговата армия се присъединяват и войските на влашкия воевода Мирчо Стари. Събралата се в унгарската столица Буда кръстоносна войска пристига под стените на Никопол, където я очаква армията на Баязид І, в която са включени и отрядите на сръбския владетел Стефан Лазаревич. В ожесточеното сражение християнската войска е напълно разгромена. Голямата част от кръстоносците намират смъртта си в битката. Крал Сигизмунд се спасява с бягство.

В световната история 

Датата 25 септември ще остане в световната история с основаването на руския град Одеса, с първите десет поправки в Конституцията на САЩ, с паметта на композитора Йохан Щраус и на гениалния писател Ерих-Мария Ремарк.


1794 г.
На този ден е основан град Одеса.

1789 г.
Американският Конгрес предлага първите десет поправки в Конституцията на САЩ, известни като Bill of Rights.
По време на дебатите за приемането на Американската конституция, противниците й заявяват, че тя не защитава достатъчно индивидуалните права и може да даде път на тиранията на федералното правителство. Те настояват за приемането на “Декларация за правата”, която да регламентира личните права на гражданите и да ги пази от намесата на държавата. Първите десет поправки на Конституцията на САЩ са известни като “Декларация за правата”.

1513 г.
Испанският конкистадор Васко Нунес Де Балбоа става първият европеец, достигнал Тихия океан.

1955 г.
Роден е Дзукеро, псевдоним на Аделмо Форначари, италиански певец.

1951 г.
Роден е Педро Алмодовар, испански кинорежисьор.

1944 г.
Роден е Майкъл Дъглас, американски киноактьор.

1925 г.
Роден е Пол Макриди, американски изобретател, създател на първите летателни апарати, движещи се с помощта на слънчеви батерии и човешка сила.

1906 г.
Роден е Дмитрий Дмитриевич Шостакович – руски композитор, получил всеобщо признание за класик на ХХ в.

1897 г.
Роден е Уилям Фокнър – американски писател.

1970 г.
Умира Ерих Мария Ремарк (Ерих Паул Ремарк) – германски писател.

1849 г. 
Умира Йохан Щраус – австрийски композитор, цигулар и диригент. Ученик е на А. Полишански по цигулка и И. Зайфрид по композиция. Участник е в квартета на Й. Ланер (от 1819 г.) и помощник-диригент на оркестъра на Ланер (от 1824 г.). През 1825 г. създава свой оркестър, с който извършва концертна обиколка из Европа (от 1833 г.). Един от най-популярните майстори е на танцова музика; развива в произведенията си, особено във валса, традициите на Ланер. Създава характерни танцови цикли, състоящи се от няколко валса, придружени с встъпление и заключение. Автор е на повече от 250 произведения, сред които 152 валса. Най-популярните му валсове са “Дунавски песни”, “Лорелай”, “Габриела”, “Радецки марш” и “Талиони”.

www.focus-news.net