Ангел Джамбазки: Върховният интерес на детето означава то да има възможността да расте в семейство, със своите майка и с баща, които да го отглеждат и да се грижат за него

Разбира се, трябва внимателно да се изграждат нормативните актове, свързани с това в семействата и в бита да няма насилие. Но едно е да се работи по тази тема, друго е да се създават стратегии, базирани на това, че някакви външни експерти, хора, които са извън семействата, знаят по-добре какво искат семействата вътре в тях. Затова и моите опасения при разработването и приемането на подобни стратегии е, че те захранват една много погрешна гледна точка за това, че бюрокрацията знае по-добре от детето какво е най-доброто за неговия живот. Категорично не споделям и не приемем подобна гледна точка. Затова настоях пред своите колеги в Комисията в документите, които разглеждаме по темата и в Стратегията на ЕС за правата на детето, която предстои да бъде разгледана, ясно да определим тези ключови въпроси.

Няколко пъти беше поставена и темата с допитвания до децата. Но тук изниква въпросът каква би била възрастта, на която според тези стратегии ще бъде правно-релевантно мнението на едно дете? Защото във всяко едно национално законодателство има възраст, която определя дееспособност и правоспособност, и която дели лицата на ограничено отговорни и на напълно отговорни. В българското законодателство до 14 години лицата са малолетни, до 16 години са непълнолетни, а след 18 години – пълнолетни. Ние ясно сме определили и дефинирали на каква възраст всеки един наш гражданин, в съответствие със своето физическо, психическо и биологично развитие, започва да разбира свойствата на своите постъпки, да взима решения и това да има някаква правна стойност. Затова поставих като важен въпрос фактът, че би било изключително неразумно, ако се отиде в посока на това да започнем законодателство, което да овластява лица под възрастта, определена за непълнолетие или малолетие, включително за решения, които в бъдеще могат да определят целия живот на едно дете.