Connect with us

Таблоид

Кметът Владимир Москов: На добър час, скъпи ученици и учители!

Published

on

Поздравителен адрес от кмета на община Гоце Делчев – Владимир Москов по повод новата учебна година.
Скъпи учители и ученици,
Приемете моите сърдечни поздрави и най-добри пожелания по повод началото на новата учебна година!
Въпреки новите предизвикателства на нашето съвремие и малко по-различната организация в учебните заведения, нека си пожелаем да бъде успешна, спорна и ползотворна новата учебна година! Да бъде изпълнена с много поводи за радост и гордост!
Скъпи учители, приемете моята благодарност за Вашия труд и професионализъм с които изграждате успешни млади хора – бъдещето на община Гоце Делчев и държавата ни. Вие доказахте, че имате уменията, силите и мотивацията да се справите с всякакви предизвикателства! Бъдете все така всеотдайни професионалисти в своето призвание!
Скъпи ученици, бъдете здрави, любознателни, амбициозни, и отговорни! Вярвам, че за всеки един от вас тя може да бъде успешна, изпълнена с нови знания, приятелства и възможности!
На добър час!
Владимир Москов – кмет на община Гоце Делчев

Таблоид

ЛЕГЕНДИТЕ СА ЖИВИ! Омагьосаните жълтици и как се е появила топлицата край Мосомище

Published

on

Омагьосаните жълтици и как се е появила топлицата край Мосомище

Едно от змейските места в района е старото село Ляски, днес Ново Лески в община Хаджидимово. Недалеч от него се намира пещера, известна като Свети Гергската скала, а край нея тече река Топлица. През май 1896 г. А. Иванов, учител в с. Каракьой (днес в Гърция), публикува във вестник „Новини” любопитна дописка, в която разказва старо предание, чуто от местен овчар:

Преди много, много години един стар змей владеел горите между Струма и Места. Той имал двама синове, и те змейове, които изпращал насам-натам по работа.

– А каква била работата на змейовете, дядо Марине? – пита любопитният записвач.

– Работата им била – обяснява той – да нареждат облаците, да разнасят дъждове, градушки, гръмотевици и светкавици.

Веднъж по-малкият змей прелитал над село Мосомище. Било на Великден, та всички люде били на хорото, а сред тях и поповата щерка, гиздавата мома Топлица. Змеят я загледал от облаците, харесал я, па се спуснал и я грабнал от хорото, преди някой да разбере какво става. Горкият баща навсякъде разпитвал и я търсил, но не открил и следа от нея. Изминало доста време и родителите я прежалили.

Един летен ден попът се качил на Свети Гергската скала да събере дърва за огрев. Сякаш че нещо го теглело все по-нагоре, докато изведнъж съгледал дъщеря си, цяла в сърмени дрехи и обкичена с жълтици. Прегърнали се разплакани и момичето разказало, че я грабнал младият змей, но баща му се разгневил и ги изпъдил от планината Алиботуш, дето бил дворецът му. Сега двамата живеели на Свети Гергската скала. Змейовата невеста се бояла мъжът й да не завари неканения гост, затова бързо отпратила баща си, но пожелала да му даде подарък на изпроводяк. Напълнила един чувал догоре с жълтици, но понеже вече била научила змейски магии, направила златото леко като перце, че да не тежи на баща й по пътя.

Заръчала му да го отвори, като се прибере у дома. Взели си сбогом и дядо поп потеглил с чувала на рамо, но нещо все го глождело да види какво има вътре. Накрая не издържал, отворил го и що да види? Чувалът бил пълен с лукови люспи! Разлютил се той, изсипал люспите, па си взел чувала, та си отишъл и без дърва у дома. Рекъл да изтръска още веднъж чувала и що да види? Отвътре била залепнала една жълтица.

Разказал отчето всичко на попадията и тя го нахокала му заръчала час по-скоро да иде и да донесе луковите люспи, които били омагьосани жълтици. Забързал се попът, изкатерил се обратно, но вече било късно. Точно на мястото на люспите избликнала голяма река с топла вода и завлякла всичко надолу. Когато попът изтърсил чувала, щерка му го видяла от скалата и много се уплашила да не би змеят да види и да се разгневи. Почнала да се моли на Бога за помощ, а той чул молбата й и направил така, че да изври гореща вода и да отнесе луковите люспи. Оттогава нарекли реката Топлица, по името на поповата щерка.

Според преданието топлата й вода постепенно изстива и когато стане съвсем студена, реката ще пресъхне.

