Страх тресе Иво Прокопиев

Връщането на Делян Пеевски в политиката бе неочаквано за мнозина и със сигурност разтърси из основи кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев, защото изцяло опроверга очакванията на разградския олигарх.

Прокопиев се надяваше, че санкцията на Пеевски по американския закон „Магнитски“, наложена благодарение на щедрото доносничество на прокопиевите протежета, ще приключи завинаги политическата кариера, а и обществения живот на Делян Пеевски.

Но за съжаление на Прокопиев Пеевски е оказа по-корав от очакванията на разградския олигарх и не само не изчезна завинаги от светлината на прожекторите, но и се завърна в политическата игра по- готов и мотивиран от всякога.

Грешни се оказаха сметките на „капиталци“, които вместо на изпишат вежди с осигурената с тяхна помощ американска санкция, извадиха очи като си натресоха един нов Пеевски – отслабнал, в кондиция и твърдо решен да докаже, че нищо от мотивите на OFAC не отговаря на истината, а санкцията е следствие на заблуждението на американската администрация.

Заблуждение, осигурено от десетките доноси и лъжи на протежетата на Прокопиев изпращани на „Козяк“, а от там и зад океана.

И не стига това, ами новият Пеевски, както и съпартийците му от ДПС, са и твърдо решени да осветят истинското задкулисие у нас, чийто „капо ди тути капи“ е именно Иво Прокопиев. За житието битието на Прокопиев е писано много и едва ли у някого има съмнение, че точно той е еманацията на задкулисното управление на държавата, или казано просто – еманацията на завладяната държава.

Прокопиев контролира огромна част от медиите в страната. И не само притежаваните от него „Дневник“ и „Капитал“, но и много други, като „Фрог“, „Сега“, „Медиапул“, „Биволъ“ и т.н., включително БНР и националните телевизии „Нова“ и „бТВ“ чрез внедрените там от години директори, продуценти, телевизионни водещи, журналисти и други калинки.

Да си спомним само за бившия програмен директор на „бТВ“ Венелин Петков, чиито слугинаж в полза на кръга „Капитал“ стана пословичен и се превърна в пример за нарушаване на всякакви журналистически стандарти за обективност и истинност. Добре, че с покупката на телевизията от страна на чешкия фонд PPF Петков бе освободен. Но само това не стига, за да се освободи родния мейнстрийм от контрола на Прокопиев.

Още много негови калинки обикалят директорските кабинети, телевизионните студия и редакциите. Именно Прокопиев държи монопола в медиите, за което обаче през годините умишлено и ежедневно бе обвиняван Пеевски.

Обвиняван точно от медиите и говорителите на разградския олигарх. През последните 10 – 15 години Прокопиев контролира и изпълнителната власт също чрез внедрени калинки – свои министри в почти всяко правителство от времето на кабинета Костов до настоящите служебни кабинети.

Ще споменем само финансовия министър Дянков и икономическия Трайчо Трайков, също и Томислав Дончев и Румяна Бъчварова, правосъдния министър Христо Иванов, служебните министри Асен Василев, Кирил Петков и Николай Денков и т.н., всички те верни на Прокопиев и на политико-олигархичния кръг „Капитал“.

Прокопиев контролира и двете политически формации – „Да, България“ и „Демократична България“, а явно ще има и съществено влияние в новия проект на Петков и Василев „Продължаваме промяната“. Така, без сам да участва в политиката, Прокопиев контролира немалка част от дейността на изпълнителната власт, а неудобните за неговите интереси министри или политици отстрелва с черен медиен пиар и компромати.

Така работи машината „Капитал“ и то работи доста успешно. У нас не е имало друга подобна симбиоза между медии, политика, бизнес и съдебна зависимост, контролирана от едно лице, каквато именно представлява кръга „Капитал“. Апропо пропуснахме, че Прокопиев контролира и съда чрез своето прокси в съдебната система – бившият вече председател на ВКС и настоящ кандидат за президент Лозан Панов, както и чрез зависимия „Съюз на съдиите в България“.

Близостта между Панов и Прокопиев е публично известна и не подлежи на съмнение. Прокопиев има и влияние в не едно грантово – зависимо НПО, като „Правосъдие за всеки“ или „Антикорупционен фонд“ („разследващия“ Николай Стайков е бивш служител на „Капитал“), чиито подривна дейност Прокопиев активира периодично по различни важни за него самия теми, като свалянето на главния прокурор Гешев или овладяването на ВСС.

