Зеленчукопроизводителката от дупнишкото село Крайници А. Божилова: Неблагодарна работа е да си земеделец

Зеленчукопроизводителката от дупнишкото село Крайници А. Божилова: Неблагодарна работа е да си земеделец, трудоемко и зле платено, само за маса на пазара плащам 130 лева на месец…

Ангелина  Божилова е родена в село Крайници, община Дупница. Дълги години е работила като икономист в София. От 20 години със семейството си се занимава със зеленчукопроизводство. Всяка сряда и събота е на пазара в Дупница, продава пресни зеленчуци – чушки, домати, картофи, краставици, тиквички… В пазарния ден, сряда, в 10.30 ч. я намираме на работното й място.

– Г-жо Божилова, виждам, че имате доста клиенти пред Вашата маса, Ковид пандемията сякаш не се отразява на  бизнеса Ви?

– Сряда и събота са пазарни дни и дупничани пазаруват, както в обикновен пазарен ден. Не усещам да има повече пазаруване. Сега купуват чушки за низане, домати за зимнина, такъв е сезонът.

– А Вие приготвяте ли зимнина, или сте се ограничили само до производство на зеленчуци?

– Да, правя лютеница от белени домати и печени чушки.

– Откога се занимавате със зеленчукопроизводство?

– Работила съм като икономист в столицата. Омъжена съм и със семейството ми решихме да работим за себе си. Имахме фурна 10 години. Аз съм работила в шивашки цех, но не ми хареса. Все не се изпълняваше нормата, не персонално, и все шефът ни додаваше още и още. Хайде вече да не ни додава… Затова решихме да си работим за себе си.

– Знам, че сте пътували доста в Гърция и Турция, правите ли паралел със ситуацията тук, с манталитета ни?

– Ходила съм на екскурзии в Турция и Гърция за три-четири дни. С турците по си приличаме. Те са учтиви, приемат ни като равни. Говорят на български повечето от  техните търговци. Докато гърците са по-стиснати, необщителни…

– А имали ли сте желание да имигрирате в чужбина?

– На млади години – да, но с течение на времето, като се родиха децата, си останахме тук.

– Как се справя в днешно време един зеленчукопроизводител в България, усещате ли подкрепа от държавата?

– Ами не е лесно, защото е много трудоемко. Неблагодарна работа, всеки иска да яде качествена храна, а никой не признава този труд. Добре че има някаква помощ все пак от държавата за сектора…

– А достатъчно ли са субсидиите?

– Не са достатъчни, но сме доволни и на това.

– Това лято беше доста враждебно за производителите – първо суша, после градушки. Задава ли се поскъпване на цените на зеленчуците?

– Предполагам, защото и жегите доведоха до много загуби, а където имаше градушки, съвсем усложниха пазарната ситуация.

– Каква такса плащате на месец за ползване на масата?

– 130 лева плащаме за месец за маса, а в нашия бранш никога не се знае дали ще си избиеш парите, но за да спечелиш, трябва и да поемаш риск. Никъде няма само сигурно.

– Какво трябва да се направи в България, за да може младите хора да се занимават тук със земеделие, а не да берат примерно лалета в Холандия, портокали в Гърция или домати в Испания?

– Да се създадат по-добри условия за младите хора, които искат да се занимават със земеделие. Да усещат, че държавата е зад тях и ги подкрепя. Да има програми, да се създадат по-добри условия за гарантирано изкупуване, което успокоява производителите и дава хоризонт в работата и стратегията им.

Разговаря НИКОЛАЯ ИВАНОВА

struma.bg