– Сега людето станаха сите дяволе – завършва разказвачът – та и змейовете не им се показват. А пък едни казват, че откак са излезли пушките, оттогаз змейовете се изпоплашили, та взели да се крият.

Селското и чумата в Ковачевица

Друга стара история намираме в архива на прочутия фолклорист Иван Шишманов. Разказал му я около 1890 г. Стоян Златаров от с. Ковачевица. „На северозапад от село Ковачовица (днес Ковачевица) – пояснява записвачът – идва река Канина от Родопите, та се влива в река Места при село Фотовища (днес с. Огняново) и при разваления град Никополис (в землището на с. Гърмен) е един от левите притоци на Места. Два часа от селото реката прави един малък вир, доста дълбок и със син цвят. Казват, че реката като носи от планината цели буки и борове, потъват в него без никакъв остатък. Риба имало, голяма колкото един бивол. Над езерото има една грамадна скала, висока до 1500 м, а върху й има планина в букова и борова гора. Всред скалата има три дупки, от които едната е непристъпна за човека. Тия били пълни с имане. Едно време се влизало в нея чрез една хоросанена пътека и там се крили разбойниците Головода и Пещник войвода, затова и самата дупка носи името Головодова дупка, а вирът под нея бил стопанит (обитаван от змей стопанин – б.а.).

Веднъж една мома отишла да пасе кравите си към Синия вир. Щом погледнала във водите, съгледала вътре нещо голямо и шарено – змей. Харесал той момата, преправил се на момък и захванал да я люби. Хубавицата се оплакала на майка си, а тя била веща жена и я подучила с хитрост да узнае от либето си как да се отърве от него. На следващата среща момата се явила тъжна и угрижена. Споделила на змея, че у дома имат млада крава, която биковете постоянно нападат, и го попитала има ли лек, за да я опазят. Без да се замисля, влюбеният змей й издал тайните билки и момата си сварила отвара, поляла се с нея и пропъдила змея завинаги.

Не след дълго обаче тя родила змейско дете: от пояса нагоре змей с едно око, а от пояса надолу – човек. Изплашени, селяните поискали да го изгорят, но то излетяло нагоре като син пламък. Оттогава змейовият син станал Селското. Преправял се ту на хрътка с едно око, ту на желязно муле, от чиито нозе излизал огън. Казват, че родените в събота можели да го видят. Един път се явил като владика със запалени свещи, а след него вървяло цяло шествие от владици, попове и миряни. Много хора го виждали като бивол; слушали го да реве като магаре или като муле и да дрънка с дайре. А когато на някой човек му „дойдело времето”, то вземало душата му.

Веднъж Селското било на война и като си дошло, заварило Чумата да мори людете. Разсърдило се то, изскубнало от гората един бор и го побило сред селото на улицата. Тогава започнало люта битка с Чумата. Три дни и три нощи я гонило с огнени стрели. Духали големи фъртуни, та къщи и комини се събаряли. Оттогава Селското заживяло на гробищата и не давало на друга болест да дойде в селото, а само то си прибирало людете на оня свят.

Последната любов на Змея от село Пирин

В подножието на връх Ореляк, живописно накацало по бреговете на река Пиринска Бистрица, се намира магическото село Пирин, където змейските истории са живи и до днес. В това може да се убеди всеки любопитен гост, който мине тъдява и попита местните хора за Гинчовия змей, за пещерата Змейова скала, където влюбеният змей е отвличал избраниците си Каля или Стана, или за змейската къща, построена от сина му.

Вероятно последната любов на змея е била Николина от Гинчовия род. Живяла в селото докъм шейсетте години на миналия век и мнозина си спомнят за нея: жена със следи от предишна хубост, но с алени белези от изгаряния по лицето. Била „малко недъгава”, „никаква”; живеела сама, обикаляла и просела по улиците, а хлапетата я дразнели и й се подигравали. Нощем пеела странни протяжни песни, които огласяли притихналото село. Зад тъжната й съдба се криела невероятна тайна – Николина била любена от змей.

Баба Злата Стоименова разказва: „И тая много била убава, Николина. На хорото най-убавата тя. И кат си играла на хорото, взела да дреме. Па той змея отишъл там, над хорото, да си я закара”.