И въпреки всичко това сега Прокопиев е уплашен. Защото, ако доскоро се криеше успешно зад гърба на медийно създадения от кръга „Капитал“ образ на „олигарха“ Пеевски, когото обвинаваха за всичко случващо се в държавата, днес няма зад кого да се скрие.

Колкото и парадоксално да звучи, именно санкцията по „Магнитски“ извади истината наяве, но не тази за „корупцията“, която уж Пеевски бил извършил, а тази за истинския олигарх Прокопиев и политико- олигархичния кръг „Капитал“, който днес е завладял държавата.

Защото се оказа, че медийният образ на „чудовището“ Пеевски се спука и сега всеки може да види кандидата за депутат на ДПС, да се срещне с него и да разговаря. Пеевски обикаля сред хората и не изглежда никак страшен.

Именно това плаши сега Прокопиев. Страхът, че Пеевски може да се окаже обикновен човек, противно на мантрите на „Капитал“ за вездесъщото чудовище, кара Прокопиев да прибягва до всякакви манипулации, за да не допусне истината да излезе наяве. И да активира от шкафа с нафталина отдавна компрометирани говорители, които да повтарят спуснатите им от „Капитал“ опорки за Пеевски.

Преди дни Осман Октай, бивш доносник на комунистическата Държавна сигурност, пространно обясняваше небивалици, как номинирането на Пеевски за депутат щяло да блокира цялата държава …, банковите сметки на парламента щели да бъдат блокирани, на ДПС също, та чак и сметките на ЦИК.

Такава висота на разсъжденията може да роди само побъркана фантазия или добре финансово подплатена. Вчера друг бивш деятел на ДПС, подвизаващ се също от години с безплодно критикарстване по отношение на Движението и неговия почетен председател Ахмед Доган, излезе от шкафа с нафталина, за да говори срещу Пеевски – Касим Дал. Според Дал с издигането на Пеевски за депутат се целяло да се покаже сила, както и че Пеевски владее положението в ДПС, а Доган изпускал контрола в партията.

И още Пеевски контролирал кмета на Велико Търново (който собствено е от ГЕРБ) и … че „не се знае какви флашки има Пеевски и за кого“. И този гений на мисълта влезе в сферата на конспирацията.

А защо тези „уважаеми“ псевдо-анализатори не се замислят, че съпартийците на Пеевски го защитават не защото той има флашки за тях, а защото наистина го ценят и не вярват на мотивите на американската санкция. Апропо, че Пеевски е търгувал с паспорти за българско гражданство е наистина смешно и съвсем не е за вярване.

Защо не се замислят също, че и кметът на Велико Търново може да е решил да се срещне с Пеевски, не заради някаква флашка с компромати, а защото го уважава и счита, че е сериозен и може да свърши нещо полезно за града. Не се замислят, защото не им се иска да е така. И на Прокопиев не му се иска. А може пък Прокопиев да има флашки за тях и именно поради това същите „уважавани“ псевдо-анализатори сега по поръчка ръсят „мъдрости“ по адрес на Пеевски.

Хич не му се нрави на Прокопиев Пеевски да увеличава популярността си сред хората, да се среща с тях и да участва в полезни инициативи, каквато бе вчерашното публично ваксиниране на Пеевски и съпартийците му Йордан Цонев и кмета на Белица Ревански с призив до всички хора да го направят, защото само така ще може да преодолеем пандемията. А още по-малко му се нрави на Прокопиев Пеевски да го посочва всеки път в изказванията си като олигарх и задкулисен играч.

И вероятно ще направи всичко възможно, за да запуши в контролираните от него медии, да омаловажи чрез псевдо-говорители или да залее с медийна помия всяка публична изява на Делян Пеевски по време на настоящата кампания. Но и тази манипулация ще се окаже, че не е по силите на разградския олигарх и неговите протежета.

Както не успяха да омаловажат дарителската кампания на Пеевски по време на локдауна и ковид кризата, когато Пеевски даряваше медикаменти и медицинска апаратура на нуждаещите се болници и те искрено му благодаряха.

Времето беше тежко и имаше нужда да се помогне, а прокопиевите протежета се тресяха от злоба защо Пеевски дарявал, нямал право да го прави … платил ли е данъците на даренията си и прочие още глупости. Това че те не дариха нито лев, когато държавата и хората имаха нужда, показва единствено разликата в отношението на Пеевски и на Прокопиев към проблемите на обществото. Всеки сам може да си направи извода.