25-г. дизайнер от Благоевград, който остави следа по червения килим на MET GALA 2021

От Благоевград през Англия, до червения килим на най-бляскавото звездно събитие в световен мащаб – балът на музея на изкуствата „Метрополитън“ в Ню Йорк, известен като MET Gala 2021. Това е следата, която остави 23-годишният дизайнер от Благоевград Димитър Милчев. Със сръчните си ръце той е изработил сам и е вдъхнал живот на една от роклите от последната колекция на известната холандска модна дизайнерка Айрис ван Херпен, с която на звездното събитие дефилира младата американска актрисата Хейли Стейнфилд. Роклята е кръстена „Магнитосфера” /Magnetosphere/ и е продукт на дълги часове прецизна ръчна работа. Димитър Милчев е работил и по друг тоалет с името „Аеролоджи“  /Аерология/, с който на червения килим се появи Уини Харлоу.

Възможността да се докосне до най-добрите в света на висшата мода му дава Брайтънският университет, където младият мъж учи “Мода и бизнес“ и стажантските програми, по които работи висшето училище. Това е една сбъдната мечта за бъдещия дизайнер, тъй като тя му дава възможност да се запознае, работи и да се учи от своя идол – Айрис ван Херпен, която е и неговият стимул да се занимава с мода. Младежът е възпитаник на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ – Благоевград, а желанието му е да се завърне и да твори в България, но за чуждия пазар.

– Димитър, само преди дни стана ясно, че си изработил рокля от колекцията на Айлиз ван Херпен, с която бе облечена актрисата на бляскавото събитие МЕТ Гала 2021 в Музея на изкуствата в Ню Йорк. Как всъщност попадна в модната къща?

– От университета, в който уча, се организират стажантски програми, които са лимитирани от към места. За стажа в Айрис ван Херпен има кастинг, за който средно кандидатстват по 450-500 човека от цял свят. Аз имах късмета да съм сред 15-те избрани, конкретно за дизайн. Кандидатстването става посредством портфолио, CV и мотивационно писмо и дали ще влезеш във финалната селекцияq зависи от тях. Има критерии, по които определят опит, дали стилово бихте си паснали, уменияq натрупани до този етапq и т.н., както и доколко те биха могли да бъдат полезни на теб като креативен човек и доколко стилово бихте се напаснали. Правят още преценка дали би могъл да се справиш с нещата, които ще ти дадат като работа, защото те никак не са прости и изискват много време, знания, прецизност и с всички тези неща ние допринасяме за духа на висшата мода, такава каквато e. Западната школовка е това – много търпение, много усилия, много труд. Започнах стажа през февруари и приключих през август, общо шест месеца, и това беше много полезно за мен. Айрин ван Херпен е дизайнерка, която е авангардна, специализира в авангардна висша мода, като техниките, които използва, са неконвенционални, включва процеси като 3D принтиране, рязане с лазер, моделиране със силикон, процеси, които са нестандартни за модата, и никой друг не ги употребява и тя с това се откроява.

– Какво те мотивира да се занимаваш с мода?

– Точно Айрин ван Херпен е това, което ме мотивира. Тя ми е идол от 11-годишен и това е нещото, което ме е провокирало и винаги е било моят мотив да се захвана с мода. Да попадна на стаж там не е без труд, заслужих си го. Дълги години се трудех. В училище бях в паралелка с биология и химия и успоредно с това се занимавах с много неща.

– Като кажеш биология и химия асоциацията, която човек си прави, е медицина, но си избрал нещо напълно различно?

– Имам страст към биология и химия, а науката и модата винаги са вървели паралелно за мен. Това, че Айрин ван Херпен е успяла да приложи науката в модния дизайн и да го превърне в изкуство, това я превърна в моята любима дизайнерка и мой идол. Имах невероятната възможност да се уча от първа ръка, пряко от идола си и да се запозная с него.

– Чий е дизайнът на моделите и само двата, по които ти си работил, ли са участвали на МЕТ Гала?

– Общо 8, а аз съм работил по два от тях. Роклята на Хейли Стейнфилд я правих изцяло аз. Дизайните са си на Айрис ван Херпен. Стажувайки там, аз съм просто изпълнител и нямам креативен контрол над работата, която произтича. Айрин е много сигурна в собственото си мнение и си заявява позицията като реномиран дизайнер и съответно ние само изпълняваме конкретния модел. Но ние сме хората, които трябва да намерим начина, по който това да се изпълни и да се случи.

