Ексклузивно! В България има 260 незаконни ВЕЦ-а!!!!

Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) спира отново строежа на небостъргача „Златен век“. Това съобщи началникът на строителния надзор в понеделник.

В началото на 2017 г. строителят на сградата е изтеглил молбата си за презаверка на разрешението за строеж. „Ето в този документ, подписан от Мирянов, е поискано изтегляне на сумата, която са внесли за презаверката и казва, че разрешението за строеж ще бъде валидно до януари 2020 г.“, каза в интервю за Свободна Европа Влади Калинов. По този начин той си е спестил и такса от над 260 хил. лв.

260 незаконни ВЕЦ-а са построени в земя, публична държавна собственост. „С министъра на регионалното развитие ще направим до края на тази седмица, най-късно до средата на следващата докладна до Министерския съвет, за да може да бъде разследван случая и държавата да си намери правата във всички случаи, които са издадени досега“, каза Калинов.

– Какво означава решението, което взимате по отношение на сградата „Златен век“?

– Това, което твърдим категорично след преглед на цялата документация и на редица юридически становища, след преглед на действията на държавната и общинска администрация е, че всички през цялото време категорично и ясно са обяснявали, че разрешението за строеж изтича на 11 януари 2020 г.

Това означава, че строителството, което е извършено след тази дата, е без разрешение за строеж и подлежи на премахване. Става въпрос за един етаж и вертикали над този етаж, които са направили.

– Това означава ли, че признавате, че поправката , известна като поправката „Артекс“ в Закона за устройство на територията (ЗУТ), е приложима към този обект?

– Категорично смятам, че това е било поведението и на общинската, и на държавната администрация тогава, когато се е случвало всичко. Тази поправка, която е направена в ЗУТ, регламентира извършването на строителството. В изричен текст там е записано какъв е срокът на разрешенията за строеж от тази категория.

Разрешенията за строеж са определени като начало на изтичането на този 10-годишен срок от откриването на строителната площадка. Това нещо при „Артекс“ се е случило през 2010 г., т.е. разрешителното за строеж изтича на датата, на която те са открили строителна площадка, но 10 години по-късно, т.е. 2020 г. Такова е било поведението на общинската и държавната администрация тогава, когато се е случило всичко.

Имаме становища на регионалното министерство, на общинската администрация. Всички в подкрепа на това твърдение. Имаме и юридически становища, които потвърждават тази теза.

От всичките становища имаме две, които са изключително крайни. Едното становище говори за това, че разрешението за строеж е с изтекъл срок т.е. било е до 2017 г. Имаме разрешение за строеж, издадено 2007 г. В тригодишния срок не е открита строителна площадка, в 5-годишния срок не е започнало строителство. Затова се е стигнало да презаверка. Тази презаверка е 2012 г.

В текстовете на ЗУТ има категорично определена дата, от кога се броят тези 10 години. Другото становище беше за това, че разрешението за строеж важи до 2030 г. и всяка преработка на разрешението за строеж удължава срока на същото разрешение за строеж.

– През 2019 г. депутатът от ГЕРБ и вносител на поправката Александър Ненков каза, че поправката няма отношение към строежа, защото не може да се прилага със задна дата.

– Ние не говорим за случване със задна дата. Към датата на влизане в сила поправката ние все още имаме в сила действащо разрешение за строеж.

– В периода 2016-2017 г. се е случило нещо много интересно. През декември 2016 г. „Артекс“ внасят документи за втора презаверка на строителното разрешение, но през февруари 2017 г. ги оттеглят. Защо?

– Изтеглят ги през февруари явно знаейки какво изменение в закона ще влезе. Ето в този документ, подписан от Мирянов, е поискано изтегляне на сумата, която са внесли за презаверката и казва, че разрешението за строеж ще бъде валидно до януари 2020 г. или 10 години от датата на откриване на строителна площадка.

– С това оттегляне те си спестяват и пари?

– Те си спестяват 260 238 лв. Три дни след тази дата законът е факт.

– Смятате ли, че може да се стигне до реално събаряне на този етаж и половина, който е изграден незаконно според вас?

– Аз съм убеден в това, което правя. Ако не бях убеден, нямаше да тръгна въобще в тази посока. По случая „Артекс“ имаме две решения на Върховния административен съд. Имаме решение на ДНСК за спиране на строителството. Като причина за спирането са нарушения, които са установени като отклонения от одобрения проект.

Никъде в тези заповеди не е коментирано времетраенето на разрешението за строеж. Поради тази причина ВАС категорично е казал, че няма основание за разглеждане на сроща с разрешението за строеж, защото то е несъотносимо към делото.

– Имат ли основание „Артекс“ да искат увеличаване на строителното разрешително с две години заради това, че бяха блокирани в работата си с тази заповед?

