Connect with us

Култура

Ексклузивно! Леля Стефка от Петричко : Мама стана помощница на Ванга след като светицата спаси брат ми! СНИМКИ

Published

on

Леля Ванга сама пожелала кой да бъде до нея в последните й години

Леля Ванга сама пожелала кой да бъде до нея в последните й години

 

Семейна драма свързва две силни жени

 Тя ми е пратена от небето, казва пророчицата

“Ванга избра мама за своя спътница до смъртта си. И да, това решение е предопределено свише. Съдбата на майка ми, а и на цялото ни семейство е свързана с пророчицата. Сигурна съм, че всичко това е част от нашата житейска орис.”

Стефка Петревска пази спомените от майка си

Стефка Петревска пази спомените от майка си

С тези думи Стефка Петревска от петричкото село Първомай разкрива пред “Топ Преса” историята на две силни жени, способни да устоят на най-тежки изпитания. Нейната майка Витка Петревска дели един покрив с Ванга цели 11 години. През това време пере, готви, чисти и върти домакинството в дома на ясновидката.

Витка става първа дружка на Ванга до смъртта на пророчицата

Витка става първа дружка на Ванга до смъртта на пророчицата

В къщата си Витка се прибира само в петък вечер, а в събота сутрин отново е на своя пост при пророчицата. Жената остава до Ванга и в най-мрачните моменти, когато гадателката, помогнала на хиляди хора да намерят изцеление, сама гасне в кошмара на неизлечима болест. И в нощите, когато болките и агонията стават непоносимо страшни, пак те двете са сами в къщичката на Рупите. Ванга си отива от този свят на 11 август 1996 г., а нейната близка спътница Витка доживява до 92 години. Тя умира през есента на 2020 г. Стефка Петревска, дъщерята на Витка, пази жив спомена, който ще се съхрани завинаги в родовата памет.Жената от село Първомай е благодарна на Ванга, че е спасила сина й

Жената от село Първомай е благодарна на Ванга, че е спасила сина й

“Историята започва през 1963 г. когато се ражда моят брат – разказва Стефка. – Той е здраво и жизнено дете, но всичко се обърква две години по-късно. След имунизация срещу детски паралич брат ми започва да съхне и вехне. Трудно му е да се придвижва. Едва-едва ходи… Сърцата на мама и тате се късат от мъка. Но те не могат и не знаят как да помогнат на момчето си. Случва се така, че една жена на име Васа, тя е от нашето село Първомай, идва да търси работа. Моли баща ми Иван за помощ. Той е секретар в кметството и партиен член. Има нужните контакти. При едно от посещенията си вкъщи Васа вижда брат ми. И тогава казва на майка ми: “Витке, това дете е болно. Сложи една бучка захар да отида при леля Ванга.” Коя е тя – пита мама. – Гледачката ли?” По това време в нашия край Ванга са я наричали така – Гледачката.

Витка приживе с дъщеря си Стефка

Витка приживе с дъщеря си Стефка

Скоро след това Васа отива при Ванга. Но пророчицата пожелава да се види лично с майка ми. Двете се срещат и Ванга и дава съвет. Настоява майка ми да заведе брат ми при доктор Николов, който е педиатър в Сандански. Когато отиват при него, лекарят изписва някои лекарства. Но и строго препоръчва да се правят бани с орехова шума и морска сол. Както и масажи, за да се раздвижи тялото от кръста надолу.

Баща ми се учудва: “Как така този лекар предписва и лечение от народната медицина?” Тогава майка ми през сълзи признава, че е търсила съвет от Ванга. Преди това е криела от тате, все пак той е известен партиец. Баща ми приема помощта от гледачката. Но предупреждава това да се прави тайно. За да не се навреди на работата му. От този момент нататък майка ми започва да дружи с Ванга, а брат ми се оправи.

Мама е селска жена, умеела е да боядисва вълна, правила е китеници. Някои от тях още стоят в къщата на Ванга. Помагала е и за други неща в дома на гледачката години наред след тяхното запознанство. Ситуацията коренно се промени, когато баща ми почина през 1984 г. Ванга започна да вика майка ми още по-често. Скоро изпрати у дома осиновения си син Димитър Вълчев. Идва той вкъщи и казва: “Лельо Витке, калиманата – той така наричаше Ванга – настоява ти да дойдеш да й помагаш в домакинството. Да живееш при нея.”

Първоначално майка ми отказва – трябва да се грижи за брат ми, гледа животни, има градина… Димитър предава разговора на Ванга, но тя е настоятелна. След няколко дни пак го праща.

През това време майка ми много мисли за Ванга. Спомня си, че когато брат ми е бил най-зле, тя е получила надежда именно от нея. И че тогава е обещала пред себе си: “Тази жена и с камъни да ме товари, аз няма да й върна думата назад.”

