Снимка: Istock

Колкото повече разсъждаваме върху темата за живота, толкова по-лесно стигаме до заключението, че някой голямото проклятие на хората е фактът, че забравяме. Забравата сякаш забързва хода си все повече и цялото човечество започва да забравя много важни неща – колективно, в исторически аспект, духовно.

Забравяме не само миналото си, но и какво е мястото ни в настоящето и в бъдещето. Егото ни става все по-голямо, а мисията ни да останем нормални човешки същества все по-трудна.

Днес ще се опитаме да си припомним кои са онези житейски тайни, за които често забравяме, а става все по-нужно да помним.

Забравили сме мястото ни в природата

През последните години сме се откъснали напълно от природата и това сякаш пречи на истинския ни фокус.

Забравяме древната мъдрост.

Вече не се учим от хората преди нас, смятаме, че ние сме най-мъдрите и знаем най-много.

Забравяме пътя и мечтите си.

Често изоставяме това, за което мечтаем, защото смятаме, че не сме достатъчно добри или мечтите ни не заслужават борба, но това далеч не е така.

Забравяме за какво сме дошли на тази земя.

А това е преди всичко да бъдем хора, да бъдем добри и да помагаме на хората около нас.

Забравяме, че всичко е любов.

Да, наистина най-великият смисъл е Любовта. Няма друго толкова могъщо чувство, което да движи света.

Забравяме да прощаваме.

Прошката е едно от най-великите неща, което човек може да даде на някой друг, а ние често забравяме, че имаме нужда да прощаваме, за да продължаваме напред с живота си.

Забравяме, че сме свободни.

Трябва всеки ден да си напомняме, че сме родени, за да бъдем свободни и никой и нищо няма право да ни отнеме тази сила.

Валежите в Югозападна България следобед ще спрат и облачността ще се разкъса.

Времето остава облачно и дъждовно. По-значителни валежи днес очакваме в Дунавската равнина и на места в Централна България. Сняг ще продължи да пада по високите полета от Западна България и Предбалкана. Границата между дъжд и сняг ще е приблизително на 900-1100 метра надморска височина. Ще духа слаб, в източните райони до умерен вятър от изток-североизток. Минималните температури в страната ще са между 4° и 8°, по-високи по Черноморието – между 11-12°.

През деня валежите ще продължат в Централна и Източна България и ще са значителни по количества, но до края на деня постепенно ще отслабват.

Разкъсвания на облачността очакваме в югозападната част от страната. Вятърът ще се ориентира от север-северозапад и ще е слаб до умерен. Максималните температури ще са между 9° и 13°. По-високи отново ще са те в Източна България – до 14-17 °С.

Времето за Гоце Делчев ще е облачно с дъжд и максимална температура 16 градуса.

В планините ще е облачно с валежи от дъжд, а над 1200-1300 метра – от сняг. Ще духа умерен вятър, предимно от север. Максималната температура на 1200 ще е около 4°, на 2000 метра – около -1°. Времето като цяло няма да е подходящо за туризъм. Чак към края на деня над планинските масиви от Западна България валежите ще спират и облачността ще намалява .

Над Черноморието ще е облачно и дъждовно. Ще духа умерен вятър от изток-североизток, който до привечер ще се ориентира от север-северозапад. Максималните температури на въздуха ще са между 14° и 17°.

На Балканския полуостров ще се задържи облачно с валежи от дъжд, по високите части на планините – от сняг. В Източна България и Югоизточна Румъния количествата на валежите ще са значителни. Силни гръмотевични бури очакваме в Гърция и Европейска Турция. Валежите ще са интензивни и там не са изключени да паднат до 60л/кв.м. Рискът от наводнения за Гърция и Европейска Турция е висок.

През следващите 24 часа синоптичната обстановка на Балканите постепенно ще се стабилизира и валежите ще са на много по-малко места. Температурите ще тръгнат нагоре и очакваме много повече слънчеви часове.

Оранжев код: Валежите на много места ще са интензивни, а по-късно – повсеместни и обложни. През деня бурите ще са бързо подвижни, придружени от силни пориви на вятъра и от дребна градушка. Очакваните валежи за целия период ще достигнат до 60-70 л/кв.м.

Бармани, сервитьори, както и хотелски персонал са започнали работа в търговските вериги като касиери или в логистичните бази по време на пандемията. Това обявиха от Сдружението за модерна търговия пред „Телеграф“.

За последната година броят на служителите в магазините се е увеличил с 1100 души. Освен това работа в търговските вериги за храни и дрогериите са намерили и много българи, които преди това са работили в чужбина и са се завърнали в родината си.

