Знаем ли, какво пием…?
Знаем ли, какво пием…? Какво е качеството на водата, която тече от чешмите в домовете ни…? И защо хората масово избират да пият вода от извори. Едно от предпочитаните места е чешмата до паметника „Илинден“ в местността „Предел”. Там винаги има опашки от чакащи хора с по няколко туби в ръце. Топ Преса улови един такъв момент в който десетки хора се редят на опашка, за да си напълнят чиста и студена планинска вода.
В повечето от големите населени места водата е подложена на един затворен цикъл. Мощни филтри я пречистват от невидимите твърди отпадъци. След това следва агресивна химическа обработка, водата идва в нашите домове, за да се върне обратно в пречиствателните станции. Чешмяната вода е химическа бомба със закъснител. В последно време се появиха обнадеждаващи научни статии за влиянието на водата върху алергичните заболявания. Речната и езерната вода съдържат много феноли. Това са вещества, които влизат в състава на дървесината, торфа и всякакви растителни остатъци в почвата. Те придават на водата леко кафеникав цвят. Фенолите са отровни за дървесния бръмбар, но за човека не са толкова опасни. Когато такова чуждо вещество попадне в кръвта, нашият организъм отделя антитела, които се съединяват с фенолите и ги правят водоразтворими. След това обезвреденото вече вещество се изкарва чрез бъбреците. Когато водата във водопроводната мрежа се хлорира, фенолите се превръщат в безцветни хлорфеноли, които потичат от нашите чешми. Чрез водата поемаме диоксин в организма си. Но най-лошото е, че при кипене двата хлорфенола се съединяват и се получава диоксин. Това са крайно токсични хлорорганични молекули. Те не преминават във водоразтворимо състояние, а това означава, че не могат да се изкарат от организма. Тези отровни частици блуждаят из кръвта, докато не заседнат някъде. И в зависимост от това, къде са заседнали, възниква един или друг вид алергия. Хлорорганичните вещества, попадащи в нашия организъм с питейната вода, са мастноразтворими. Това означава, че се натрупват с течение на годините в мастната тъкан. А през пролетта, когато се стопят снеговете, от реките и езерата потичат още много отровни химикали, с които се обработва земята. Тези вещества постъпват във водопроводната вода. Хлорирането с нищо не им пречи, защото филтрите не ги задържат. Цялата тази химическа мръсотия се натрупва в голяма доза и се изхвърля навън чрез различни кожни проявления. Дори алергията по отношение на яйца и шоколад се провокира от постоянното постъпване на хлорни организми от водопроводната мрежа. И чак след това може да се засили от някаква храна. Питейната вода от водопровода намалява продължителността на живота. Водопроводните станции още повече замърсяват водата. Водопроводните тръби са от желязо. Освен това водата се хлорира и се обработва с алуминиев сулфат. Така тя се оказва 20 пъти по-мръсна от чистата кладенчова и изворна вода.
Be the first to leave a review.