Пред нас призна, че тогава е дала такъв обет, въпреки че не очаквала така да се развият нещата. Разговаряхме цялото семейство. Взе се решение майка да отиде при Ванга. Другите от фамилията поехме грижата за всичко останало. И така от 1985 г. до смъртта на Ванга мама беше неотлъчно до нея. Само в петък вечер отивахме и я взимахме от Рупите. Колкото да преспи в село Първомай и да се видим. Събота сутринта шофьорът на леля Ванга идваше и я прибираше.

През последните две години и половина от живота на Ванга те бяха само на Рупите. Изобщо не се прибираха. Накрая, когато леля Ванга вече беше на легло, стана много тежко. Докато беше млада и жизнена, Ванга беше отлична домакиня. Яла съм при нея най-вкусните гозби. Всичко блестеше от чистота. Но след това… Ванга осем години беше болна от рак на дясната гърда. Когато вече беше на легло, майка ми се грижеше за всичко. Било им е много тежко. Мама ми е разказвала как вечер двете стоят самотни на тази безлюдна поляна в Рупите… Сега вече разбирам как се е чувствала.

Когато и мама Витка на свой ред легна болна, виждах как в изтощеното й тяло душата се подготвя за своето пътуване. Сякаш идват да я посрещат всички близки, които вече са си отишли от нашия свят. Вярно е, че Ванга и преди това е имала умението да разговаря с мъртвите, но в края на живота си преживява тежки моменти. Истина е, че нейни близки искаха да я поверят на грижите на медицинска сестра. А майка ми да си се прибере на село. Но тогава Ванга отсече: “Нас с Витка само смъртта ке ни раздели. Аз ида ли у болница, жива нема да ме докарат”. И на мен ми е казвала: “Твоята майка ми е пратена от небето”. Сега двете се събраха там и вярвам, че пак помагат на на, живите”, завършва разказа си дъщерята Стефка Петревска.

Култура

Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско

Published

on

Изключително интересни фестивални дни предлага XX-ото юбилейно издание на Международния фестивал на планинарското кино „Банско филм фест”.

Не само прожекциите на заредените с много емоции и адреналин филми радват зрителите, но и  много интересни изложби. Сред тях са фотоизложба на Сдружение „Пройката“ – “Истории от зората на българското планинарство”, Италианският културен институт представя изложба фотографии на Густав Вилайт – “Natu.rae/DOLOMITI”, Пещерна изложба на Българско Пещерно Дружество – клон Ракитово, фотоизложба “Гледките, които ми подарява природата“ на Антонио Вълчев, Изложба на Българския Антарктически Институт – „33 години антарктическа дейност“, Изложба „Цветни планини“ – подбрани картини на планинска тематика, вдъхновена от родните български планини на Ивона Михайлова и фотоизложба “Пещерите и ние” на Балкански спелеоложки съюз , Българско пещерно дружество и туристическо дружество ” Приста ” – Русе.

За публиката организаторите са подготвили и много други изненади – щанд на издателство “Вакон” с книги на тема приключения и пътешествия, безплатен test ride на Halfbike в градския парк, хималайски чай, хендмейд щандове на “Дръвкулки” , “Nanka Creative” и “Син пипер”.

За 12-а поредна година малките приключенци от училищата в Банско се включиха в детската програма. В градския парк се проведе работилница по ориентиране с водещи доц. д-р Александър Шопов и студенти от катедра “Туризъм, алпинизъм и ориентиране” на НСА „Васил Левски“. Работилница под надслов „Проникване в пещера“ се проведе в пещера „Спропадналото” под ръководството на спелеолозите Камен Бонев, Стойчо Зарев и Сашо Попов. За младите пещерняци беше подготвено специално оборудване, екипировка и много изненади.

В панела „Памет – незабравимите български пътешественици и алпинисти“ беше отдадена почит и признателност за дирята, оставили в българската планинарска култура незабравимите проф. д-р Георги Атанасов – Джиджи, проф. Димитър Бърдарев и Аврам Аврамов. Кметът Иван Кадев връчи почетния знак на Община Банско на доц. Кънчо Долапчиев за неговия принос в науката и българския алпинизъм.

Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско

ilindenpres.bg

Continue Reading

Култура

50 години археолози изследват Мелник, откриват уникални находки

Published

on

Всеки камък в Мелник е история и археология. Твърдението е на професор Виолета Нешева и то казва много. Защото археологът в продължение на десетилетия наистина преобръща всяко камъче в архитектурно-историческия резерват. Натъква се на стотици интересни находки и обекти. Тази година се навършват 50 години от началото на археологическите разкопки в най-малкия ни град, чиято история наистина впечатлява. Археолозите възкресяват за нов живот множеството руини в града и околностите му. Историците пък откриват името на Мелник в древни документи, назован с „божествени“ епитети. „Богозидан град“ е Мелник според грамота на сръбския крал Стефан Урош, за Константинополският патриарх е „Богопазен“ или „Богоспасен“ град – крепост. Титла, давана  на градове със  слава  на силни християнски центрове и непристъпни твърдини. Градове, пазители на християнски реликви.