– Спомена, че роклята изцяло сам си я направил, какви са етапите, докато се стигне до крайния продукт?

– На Хейли Стайнфилд изцяло е моя. На Уини Харлоу бяхме екип, защото тя е доста по-времеемка като процес, има повече компоненти, много детайли. Роклята на Хейли е в колаборация с артист, който прави скулптури от хартия – Роган Браун. Дизайнът е дело на двамата с Айрис. От ам нататък аз направих компютърния файл, който илюстрира всички детайли на роклята или тези клончета, наподобяващи клончета на дърво. Този файл също се коментира и се преценява какъв плат да бъде използван, каква фабрична манипулация трябва да се направи, за да се получат тези форми и този ефект. Фабричната манипулация отново я правих сам, изрязвани са с лазер. Използвана е специална дантела – биоразградима, която е поръчана от Париж. Всъщност Айрис е екологично настроена и ориентирана към материали, които са лесно биоразградими и биха могли лесно да бъдат преработени. Самата дантела се изрязва под формата на отделните панели, които са 24 на брой. Те се пришиват ръчно един по един, като един панел отнема около час и половина. Всички тези детайли един по един се сглобяват върху базова рокля, като всичко това става на ръка. На мен ми отне 15 дни, но с работно време от 9 до 23.

Процесът при роклята на Уини Харлоу е по-различен. Той се състои от повече компоненти. Отново започва с компютърен файл, с ясно зададени форми от Айрис. Те трябва да са с реалните размери, които ще бъдат пришити върху изделието. Този файл се превръща в една форма, върху която можеш да излееш силикон и този силикон, втвърдявайки се и пигментирайки се, се превръща в детайла, който е нареден по целия костюм. Този процес също го правих аз. Силиконът, който е използван, не е толкова лош за природата. Всеки детайл отново е пришит ръчно от мен. Това, което не съм правил аз, а моите двама съотборници, е ушиването на базовия гащеризон и наметалото, което е пришито и драпирано така, че да пада според начина, по който иска Айрис.

– Знаете ли предварително за кого правите моделите?

– Не, изобщо. Това са модели от колекция и не са правени специално за МЕТ Гала. Ние, стажантите, подписвайки договора там, подписваме за колекция. Очаквали сме, но не конкретни имена.

– Какви са бъдещите ти планове?

– Отваряне на мой собствен бранд и реализиране на моя собствена колекция. Това ще стане със завършването, на което ще представя моята финална колекция, която ще бъде и моят дебют.

– Имаш ли вече финализирана идея?

– Финализирана идея има, но е във фаза на разработване, защото това е доста трудоемък процес и нещата не се случват от днес за утре. Времето, което отнема, много се подценява от хората и затова тези неща са толкова скъпи и затова са висша мода, защото вниманието, което им е обърнато, е прекалено голямо, важно, с критично око към всеки един детайл, който е компонент от цялостната визия.

– Спомена, че подобни модели са скъпи, каква е цената на една рокля ориентировъчно?

– Всяка рокля е строго индивидуална и цената се определя от много фактори. Конкретно роклите на Айрис започват от 50 хил. евро и стигат до 200-300 хил. евро.

– В този ред на мисли и говорейки за толкова скъпи модели, има ли екстравагантната висша мода място в България?

– Много ми се иска да има такава, но за момента мисля, че няма. Ако изключим финансовата страна и факта, че масата хора в България са на ръба на оцеляването, културата е към последните места за българина и е маловажна. С риск да прозвучи грубо, мисля, че заради културния упадък това е нещо, което е маловажно за хората. На хората в България не им е до изкуство. Те нямат културния поглед, критичното мислене за тези неща, просто това не е развито и може би не могат да го оценят толкова добре и да му отдадат нужното внимание. Мисля, че ще минат още десетилетия, докато истински започнат хората да се интересуват от такива неща.

– Имаше ли човек, който да ти помага, докато учиш?

– Има една жена, която ми подаде ръка и при която съм се учил – Татяна Траянова от Благоевград. Тя има собствено студио. Това е жената, която ме е научила на всичко и единствената жена от Благоевград, на която се доверих да ме учи, знаейки, че тя носи западната школовка и знае кое и как наистина трябва да се прави в модния бранш. В първите ми стъпки тя бе човекът, който ми даде много, и заради нея аз всъщност развих тези умения чисто конструктивни, технически умения – да кроя, да шия, да драпирам, всичко това съм усвоил благодарение на нея.