Сякаш изпаднала в транс, девойката се отправила към дома си. Майка й забелязала, че нещо не е наред, и тръгнала след нея. Когато стигнала вкъщи, намерила Николина заспала, а до нея лежал красив млад мъж с руси коси. Изплашена, жената потърсила съвет от съседка: „Що да правиме таа наш’та мома? Змея я люби. Що да направиме да я откажеме от нега?”. Съседката знаела магическа билка, способна да прогони змея – стовръз. Набрали от вълшебното растение, сварили го и с отварата полели момичето. Змеят не се приближил повече до избраницата си, но оттогава тя вече не била същата.

Баба Петра Калинова пък твърди, че змеят си харесал Николинка и още едно момиче, докато били още в люлка, и редовно ги посещавал. Явявал се във вид на ярка светлина, докато наоколо било мъгливо и мрачно. Чудели се двете майки какво е това чудо, пък се досетили, че змей люби децата им. Допитали се до съседки и те препоръчали разделната билка стовръз. Щом обаче полели момиченцата с магическата отвара, едното починало, а другото, Николина, останало осакатено за цял живот. Дали билката е била силно отровна, или отварата е била прекалено гореща и майките неволно са попарили децата си? Възможни са различни тълкувания, но историята на Николина продължава да се помни и разказва, и да вълнува въображението на слушателите…

Ако необичайните змейски истории са развълнували и вас, може да откриете още много песни, приказки, легенди, разкази, поговорки, че дори и вицове, в книгата „Змей. Змеица. Ламя и хала. Сборник с фолклорни текстове”, подготвена от екип учени от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН с отговорен редактор доц. д-р Вихра Баева. Книгата заедно с други издания на ИЕФЕМ и издателство „Изток – Запад” ще бъде представена в Историческия музей в Благоевград на 10 май (сряда) от 18,00 ч.

Continue Reading

Таблоид

Богдан Боцев: За мен 33 е знаково число

Published

on

Изявление на Богдан Боцев, кандидат за народен предстваител от „Коалиция за България“ с бюлетина номер 33 и лична преференция номер 5.

33 за мен е знаково число, което ще донесе победа на БСП на третите поред за тази година парламентарни избори. 

Хората често казват: „3 пъти за щастие“! Искрено вярвам и се надявам, че този трети път ще донесе сигурност и стабилност в държавата ни. Влизам силно мотивиран в поредната предизборна кампания, защото е време разумът да надделее, да се водят смислени и полезни дебати, да се работи, а не да се демонстрира безполезно его.

И този път моят номер в листата на БСП в 1 – МИР Благоевград е 5, защото вярвам, че ми носи късмет. Изминали са 2 дни от официалното начало на предизборната кампания, но за мен тя не е преставала в последните месеци. Предстоят ни много срещи по време на които да си кажем всичко онова, което искаме и можем да променим заедно. Вярвам, че именно 33 ще ни донесе така жадуваната промяна!

 

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Continue Reading

Таблоид

Президентът Радев ще участва в честванията по повод Освобождението на Гоце Делчев

Published

on

Президентът на Република България Румен Радев ще участва в тържествата за отбелязване на 109-та годишнина от освобождението на град Гоце Делчев.
Годишнината ще бъде отпразнувана на 19 октомври /вторник/. В 12:00 ч., ще бъдат положени цветя пред паметника на Пейо Яворов в Градския парк с участието на ученици от ПГ по МСС „Пейо Яворов”.
В 16:00 часа ще се положат венци и цветя на паметника на ген. Стилян Ковачев, а след това на паметната плоча на Пейо Яворов на ул. «Търговска», паметника на Христо Ботев и на патрона на града Гоце Делчев. След това Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим ще отслужи заупокойна молитва и благодарствен молебен в катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методий”.
Програмата ще продължи в 18:10 часа с полагане на венци и цветя на паметника на загиналите във войните.
В 18:30 часа в малката зала на Дома на културата ще бъде открита изложбата “75 години Неврокопска съкровищница”, а след това, в 19:00 часа ще започне празничен концерт “75-години Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци”, с което ще се отпразнува създаването на първия ансамбъл в България.
Заради противоепидемичните мерки и ограниченията за присъстващата публика в залата, концертът ще бъде излъчен пряко в ефира на ТВ «Кабел Сат – Запад».

Continue Reading

Таблоид

Пожар пламна в заведение в Хвостяне

Published

on

Вчера около 02:20 часа е съобщено за пожар в питейно заведение в село Хвостяне, община Гърмен.

Огънят е угасен от екип на РСПБЗН-Гоце Делчев.

Continue Reading

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2021
ПВСЧПСН
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