Безспорно най-значимите и уникални обекти в Мелник са двете масивни бронзови камбани от старата митрополитска църква „Св. Николай“ и гробът на деспот Алексий Слав. Камбаните са открити от бившия кмет на града Яне Пашов и археолога Георги Стоянов от екипа на проф. Нешева. Тя повече от десетилетие проучва тази най-дълготрайно функционирала без основни промени църква в България (VІ – ХХ в.). Построена е върху останки от антично светилище на Артемида и августейон.

Гробът на деспот Слав и семейството му бе големият удар на проф. Виолета Нешева през 2012 г. Тогава тя и екипът й проучват средновековния манастир “Св. Богородица Пантанаса” в Мелник.

По исторически документи деспот Слав построява в столицата на своята “Малка България” – Мелник, два манастира – “Св. Богородица Спилеотиса” и “Св. Богородица Пантанаса”. Те имат статут на царски обители. “Пантанаса” се откроява и като специално замислено убежище на владетеля при опасност за живота му. Манастирът имал таен ходник – тунели, прокопани в скалата, с вход под една от сградите му, за укриване или бягство, а също така и болница
В четирите гроба са открити кости на двама мъже – 40-45-годишен и 20-25-годишен, на една жена – над 20-годишна, и на 3-4-годишно дете. Допуска се, че това са останките на ктитора деспот Слав, втората му съпруга с нормандско потекло – дъщеря на Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин, тяхното малко дете и сина на Слав от първата му жена – дъщерята на латинския константинополски император Анри. Фактите навеждат на мисълта за едновременна внезапна смърт на погребаните.

ilindenpres.bg

Continue Reading

Култура

Знатни имена черпят днес за светец, покровител на скитащите се

Published

on

На 25 септември Православната църква чества успение на преп. Сергий Родонешки чудотворец

На 25 септември Православната църква чества успение на преп. Сергий Родонешки чудотворец. Преподобният Сергей е светец-покровител на скитащите се.

Имен ден днес празнува Сергей. Има много версии за произхода на името. Една от популярните е, че произхожда от древния римският род Sergius. В превод от латински значи „висок“, “знатен“.

Според друга версия, името Сергей е модерна форма на името Сергий, коeто произлиза от латинското „Servi dei“ – „Слуга на Бога“.

Според легендата живял през XIV век и оказал много голямо влияние върху монашеството в цяла Русия. Свети преподобни Сергий Радонежски се родил в благочестиво и знатно семейство и още от първите дни след раждането си той учудвал всички с постническите си навици – в дните сряда и петък, които са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си.

Той отказвал и тогава, когато майка му е яла месо в постни дни. Тя забелязала това и престанала да една месна храна. Свети Сергий тръгнал на училище на 7 години с огромно желание, но не му се отдавало, тъй като учителите му го наказвали, а приятелите му се подигравали. Момчето се молело на Бога да просветли разума му и да може да се учи.

Един ден момчето търсело кон в полето, срещнал възрастен монах и му споделил мъката си. Старецът видял чистото сърце на момчето и се помолил на Бога за него. А след това му казал: “Дете мое, отсега Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници.”

Монахът дал на момчето парче просфора и казал: “Вземи и изяж това. То ти се дава по благодат Божия и за да придобиеш разум да разбираш Светото Писание.”

След това Свети Сергий показвал много добри резултати в учението и до днес мнозина прибягват към неговото молитвено застъпничество, когато гонят успех в учението или пък търсят духовна мъдрост.

Днес имен ден празнуват Сергей и Ефросиния. 

Continue Reading

Култура

Китаро-мандолинният оркестър на Сандански празнува юбилей с концерт

Published

on

Народно читалище „Отец Паисий-1919“ кани жители и гости на Сандански на концерт, посветен на 45 години от основаването на Китаро-мандолинен оркестър „Стефан Борилов“. Тези четири десетилетия и половина са изпълнени, разбира се, с много музика, но също така с незабравими емоции и нови приятелства. Успехите пък са постигнати с неуморен труд и отдаденост в света на ритъма и вълшебните звуци.

Вече 45 години няколко поколения санданчани имат една музикална съкровищница, която и до днес е неизменна част от всеки техен празник.

Концертът на Китаро-мандолинен оркестър „Стефан Борилов“ е утре, събота, от 18:00 часа в Дома на културата. Специално участие на сцената ще имат Симеон Дивчев и Балетна формация „Жасмин“. Входът за зрителите е свободен.

/ilindenpres.bg

Continue Reading

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2021
ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 

ПОПУЛЯРНИ