АНГЕЛ РОСНЕВ ОТ ЯКОРУДА – ЕДИН ОТ МАЛКОТО НЕИЗЦАПАНИ ОТ ВЛАСТТА В МИНАЛОТО

Има и такива хора, които са били по високите етажи на властта, но не са позволили на изкушенията да ги променят и повредят. Ангел Роснев е един от тях.  Завършил е Академията за обществени науки и социална политика (АОНСУ), специалност „Управление на културата и образованието” и в тази сфера е  неговата реализация като партиен работник в продължение на 25 години. Беше първи секретар на Градския комитет на партията в Благоевград, а по-късно отговаряше за културата в Окръжния комитет – до 1989 година.През всичките тези години не показа склонжст да се облагодетелства от постовете, които заемаше. Затова в  Благоевград го уважават и до днес.

Роден е в Якоруда на 23 ноември 1938 година. Баща му Ангел умира пет месеца преди да се роди, а майка му си отива от този свят, когато е на 8 години. Заедно с по-големият му  брат  Лалко остават кръгли сираци. Като малки двамата са отгледани от чичо им Никола и стринка им Мария. След това животът им преминава по сиропитилища. Девет години Ангел живее в домове за сираци в Якоруда, Дупница и Благоевград.

Снимка – Ангел и Елисавета – родителите на Ангел Роснев

Снимка – Ангел Роснев със семейството си и с чичо му Никола и стринка му Мария

На 18 години Ангел е войник в Пловдив 1956 – 1958 г. Показва ми  снимка, на която неговите войници го носят на ръце при уволнението му. Бил е строг, но принципен сержант, и точно затова са го обичали.

Снимка – Ангел Роснев – носен на ръце от войниците в поделението в Пловдив

Обичали  са го и като учител в Якоруда. На видно място в дома си  държи снимка на неговия випуск – 1958 – 1960   . В средата е ученичката Вайда, която скоро е срещнал в родния си град и му е пожелала 1000 години живот.

Снимка – випуск 1960 –та  на Ангел Роснев – последния учебен ден

В исторически план, скъпа му е една снимка, на която е запечатан момента, когато изпращат кмета на Якоруда г-н Миленков за новите земи в Македония през 1943 г. Той идва в Якоруда от Ихтиман с намерението да превърне селото в град. Издава заповед да се свалят шапки в Черквата, Училището и Читалището, защото това са светините на едно село. Тъжното е, казва Ангел Роснев, че след 9 септември македонците го разстрелват,но за него се знае малко.

Снимка – Изпращането на г-н Миленков /в средата с букет цветя/- кмета на Якоруда през 1943 година за новите земи в Македония

Две години след учителството в Якоруда, Ангел вече е комсомолски секретар . Става  член на ЦК на Комсомола, а по-късно и партиен секертар в родния си град.  Лично преживява възродителния процес на 17 май 1972 година и е физически наранен по време на посещенията  в  региона, който обикалят ,за да проверят настроенията на хората. В село Бунцево  го удрят с брадва по кръста, но го спасява пистолета, върху който попада удара. Успява да избяга през реката в гората, където се укрива известно време докато го намерят неговите хора. Един от придружаващите го   е пребит до смърт. Казвали му бай Георги. По-късно съдят нападателите, но Ангел Роснев , като  свидетел, спестява най-тежкото обвинение, за да спаси живота на Сабрията – човека, който го е нападнал. Не иска той да бъде причината за повече агресия, кръв и отмъщения.

Днес е благодарен, че има възможността да сподели мнението си като   организатор във възродителния процес, в който са участвали хиляди хора . Съжалява, че  той е бил един от тях.  Със смяната на имената, Ангел Роснев твърди, че  са бъркали в душите на хората. Като един от управляващите в Якоруда  е можел да се противопостави и да заяви, че народа не иска това, но не го е направил  и затова се срамува. Смята, че в миналото голяма част от християните  и мюсюлманите  са намерили помирение помежду си, а ние днес продължаваме да се противопоставяме. Той споделя нещо, което, според него,ще взриви възмущението на много хора , а именно, че е против днешното отношение към ДПС и пита – Защо казваме на 500 хиляди души – без вас! 100 години живеем разделени и се борим едни срещу други. Без единици като Делян Пеевски, това за Ангел Роснев  са честни, работливи хора и той мечтае за едно помирение . Иска му  се  да сме по-разумни , по-честни, по-толерантни  един към друг. Защото всички сме един народ. И защото се надява доброто в крайна сметка да победи злото!

Аудио

Звуков файл – Ангел Роснев за съдбата си и възродителния процес

Разказва за своята съдба на човек, към който са гледали с недоверие след демократичните промени у нас ,но е успял да си намери пътя, да се радва на синовете, снахите и внуците си, защото се надява ,че заедно със съпругата си Виктория, която умира преди десет години, са отгледали добри деца.Те са единственото му богатство днес.