– Единственият начин, по който можем да действаме ние като държавна институция е да спазваме закона. Никъде в ЗУТ нямаме текст, който да ни позволява да удължаваме срока по тази причина. Единственият оправомощен орган да разсъждава в тази посока е съдът.

– Но това може да се използва и като бухалка!

– За съжаление в нашето законодателство няма похват, с който административен орган може да издаде подобна заповед. Ако има злонамерено действие, защо да не може.

– Ще бъде ли съборен строежът на Алепу?

– Тук нещата трябва да се разглеждат в две посоки. Веднъж – какво точно се е случило на това място, а другата – как изобщо това може да се случва. За да могат въобще да започнат да се случват подобни строежи всичкото, което се е случило преди това, трябва да бъде обяснено и да бъде потърсена причината преди това, защото обществото не е запознато с това, което е предвидено в устройствените планове.

Тук има една ситуация, в която съгласно с всички закони – Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за опазване на биоразнообразието и т.н., всички, които касаят тази местност формално са спазени.

Имаме една рестрикция по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, в който се казва, че в такава зона не трябва да случва строителство в разстояние от 100 метра до водата. В случая ние виждаме един строеж, който се появява доста по близко, но в същия този закон са направени изключения, като този случай попада в тях. Става дума за устройствените планове, които са влезли в сила към дата на обнародване на този закон.

– Това е обектът Алепу.

– Това е той, така, както е показан от проектиралите този обект. Некоректното в този чертеж е обемът на укрепващото мероприятия, което е дадено тук. Реално виждаме, че тук е дадено едно доста по-масивно укрепващо мероприятие. Това, което установихме при проверката е, че имаме разлика между одобрения архитектурен проект и конструктивния проект, по който е изпълнявано укрепването.

Парадоксалното в случая, за първи път ми се случва откакто имам практика в тази област, е че имаме издадени две разрешения за строеж. Първият касае укрепване на това свлачище, което е направено по стандартния начин с изливни пилоти, които се изработват през сондажи и те само подпират ската.

– Без клетки вътре?

– Без никакви клетки. Това разрешение не получава реализация. Няколко месеца по-късно възложителите на строежа казват с официална декларация до общината, че се отказват от неговото изпълнение. Това, което се е случило тогава е, че общинската администрация не е реагирала и е издала второ разрешение за строеж, което вече включва този вид укрепване, заедно с целия апартаментен комплекс, който се случва навсякъде.

– Имаме едно разрешение за строеж, което е само за укрепване и в един момент строителят казва на нас не ни харесва, отказваме се.

– Точно така.

– Но това отменя ли самото разрешение?

– Фактът с отмяната трябва да се случи с акт на главния архитект. Сега в момента сме в ситуация, в която един обект има две разрешения за строеж. Такова нещо не съм виждал досега. Но ето и това видяхме. Едно от тези разрешения е нищожно.

– Въпросът е кое?

– Обикновено второто, защото не е отменено първото. Трябва да има някакъв акт. По случая обаче се е сезирала прокуратурата. Тя е направила протест до съда, в който протестира второто разрешение за строеж като нищожно. Минало е на първа инстанция в Бургаския административен съд, където е потвърден протестът и второто разрешение е нищожно. Има оспорване и предстои втора инстанция.

Тук ние намеса не можем да имаме, тъй като има обект, разглеждан от съда и ние не можем да се намесваме там. Другият факт, който ми направи силно впечатление и съм недоволен от това, което се е случвало, е че ДНСК тогава не си е свършила работата в два момента. Първият е когато е трябвало да разгледа етажното разрешение за строеж. ДНСК по закон има задължение да го прави и ако намери пропуски и неправилно изготвени актове – да ги отмени.

– Вие за кое решение говорите?

– За второто.

– ДНСК как да знае, че първото е още в сила?

– ДНСК й е това работата: да следи всички документи и когато направиш проверка, че има едно разрешение, издадено за строеж да знаеш, че има и издадено предишно. Тогава би трябвало да кажеш на главния архитект: „Извинявайте, тука имате едно издадено разрешение за строеж без правно основание, тъй като вече има едно. Моля, да направите необходимите действия това да се случи, както трябва.

– Някой от ДНСК носи ли отговорност?

– Тогава не е направено. Коментарът за това какво, как се е случило е въпрос на вътрешна дисциплина. Има последващи действия, които също ме притесняват.

Ако тогава беше проверено всичко както трябва, би трябвало да се установи, че има несъответствия между архитектурната и конструктивната част на строежите и би трябвало да се потърси начин това да бъде отстранено. Т.е. ако ще се изпълнява това, което до момента е правено, то трябва да бъде отразено и на чертежите.

Следващият момент, който е дискусионен, за мен е неправилен подходът, че единственото изискване при определяне на етапното изпълнение, каквото в случая имаме – първи етап укрепване, втори етап строителство на апартаменти. Тези два етапа би трябвало да могат да се извършват самостоятелно.

