Как „Антикорупционният фонд“ пусна „Брада“

Горещите дни са най-оборотното време за издателите на чиклит романчета. Поне така беше, докато не дойдоха на мода онлайн медиите и модерната, макар и побългарена, „разследваща“ журналистика. Вместо човек да дава пари за книжлета, струващи колкото порция сафрид по крайбрежните капанчета, в наши дни Фейсбук му предлага напълно безплатно пореден епизод от сапунените сериали, продуцирани от „борци“ с мафията и корупцията.

През последните години у нас продуценти на сензационни чиклит сериали са бивши кадри на Иво Прокопиев, ситуирани в т.нар. „Антикорупционен фонд“ и превърналите се в пощенска кутия за всевъзможни компромати „журналисти“ от „Биволь“ и БИРД.

От около месец на пазара е сапуненият крими сериал за „жертвата“ на спецправосъдието Веселин Денков, по известен с прякора „Весо Брадата“. В сапунката главната роля играе неговата актуална сподвижница в живота – бившият модел Ивайла Бакалова. Продукцията е дело на бившия журналист от изданията на Прокопиев – Николай Стайков и Андрей Янкулов, бивш прокурор, известен повече с пребиваването си като заместник-министър на правосъдието в мандата на Христо Иванов. Записи със скрити камери, позволяващи изваждане на предварително търсени цитати, фантасмагорични твърдения, съчетани с манипулативно свързани обстоятелства, служат за изграждането на същински трилър, чиято основна цел е да доведе до сатанизиране на органите на специализираното правосъдие у нас. За целта от т.нар. „Антикорупционен фонд“ буквално пускат „Брада“ в защита на Денков, за да спомогнат за генералната цел по унищожаването на специализираните органи и унижаването на магистратите, правораздаващи там.

На лекомислената аудитория лесно обаче може да се внуши как всичко в спеца има цена. Висока цена! Много висока цена!

Внушение първо: Денков знаел много отдавна, че е „поръчан“.

Внушение второ: Денков е бил „поръчан“ лично от бившия премиер, защото плащал за протестите срещу правителството и главния прокурор.

Внушение трето: Денков можело отдавна да е извън ареста, но трябвало да плати съответната сума.

Внушения да искаш в сериалите на „Антикорупционния фонд“, чиято единствена цел в последните две години е да сатанизира Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд. Няма значение кой говори, дали този, който говори, го прави в своя защита или в интерес на съответния клиент и прочие. Пропагандата се харчи ударно, докато политически марионетки и дори адвокати на подсъдими и обвиняеми точно пред спецправосъдието коват законовите поправки, с които искат неговото ликвидиране. Всъщност войната срещу спецмагистратите никога не е спирала. Особено след като там бяха прехвърлени разследванията и делата за т.нар. „корупция по високите етажи на властта“.

Титанична глупост е да кредитираш защитната теза на човек, който е обвинен за участие в престъпна група за рекет и изнудвания. Защото възлюбеният на Ивайла Бакалова – Веселин Денков – прекара осем месеца в ареста по тези обвинения, а не защото е плащал за протести. Да, винаги може да се окаже, че Денков няма нищо общо с наказателната бригада на „Пифовете“ от „Люлин“ и схемите, разигравани с една заложна къща. И всичко това е много добре известно на авторите от „Антикорупционен фонд“. Но това е малозначително, а за извинение на онази част от аудиторията, която мисли, са посочили, че във филмчетата им представят „защитна теза“ на преследвани от правосъдието лица. Дали Стайков и Янкулов съзнават, че така го докарват почти като онези тарикати, които винаги предлагат изгодни условия, докато зарибеният шаран не разбере, че е минат, когато най-накрая види написаното със ситен текст, обикновено под черта на договора. На нещо подобно изглежда публикацията на „Дневник“ от 19 юни, озаглавена: „Кои са Ивайла Бакалова, Веселин Денков…“. Едва там може да се забележи и една съществена подробност, свързваща Веселин Денков с показно разстреляната Станка Марангозова.

През м. октомври 2019 г. Марангозова бе убита пред дома си до болницата „Св. Анна“ в столичния квартал „Младост“ 1. Няколко часа по-рано прокуратурата е внесла обвинителен акт за изнудването на Марангозова от … Веселин Денков и от Иво Масларов, доведен син на бившата социална министърка Емилия Масларова. В миналото Станка Марангозова осъществява финансови операции със средства на Денков и Масларов, които твърдят, че ги е измамила. Самото убийство на Марангозова бе разкрито изключително бързо – за поръчител се сочи Масларов. А като посредник в осигуряването на килъра се оказа и офицер от Националната служба по охрана. Ако бяха обективни „следователите“ от „Антикорупционен фонд“ можеха да заподозрат, че мотив от ликвидирането на Станка Марангозова би могъл да има и Веселин Денков. Безспорен факт е, че, ако днес бе жива, Марангозова можеше да бъде важен свидетел в разследванията за пране на милиони левове, но в съзнанието на мнозина, гледащи с интерес сапунения сериал с Ивайла Бакалова и там някакви си мафиоти, финансовата брокерка ще остане с откритата до трупа й бяла роза.

Едва ли в „Антикорупционния фонд“ са такива наивници, за да не осъзнават, че обслужвайки задкулисни интереси, насочени към ликвидиране на спецправосъдието и унищожаването на независимостта на прокуратурата в по-мащабен план, всъщност съучастват в замитането на следи на същата тази организирана престъпност, срещу която толкова гордо декларират, че се борят. Всъщност, едва ли им пука. За да твърдиш, че се бориш с мафията, трябва преди всичко да имаш морал, който трудно може да се свърже с основните герои в продукциите на „Антикорупционния фонд“. Като се започне с фантасмагориите на Илия Златанов, влязлата в конфликт с цялата си фамилия „жертва“ от блокбъстъра „Осемте джуджета“, през глупостите на Димитър Ламбовски, фамозният гробокопач на Младен Михалев – Маджо, мазно прегърнал Христо Иванов на „Орлов мост“, та като се стигне до сълзите на клетата Ивайла Бакалова и кръчмаря Веселин Денков –Весо Брадата, на човек не му остава нищо друго, освен да си каже, че у нас всички са жертви. При това невинни жертви на едни мракобесни типове и дами – спецпрокурори, чиято единствена цел е да похитят поредния печеливш бизнес, сътворен с къртовски труд и платени до стотинка данъци.

Тъжно е, че този фарс се разиграва от персони, които нагло асоциират себе си с починалия неотдавна бивш американски посланик Джеймс Пардю. Та, нали той беше този, който още преди години бе разкрил, че прането на пари най-често се осъществява през хотелиерство или ресторантьорство. Дали Негово Превъзходителство би се гордял с „разследванията“ на маминия съдийски син или на търговеца на артикули за възрастни? Не, никога! Защото те не целят разкриването на истината или защита на обществения интерес, а прозрачно подгряват общественото мнение за очакваното продължение на опитите за закриване на спецправосъдието, на което предстои да станем свидетели след месец.