Съботна история! От дебрите на помашката душа..
-
- август 7, 2021
Мостовете на Салих ага…
„…Изкачиш ли се на връх Перелик, ще видиш море от планини, унесени в дрямка. Дойде ли пролет, поляните им се покриват от дъхави пъстри треви. Слънцето кротичко свети, пчелите жужат, а в небето се вият орли. Гледаш ги и нещо те повдига, понася и ти се струва, че литваш след тях. Зимата пък ли настъпи, планините се покриват от сняг пухкав и бял. Поляните светят като малки слънца, а горите тихо шептят хем от вятъра, който повява, хем от снежинките, дето капят. Чудни са тез планини. И чудни легенди се носят сред тях: за Орфея, за Момчила и за още много други. Носи се легенда и за Салих ага. Султанът го избрал Ахъчелеби да управлява, сиреч повечето земи, дето се видят от Перелик. И управлявал Салих ага, ала не като другите, а със закон справедливи със строгост за всички равна. Дори зарад брат си закона не изкривил. По това време кърджалийството е било в разгара. Люта орда излизала и от Ахъчелеби. Налитала тя ту на север към Станимака, Филибе, ту на юг към Гюмюрджина, Драма и след нея оставали само пепел и кръв. Скоро се разбрало, че ордата води не някой си друг, а родният брат на Салих ага, скрит под измислено име. Минала се година, минали две. Догаряла вече и третата есен. Пак седял Салих ага под клонестия чинар на своя конак, там дето съдел хванат кабахатлия. Сега нямало кабахатлия, нямало и никой друг. Самичък седял Салих ага, взирал се отвъд планините и чувал как деца плачат, виждал как къщи горят, а брат му смее ли се смее. Жена му Гюлфие носела кафе след кафе и не смеела думица да каже. Най- после Салих ага спрял да си глади брадата и тя разбрала, че е решил. „ Ще го убия” изохкал той и го сторил щом още ордата си дошла. После ходил скришом на гроба му, гладел пръстта с ръце и си поплаквал. Нижели се годините бавно, спокойно. Ахъчелеби било не само земя с хубост омайна. Станал по- лек и животът в него. Никой над никого не вдигал ръка, никой не посягал някого да ограби. И много джамии и църкви се построили. Но Салих ага мостовете най- обичал. Строял ги прочутият Ранго дюлгер, а самите мостове очите занасят- високи, тънки, извити. Всичко туй се чуло, разчуло. Стигнало и до Истанбул. Даже в джамиите взели за Салих ага да си думат. Султанът се мръщел, ръмжал, но огласил, че почит ще му отдаде, и то най- висока- тънка сабя дамаскиня, цялата в злато и сребро. И понеже Салих ага бил вече човек на години, наградата ще се поднесе не в Истанбул, а в Гюмюрджина, град къде- къде по- близо до Пашмакли. За да я връчи, пратил покана по Караолана- най- верния султанов пазител, с още двамина. Салих ага целунал печата на султановата покана, гостите богато наградил и взел с Ахъчелеби да се прощава. На всичките от конака дал по жълтица, а вечерта отишъл на Пашмаклийския водопад. Дълго слушал как водата се мята в тъмното, реве и бучи. Ала най- много чувал гласовете на тия, дето били хвърлени в тая стихия по негова присъда и власт. Знаел Салих ага, че хаирсъзинът трябва да се наказва, но не знаел дали не е и съгрешил някога. После отишъл на гроба на брат си. Пак погалил пръстта с ръце и дълго плакал. Сутринта сторил молитвата си по- рано, отколкото инак, и рекъл: – Да вървим, агалар, само че пътя аз ще избера. И минали през села, където не бил още мост построил. Всякъде оставял пари, колкото такъв да се стори, че и да останат. А хората вървели с него далеч преди в селото да влезе и далеко от селото нататък. Караолан само тънко се усмихвал и държал ръка на ятагана. Най- после стигнали в Гюмюрджина. Великият везир и цялата Порта били събрани, когато султанът големия дар да поднесе. Пък дарът бил и от казаното нагоре- към тънката сабя, цялата в злато и сребро, имало и пояс от златна сърма направен. Сетне захапали наргилетата, пили кафе и все за Ахъчелеби думали… А на сутринта намерили Салих ага със сърмения пояс удушен. Тъй било в Гюмюрджина, а в Ахъчелеби още мостове построили- пак извити, тънки, звънливи. Водите все тъй се плискат под тях и за Салих ага нещо си думат…“
Борис Кольковски….Топ Преса
Be the first to leave a review.
