Традициите и обичаите, свързани с Андреевден „оживяха“ в група „Звездички“ на филиал Ян Бибиян към ДГ „Радост“ – гр. Симитли
„Студено ли ти е, щерко? Зима е, я, студено е. Ама ей го, днес е ден, дето Едрей му се вика. Повежда той зимните празници и денят с по зрънце почва да едрее…“ – из книгата „Думам ти щерко”, авт. Нели Овнарска – Милушев
Децата от Детска градина „Радост“, група „Звездички“ на филиал „Ян Бибиян“ с г-жа Кристина Стоилкова и г-н Гроздан Докузов, пресъздадоха традициите и обичаите, свързани с Андреевден.
Вярва се, че от този ден денят започва да расте („наедрява“) колкото едно просено зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща за да наедряват.
От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи.
В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките. Денят е познат и като Мечкинден и се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята.
По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“
Инициативата е вдъхновена от книгата на Нели Овнарска – Милушава – „Думам ти щерко”, като в рамките ѝ децата от всички филиали на ДГ „Радост” да бъдат запознати с по един църковен празник, описан в изданието на авторката. Идеята е на директора на Детска градина „Радост„ Виктория Янчев
Be the first to leave a review.