Сигурно си мислите, че говоря за представянето на проекта на Кирил Петков и Асен Василев? Не, драги. Въпросната случка се състоя през есента на 2017г., малко преди парламентарните избори. Състоя се в Дупница, в Дома на техниката. Където прохождащата тогава партия на Христо Иванов се представяше на хората. Бяха Христо и няколко младежи, свързани с Дупница. Беше и Кирил Петков, тогава икономически експерт на ДаБг.

Спомням си с умиление за тази среща. И как иначе? Винаги е приятно, когато видиш усмихнати млади хора, готови да се жертват за Родината!

Спомени, спомени…

Когато дадоха думата за въпроси, казах си и аз. Казах му на Христо – Браво, дерзайте. Но защо „хвърляте камъни“ и вдясно? Защо цепите още повече дясното? И без това сме полуразцепени в Реформаторския блок. Дайте да се събираме, да се обединяваме.

Историята после я знаете. Дясното се разцепи на три основни парчета. И остана четири години непредставено в парламента. А Борисов се наложи да търси подкрепа от патриотите. И България зави вляво.

Поговорих лично повече от половин час с Кирил. Колкото да разбера, че е готин, умен и най-вече свръхенергичен човек. И, че нищо не разбира от местно самоуправление и децентрализация. Но не критикувам – не е и нужно. Той гледа нещата глобално, от гледна точка на бизнесмен. А не на дребен местен политик… като мен. За който не ми вярва, гледайте видеото по долу. След 2:40 ч.

Видях го отново след две години – есента на 2019-а. В неговия Център за иновации в Биологичния факултет на СУ. Говорихме близо час. Каза ми, че е напуснал ДаБг. И, че… друг път ще кажа. Разменихме си телефоните и се разделихме.

Днес Кирил е бивш министър. Лидер на ПП ПП. Аз съм същият дребен местен политик. Дясното продължава да го няма. „Няма ляво, няма дясно“…

Ще се оправим. Все някога. Само си мисля – защо стана това разделение? Защо стана тази омраза? КОЙ заложи тези плътни разделителни линии? КОЙ? И докога? Не се ли уморихме да се мразим? Да се лъжем? Да се „чегъртаме?

Защо?

На срещата тогава с Христо беше и един навъсен, строго гледащ млад човек. Единственият навъсен, единственият лошо гледащ. Някой си Любо. Любо го играеше „силният човек“. „Смелият“. Та Любо „подал“ на Христо Иванов една страшна история. История за корупция. За съветници и политици, които искат умишлено да фалират общинската болница. Пример за истинска корупция.

Обаче пример, „изсмукан от пръстите“. История, съшита с бели конци. Но съшита умело, професионално. Именно за да хваща вяра… Лошата новина за Любо бе, че бях там. И оспорих „историята“. Христо усети нещата и дори се извини. Любо обаче се заинати. А Любо бе водач на листата. И размахваше историята през цялата кампания.

Е, после го осъдихме. На две инстанции. И Любо бе изчегъртан от ДаБг. Но обидата, злобата, калта, останаха…

Стана малко дълго. Но няма как. Благодаря на всички, които прочетоха до тук. И дерзайте! Идва Коалиция на Почтените! С Христо, с Кирчо, с МаяМа, с Настимир. С Радев. Да живей!

Любо ли? Той сега е в Правосъдие за всеки.