Основен мотив за смяната на професията е, че заради пандемията голяма част от ресторантите и хотели останаха затворени, докато магазините не са спирали работа. Освен това заплатите в обектите са увеличени с между 4 и 10 на сто. Също така се предоставят много бонуси за празниците. Монтирани са и масажни столове за релакс на служителите, които се занимават с логистика, подреждане на рафтове и прочие.

Други придобивки, които предоставят веригите, са ваучери за храна, които са увеличени от 60 на 80 лева, колкото е и възможният таван на парите, предоставяни чрез купони. Очаква се до края на тази и началото на следващата година да бъдат разкрити още работни места в магазините, тъй като ще се отварят нови обекти. От търговските вериги обявиха още, че по време на пандемията се е увеличила средната стойност на покупките, които правят потребителите, с 20 на сто, но не уточниха конкретно с колко лева е по-висока средната сметка.

В същото време има спад на посещенията на магазините, посочиха търговците. Друга промяна в нагласите е, че заради маските е намаляло потреблението на червила, но за сметка на това се е увеличило това на гримове за очи. Повече са се търсили почистващи и перилни препарати и такива за дезинфекция, посочиха от веригите.

От сдружението на търговците коментираха още темата за електронните трудови книжки. Според тях дигитализацията на този документ, ще намали разходите за заплати с около 6 млн. лева годишно. Друг пряк резултат ще е и ограничаването на сивия сектор, което ще доведе до ръст на приходите от осигуровки и данъци в държавния бюджет.

В село Долен има над 100 традиционни родопски къщи с каменни покриви, заради които селото е обявено за архитектурен резерват. Ако преди това сте били в Ковачевица или Лещен, архитектурата ще ви напомни за там, но атмосферата тук е различна. Селото остава встрани от повечето туристически маршрути, поради което и пази повече от автентичната си атмосфера. И пази интересни и мистериозни истории от миналото…

За село Долен

През 16-и век, бягайки от помохамеданчване, тук се заселили осем рода, като създали осем махали. В средата на миналия век селото е процъфтявало – имало над 2800 жители (днес са около 300), гледали са се 50 000 овце. Във всяка къща на вертикални станове са се тъкали вълнени покрови (завивки). Селото дължи името си на това, че е разположено в дол – оттам Долен. Най-ниската му част е 950 м, а най-високата – 1200. Някога на пазара в Долен са идвали търговци с камили от Египет, запазени са и три римски моста.

Доленските къщи

Строени са от търновски майстори. Долните етажи са пригодени за животни, каменните им зидове са дебели между 60 и 80 см. На горните етажи, изградени от плет, живеели хората. Вътре нямало стаи, всички живеели в едно голямо посещение.

Село Долен във филмите

Долен е снимачна площадка на няколко български филма. В най-ниската част на селото преградили реката и това е мястото, на което хвърлят бъчвата във филма „Изпит“. Във „Вечни времена“ използват Долен за декор на пазара, като възстановяват всички дюкянчета, които някога са съществували. Местните хора искали да запазят декора и след края на снимките, но по сценарий дюкянът трябвало да изгори. В селото са снимани и сцени от „24 часа дъжд“, „Мъжки времена“. В Долен се намира и къщата на Капитан Петко войвода от едноименния филм.

Тайният тунел

Долен пази и една мистерия. Някога местните първенци се събирали край гробището, за да обсъждат важни дела. За да могат да избягат в случай на опасност, те прокопали подземен тунел оттам до църквата, два странични ръкава извеждали на около 500 м встрани. Копаели само нощем, а за да укрият следите си, прясната пръст изсипвали върху гробовете. За тунела много години било забравено, докато при прокопаването на канализация преди няколко години, не излязла част от него. Тунелът не е проучен и в него не може да се влиза, но непременно разпитайте местните хора, за да чуете интересни истории.

Църквата и крадената камбана

Непременно вижте старата църква „Свети Никола“. Този близо 180-годишен храм има прекрасни стенописи и цветен дървен таван, каквито могат да се видят на малко места в България. Обърнете внимание на изображенията на дявола и неговите помощници вдясно от входа. През годините камбаната на храма е два пъти крадена и два пъти намирана. За да я направят по-тежка, местните хора претопяват медни съдове, а руснаци даряват злато. Новата, по-тежка камбана, освен че е по-трудна за крадене, и пее по-сладко.

Високото пеене от село Долен

В селото се пазят много традиции. Няколко от жените в Долен все още изпълняват български народни песни със специфични извивки – т.нар. високо пеене. Пее се на два гласа, защото в миналото, на връщане от нивата, са се надпявали групи от двата бряга на дерето. Ако искате да чуете доленските песни или да научите повече за историята на селото, попитайте в селото за Силвета Маневска.

Полезна информация: Село Долен се намира на 140 км от Пловдив, на 204 от София, на 130 от Благоевград. В селото има няколко къщи за гости.