Ексклузивно! Леля Стефка от Петричко : Мама стана помощница на Ванга след като светицата спаси брат ми! СНИМКИ

Семейна драма свързва две силни жени

 Тя ми е пратена от небето, казва пророчицата

„Ванга избра мама за своя спътница до смъртта си. И да, това решение е предопределено свише. Съдбата на майка ми, а и на цялото ни семейство е свързана с пророчицата. Сигурна съм, че всичко това е част от нашата житейска орис.“

С тези думи Стефка Петревска от петричкото село Първомай разкрива пред „Топ Преса“ историята на две силни жени, способни да устоят на най-тежки изпитания. Нейната майка Витка Петревска дели един покрив с Ванга цели 11 години. През това време пере, готви, чисти и върти домакинството в дома на ясновидката.

В къщата си Витка се прибира само в петък вечер, а в събота сутрин отново е на своя пост при пророчицата. Жената остава до Ванга и в най-мрачните моменти, когато гадателката, помогнала на хиляди хора да намерят изцеление, сама гасне в кошмара на неизлечима болест. И в нощите, когато болките и агонията стават непоносимо страшни, пак те двете са сами в къщичката на Рупите. Ванга си отива от този свят на 11 август 1996 г., а нейната близка спътница Витка доживява до 92 години. Тя умира през есента на 2020 г. Стефка Петревска, дъщерята на Витка, пази жив спомена, който ще се съхрани завинаги в родовата памет.

„Историята започва през 1963 г. когато се ражда моят брат – разказва Стефка. – Той е здраво и жизнено дете, но всичко се обърква две години по-късно. След имунизация срещу детски паралич брат ми започва да съхне и вехне. Трудно му е да се придвижва. Едва-едва ходи… Сърцата на мама и тате се късат от мъка. Но те не могат и не знаят как да помогнат на момчето си. Случва се така, че една жена на име Васа, тя е от нашето село Първомай, идва да търси работа. Моли баща ми Иван за помощ. Той е секретар в кметството и партиен член. Има нужните контакти. При едно от посещенията си вкъщи Васа вижда брат ми. И тогава казва на майка ми: „Витке, това дете е болно. Сложи една бучка захар да отида при леля Ванга.“ Коя е тя – пита мама. – Гледачката ли?“ По това време в нашия край Ванга са я наричали така – Гледачката.

Скоро след това Васа отива при Ванга. Но пророчицата пожелава да се види лично с майка ми. Двете се срещат и Ванга и дава съвет. Настоява майка ми да заведе брат ми при доктор Николов, който е педиатър в Сандански. Когато отиват при него, лекарят изписва някои лекарства. Но и строго препоръчва да се правят бани с орехова шума и морска сол. Както и масажи, за да се раздвижи тялото от кръста надолу.

Баща ми се учудва: „Как така този лекар предписва и лечение от народната медицина?“ Тогава майка ми през сълзи признава, че е търсила съвет от Ванга. Преди това е криела от тате, все пак той е известен партиец. Баща ми приема помощта от гледачката. Но предупреждава това да се прави тайно. За да не се навреди на работата му. От този момент нататък майка ми започва да дружи с Ванга, а брат ми се оправи.

Мама е селска жена, умеела е да боядисва вълна, правила е китеници. Някои от тях още стоят в къщата на Ванга. Помагала е и за други неща в дома на гледачката години наред след тяхното запознанство. Ситуацията коренно се промени, когато баща ми почина през 1984 г. Ванга започна да вика майка ми още по-често. Скоро изпрати у дома осиновения си син Димитър Вълчев. Идва той вкъщи и казва: „Лельо Витке, калиманата – той така наричаше Ванга – настоява ти да дойдеш да й помагаш в домакинството. Да живееш при нея.“

Първоначално майка ми отказва – трябва да се грижи за брат ми, гледа животни, има градина… Димитър предава разговора на Ванга, но тя е настоятелна. След няколко дни пак го праща.

През това време майка ми много мисли за Ванга. Спомня си, че когато брат ми е бил най-зле, тя е получила надежда именно от нея. И че тогава е обещала пред себе си: „Тази жена и с камъни да ме товари, аз няма да й върна думата назад.“

Пред нас призна, че тогава е дала такъв обет, въпреки че не очаквала така да се развият нещата. Разговаряхме цялото семейство. Взе се решение майка да отиде при Ванга. Другите от фамилията поехме грижата за всичко останало. И така от 1985 г. до смъртта на Ванга мама беше неотлъчно до нея. Само в петък вечер отивахме и я взимахме от Рупите. Колкото да преспи в село Първомай и да се видим. Събота сутринта шофьорът на леля Ванга идваше и я прибираше.

През последните две години и половина от живота на Ванга те бяха само на Рупите. Изобщо не се прибираха. Накрая, когато леля Ванга вече беше на легло, стана много тежко. Докато беше млада и жизнена, Ванга беше отлична домакиня. Яла съм при нея най-вкусните гозби. Всичко блестеше от чистота. Но след това… Ванга осем години беше болна от рак на дясната гърда. Когато вече беше на легло, майка ми се грижеше за всичко. Било им е много тежко. Мама ми е разказвала как вечер двете стоят самотни на тази безлюдна поляна в Рупите… Сега вече разбирам как се е чувствала.

Когато и мама Витка на свой ред легна болна, виждах как в изтощеното й тяло душата се подготвя за своето пътуване. Сякаш идват да я посрещат всички близки, които вече са си отишли от нашия свят. Вярно е, че Ванга и преди това е имала умението да разговаря с мъртвите, но в края на живота си преживява тежки моменти. Истина е, че нейни близки искаха да я поверят на грижите на медицинска сестра. А майка ми да си се прибере на село. Но тогава Ванга отсече: „Нас с Витка само смъртта ке ни раздели. Аз ида ли у болница, жива нема да ме докарат“. И на мен ми е казвала: „Твоята майка ми е пратена от небето“. Сега двете се събраха там и вярвам, че пак помагат на на, живите“, завършва разказа си дъщерята Стефка Петревска.