Фактите обаче са различни. В първия етап са разположени асансьорни, стълбищни клетки и обслужващи помещения. Това нещо влиза в укрепването. Е, как то може да се ползва самостоятелно, след като има и друга функция! На всичко отгоре имаме и едно обстоятелство, което също е дискусионно – няма отделни конструкции между двата етапа.

Имаме една конструкция, която до момента виждаме излята. В момента железата от армировката са подгънати и очакват на следващ етап само да бъдат изправени и да започнат изливането на следващата конструкция.

– Напред към водата?

– Точно така. Всъщност апартаментите и укрепващата конструкция работят заедно. Те са една единна конструкция. Тук нямаме разделение на два обекта категорично.

Друго, установено по време на проверката на място, е че съгласно архитектурния проект е трябвало да бъдат изпълнение ограждащи стени, които да затворят пространствата, които не трябва да се използват, които ще останат скрити в самата конструкция. Те не са изпълнени, а твърдението е, че тази клетъчна структура е само укрепване.

Питам се тогава как можеш да въведеш в експлоатация нещо, което веднъж не е довършено, после не представлява самостоятелен етап. Тези неща са доста дискусионни.

Всъщност в момента това, което ДНСК може да направи и в момента тече обсъждане по този въпрос, е дали да атакуваме разрешението за ползване, за да можем да направим някакви последващи действия. Въпросът, който е основен и стои тук е затова как да се случат нещата така, че това укрепително мероприятие може да претърпи някаква цялост така, че да може да закрепи този скат, защото друго не е правено.

– А това, че там има свлачище е също доста дискусионен въпрос.

– Аз не мога да коментирам действия на други институции. Тук има официално писмо от „Геозащита Варна“, което казва, че има свлачище. Не мога да коментирам, не съм специалист и не знам.

– Приемате, че има свлачище.

– Разчитам на институциите, които са свършили някаква работа. Имаме N на брой съгласувани.

– Но така, както приемате решенията на другите институции, очевидно не приемате решенията за това, което са направили ДНСК.

– Аз от това разбирам и това виждам. Там, където не съм специалист не трябва да коментирам. Това категорично е моето становище. Каквото е записано и разбирам и мога да коментирам, там ще направя коментар.

Идеята е, максимално да може да бъде запазено това свлачище да не бъде активно. Това, което ми направи впечатление е, че всъщност такава клетъчна структура е направена само по дължина на шофьорския плаж, а в другата посока откъм „Св. Тома“ е изпълнено онова стандартно укрепване без клетките, само с изливните пилоти. Там има още неща, които констатирахме.

Зад тази стена всъщност минава тръбата, която е за дълбоководно заустване на пречиствателната станция, която пречиства отпадните води на „Св. Тома“.

– Т.е. ако се пукне тази тръба…

– То пукането трябваше да се случи още докато изпълняват укрепителната стена, защото има хоризонтални анкери, които са над 2 метра.

– А, ако има авария?

– Ако има авария, ще трябва да копаят зад стената, но тогава укрепването отива по дяволите. Но това, което исках да кажа, че между тези два проекта – това с клетъчната структура и това с изливните пилоти, остава едно пространство, което не е укрепено. След изгребването на пластовете от свлачището, изградената вече и въведена в експлоатация помпена станция е с оголен резервоар, който почти виси във въздуха.

– В момента?

– В момента да, това е при проверката, която направихме преди три седмици. Там трябва да се предприемат незабавни действия това нещо да се укрепи, така че да няма аварии, защото авария може да доведе до много неприятни беди.

– Защо ДНСК и към момента продължава да издава разрешения, да въвежда в експлоатация и да узаконява ВЕЦ-ове, които са направени в руслата на реки? Само да обясня – коритото на реката е държавна собственост, водата е на МОСВ.

– В Закона за собствеността е записано, че всички речни корита, когато са извън рамките на населеното място, представляват публична държавна собственост.

Заварих този проблем, направих проверка и се установи, че на територията на държавата има над 260 ВЕЦ-а, от които само три имат преотстъпено право за строеж.

Има процедура по преотстъпване, но това е трябвало да се случи преди получаването на правото за строеж.

– Имаме над 260 незаконни ВЕЦ-а?

– Зависи как ще го тълкуваме. Въпросът е, че през цялото време всички държавни институции и общински органи, независимо от коя точка в държавата, са издавали съответните документи, които са необходими за изграждането на това строителство, като всички са били наясно с това какво се случва.

Всяка една приемателна комисия, независимо къде, има подписите на областен управител, или оправомощен от него човек, който би трябвало да следи за интересите на тази държава.

– И на представител на ДНСК също? А от документите първото, което се изисква е документ за собственост.

