СКАНДАЛНО! Иво Беров за починалия Радосвет Радев: Добро ченге беше!

Днес ни напусна собственикът на ДАРИК радио – Радосвет Радев. Много съболезнователни адреси имаше днес. Но най-скандалния дойде от коментатора Иво Беров, ето какво написа той: Добро ченге и добър човек беше, така ще го помня поне.
Малко ми е странно. Тъжно ми стана от това, че Радосвет Радев си е отишъл. Не очаквах да ми стане тъжно. Някога, много отдавна, примерно към 81-82 -ра година, вече забравих точно кога, се събирахме около петима души, нещо като съмишленици, за да злословим срещу тъпия социализъм, сега си давам сметка, че доста мязахме на “ петорките “ от “ Бесове “ на Достоевски . По едно време на седенките ни почна да идва едно ново момче, май беше нещо като войник, или военен тогава, седеше си кротко и мълчаливо, не участваше много в приказките и надприказванията ни, но слушаше внимателно, а понякога пееше италиенски канцонети, добре ги пееше. „Какъв е тоя“ – попитах най-изтъкнатия ни съмишленик, който обясни, че това е добро ченге, признал си, че е сътрудник на Държавна Сигурност от някакъв зор станал такъв, но за нас донася само добри неща, а смисъл, че не говорим много срещу Социализма, а само срещу отделни негови недостатъци. Мина време и спечелих един конкурс за репортери в Нациналното Радио, но не ме назначиха на щат, защото ДС не позволи, всички назначения в службите, които се водеха тогава Национални обекти ставаха само след изричното одобрение на Държавна Сигурност, а повечето служби които бих могъл да намеря работа се водеха точно Национални обекти. От срам вероятно и от неудобство, тогавашните началници на радиото ми предложиха да бъда репортер срещу скромно заплащане, и аз се съгласих, бях по онова време разтворчик в Държавно Предприятие „Обработка на филми“ и ми беше писнало да се тровя със сярна киселина и други разни химикали След около шест месеца момчето, сещате се – Радосвет Радев – беше назначен за водещ в предаването „Добър ден“ на радиото без никакъв конкурс, а пък аз се отказах да им работя , едно защото всички се ужасяваха и едновременно с това харесваха репортажите ми – помня, че направих и един репортаж за ужасите в Кремиковци – наистина ужаси, записал бях началника на медицинската лаборатория, който свидетелстваше за това как работничките помятали от вибрациите, показваше документи с броя на помятанията, разказваше също и за това колко болни от изпаренията и други такива неща имало, записал ги бях на един лентов касетофон „Ухер“, тогава с такив работехме, записал бях и работници, които се осмеляваха да кажат, че в Кремиковци е като в ада, да същият този Кремиковци за когото обществото ни нищо не знаеше, и който уж бил продаден от Костов за един долар /всъщност за 700 милиона, които купувачът трябваше да налее в губещото предприятие по един или друг начин/, не го пуснаха този репортаж, разбира се, а на мен ми писна от всички тези гадости и от цялото това лицемерие , и един ден взех, и просто така напуснах, после, като дойде Демокрацията пак работих там известно време, за да се противопоставя на комунистите и техните сподвижници предимно, които пак бяха завладели радиото и искаха да пробутат Кобургготски в управлението и да, успяха да го направят, а пък аз отново се махнах от станалото отново комунистическо, а иначе уж Национално радио, отново просто така го направих, без да вдигам никакъв шум, за разлика от разните Волгиновци, които се препоръчваха за национални герои и заслужили борци против Костов и успяха да минат за такива, като накрая превърнаха медията в нещо като „гласът на Путин“ и „говорить Масква“ . Но доста се отплеснах, нахлуха разни спомени покрай кончината на Радосвет Радев, и ми е мъчно за него, въпреки че беше ченге, после като се виждахме покрай разни събития се поздравявахме приятелски, даже помня, че ми предложи работа в „Дарик радио“, но аз отказах, защото вече работех в Телевизията, а после във вестник Демокрация. А Радосвет като собственик на „Дарик“ привлече много свестни хора в радиото си и то беше наистина свободно, за разлика от Националното, което и досега в много отношения мяза на руска радиоточка, поне що се отнася до облъчванията на Волгин. Та много са оплетени нещата, много по български живописно се случват нашите обществени и политически случки, прекалено оплетени в приятелства и вражди са те, във взаимовръзки и предателства, заслужават си отделно описание и може да напиша някоя книга за това, ако смогна, а за Радоствет ми е мъчно, беше добро ченге, и добър човек беше, така ще го помня поне.