– Имаш ли време за себе си и какво обичаш да правиш в свободното си време?

 – Нямам време, буквално нямам за себе си. Дори когато спя и сънувам, аз сънувам тези процеси, идеите, които са в главата ми. Събуждам се в 7:30- 8:00 часа и започвам да работя. Може да прозвучи странно и тривиално за някои, но за хората, които искат да успеят, няма почивка. Най интересното е, че аз не го усещам като работа, защото това ми е страст.

– Какво те вдъхновява за конкретен модел

– Всяка колекция е различна и сама по себе си. Като стил се позовавам на фотолизма, архитектурата, черпя вдъхновение от природата, от движение в изкуството и поп културата. Тези неща ми влияят и те ме оформят стилово. В свободното време, което имам, слушам много музика. Тя е другата ми страст и е нещо, което ме разтоварва и е обвързано с модния свят. Хейли Спенсъл е певица първо и после носи роклята на Айрис ван Херпен. Двата свята са много обвързани и ти не обръщаш ли внимание на отделните видове изкуства, някак не си в час.

– Твоят живот е изцяло изкуство.

– Да, моята среда всъщност е такава и съм заобиколен от хора, които се занимават с различни видове изкуства. Дизайни – интериорен, графичен, архитектура, музика, анимация, актьорско майсторство, това е моето обкръжение.

– България или чужбина, къде е твоето желание да се развиваш?

– Моето желание е да работя в България, но за чужбина. Моята идея е да произвеждам колекция за висшата мода тук и да се изнася за чужбина. Много бих се радвал, ако България се оправи и даде възможности на млади бизнеси, които да получават някакво финансиране и тези бизнеси да се развиват, защото потенциални такива има

– Имаш поглед върху образованието тук и в чужбина. Какви са съществените разлики и какво бихме могли да почерпим като опит?

– За професионалните гимназии не мога да кажа, защото там по-скоро дизайн не се учи, по-скоро се учат чисто технологично нещата, самата изработка на изделието.

– Кроячи и шивачи?

– Да, кроячи и шивачи, но и това не е за подценяване, то също е много сериозно, тъй като без едното не можеш да стигнеш до другото. Една идея, когато имаш в главата си, ти трябва да се позоваваш на тези знания и умения и да изпълниш идеята в този вид, в който си я представяш. Въпросът е, че в България дизайн не знам дали се преподава. Тук много повърхностно се гледа на тези неща. Гледа се на някакви марки, които са скъпи, и се показват някакви лъскави етикети, но никой не обръща заслуженото внимание на това какво е отишло в тази дреха като материал, изработка, изпълнение. Етикетът не е всичко и особено този етикет – лъскавия, който се напъват да купуват всички. Това не е точно онази мода, към която хората трябва да се стремят. Това граничи с кич и показност.

– Какво бихме могли да почерпим като опит в образованието?

– Първо, сериозността към предмета, дисциплината, критичния поглед. При нас, особено студентите по моден дизайн, много лесно завършват. Има едно общоприето мнение, че това да учиш моден дизайн, не е сериозно. Всъщност изключително сериозно е, защото модният дизайн, преподаван на Запад, чисто като репутация е наравно с архитектурата, докато тук много бива подценяван. Може би това е грешка на образователната ни система и бих обобщил, че въпросът стои така за изкуството като цяло в България, защото учениците спират да учат музика и други видове изкуства в девети клас и се обръща внимание на други неща, които не знам кой е решил, че трябва да бъдат по-важни и приоритетни. Ако хората живеят без изкуство, те биха живели един празен и роботизиран живот. Това е нещо, което ни развлича и ни зарежда положително. Пандемията е пример за това и доказва, че изкуството е важна част от живота ни и ни помага за преодоляване на депресията. През тези трудни месеци, когато бяхме затворени и всеки си беше вкъщи и гледаше филми, обръщаше внимание на класиките, слушаше музика. Всички тези неща може би ни накараха да се замислим, че ако нямаше какво да слушаш и да гледаш, ако нямаше изкуство, щеше да е различно и много по-трудно.в.Струма