– Разбира се, че и на представител на ДНСК. Винаги се изисква или нотариален акт или учредено право да се извършва строителство, така че това, не би трябвало да се случва. По отношение на това, че и сега продължава тази практика – не е така. От близо година и нещо ДНСК не въвежда в експлоатация такива строежи, което не означава, че въпросът е решен.

– И какво правим с тези незаконни ВЕЦ-ове, защото ние им плащаме тока?

– За незаконните ВЕЦ-ове всъщност ние с министъра на регионалното развитие ще направим до края на тази седмица, най-късно до средата на следващата докладна до Министерския съвет, за да може да бъде разследван случая и държавата да си намери правата във всички случаи, които са издадени досега.

– Как може да стане това, да бъдат национализирани ВЕЦ-овете? Голяма част от тях са свързани с политически фигури.

– Не зная. За съжаление не съм специалист в тази сфера. Единственото, което мен ме интересува, е че трябва да се получи съответният документ, който да регламентира основанието, на което те се намират там.

– Вие имате ли политическата воля да решите този въпрос, защото собственици на тези ВЕЦ-ове не са случайни хора? Те са свързани с почти всички представители във властта.

– Вероятно, така като гледам кога са се случвали тези ВЕЦ-ове, това са повече от 20 години реализация на подобни мероприятия, даже и повече. Нямам идея кой е вътре, аз нямам ВЕЦ и не съм изкушен от темата, но моето упражнение по тази тема е единствено да се опитам да вкарам документацията в реда, в който трябва да бъде.

– И ще го направите до края на тази седмица?

– Ами надявам се до средата на следващата, тъй като са изключително много ангажиментите, които в момента са ни натиснали.

– По отношение на шахтата „убиец“ пред болница „Св. Иван Рилски“. Бих искала да Ви покажа едни снимки, които бяха публикувани от Тихомир Василев вчера, на това какво има във въпросната шахта, как изглежда тя в момента. Може ли да обясните според Вас какво е това нещо, което виждаме вътре? Така ли трябва да изглежда?

 

– Това, което аз трябва да кажа, е, че това би трябвало да бъде разпределителна шахта от електрическата система, която трябва да изглежда по различен начин от този.

При мен пристигна жалба от едно сдружение, което постави няколко въпроса. Въпросът беше по отношение на законността на извършеното строителство там. Те визираха конкретно всичко, което е правено по тротоарите, включително и преместването на светофарната уредба, което се е случило в годините назад.

Светофарът е преместен от отпред, пред пешеходната пътека, по посока на движението. И тази шахта, която вие показахте, се намира точно на мястото на стария светофар. Новата светофарна уредба е захранена точно от тази шахта. Би следвало този, който я прави, по някакъв начин да отстрани това нещо. Тоест тази дупчица, която е направена там, трябва да се направи, както трябва.

За да можем да говорим въобще за това какво се случва, трябваше да получим съответната информация. По този повод изпратихме писма до главния архитект на София и до кмета на София, в които поискахме информация кога и как се е случило това нещо.

От главния архитект на София, там имахме два случая, които са визирани в жалбата. Единият случай беше бул. „ Акад. Иван Гешов“, пред болница „Св. Иван Рилски“, и другият беше на „Пейо Тодоров“ и „Гоце Делчев“ (влизането към Южния парк), където е правен някакъв ремонт на парка.

Изпратихме двете питания, от главния архитект на София дойде писмо, в което той казва, че при него не се съхранява документация, строителни книжа за това преустройство, а от Столична община дойде писмо, подписано от двама заместник-кмета, в което се казва, че това всичкото преустройство е извършено със строителството на подлеза на „Гешов“ и „Георги Софийски“ и е въведено в експлоатация с разрешение за ползване.

Както знаете, всички разрешения за ползване за такива обекти от такава висока категория се съхраняват в ДНСК. Аз възложих да се направи проверка от специалисти, за да видим какво има в тази документация. Всъщност четохме т.нар. Акт 16, преди разрешението за ползване. Това е актът, в който се описват всички строително-монтажни работи, които са подлежали на разглеждане тогава на тази комисия, която въвежда в експлоатация…

– Искате да кажете, че този сноп от кабели е с Акт 16, така ли?

– Искам да кажа, че се оказва, че всъщност приемателната комисия е спряла около стотина метра по-рано, в посока от подлеза насам.

– А останалото е работено, но не е минало приемателна комисия?

– Това е работено, но не е въвеждано в експлоатация. Конкретно за светофарната уредба и нейното изместване няма никаква диря в разрешението за ползване, че то е било предмет на тогавашното строителство.

Приемателната комисия е спряла дотам, докъдето е било изградено съоръжението. Те са приели само това, което е било изпълнено.

– А след това?

– А след това другото как е правено аз не знам, затова чакам и да ми дадат информация от Столична община.