Словесен вандализъм по никое време!

Призивите за премах­ване на Памет­ника на Съвет­с­ката армия са поредна русофоб­ска и антидемок­ратична провокация, въз­раж­дат на езика на омразата и са във вреда на бъл­гар­с­кия национален интерес

Всеиз­вес­тни за бъл­гарите са проб­лемите на дър­жавата ни –първа в Европа по бед­ност, коруп­ция, ниски доходи, заболеваемост и лошо здравеопаз­ване. Знаем за теж­ката социално-икономическа криза и опос­кания от управ­лението на ГЕРБ бюджет. За мафиотско-мутренския модел на властта, за рекета над биз­неса и за сис­тем­ното сплаш­ване на обик­новените граж­дани. За това, че духов­ността и прос­ветата са в без­п­рецеден­тна криза, а демог­раф­с­ката ситуация е катас­т­рофална. За това, че дър­жавата ни е превър­ната в срутище и сметище, че алч­ността и коруп­цията убиват по трасетата на некачес­т­вените пътища и магис­т­рали, даже и в улич­ните шахти…, както и в бол­ниците, превър­нати в тър­гов­ски дружес­тва.

Всеиз­вес­тни на столичани са и проб­лемите на София – коруп­цията, наг­ласените общес­т­вени поръчки, „Ремонта на прес­къпите ремонти”, презас­т­рояването, наг­лостта на монополите „Топ­лофикация” и „Софийска вода”, мръс­ния въз­дух, лошото общин­ско здравеопаз­ване, лип­с­ващите места в дет­ски градини и училища и т.н. и т.н.

Да не комен­тираме битовата прес­тъп­ност, без­дом­ните кучета, зад­ръс­т­ванията, „ножицата” между богатия цен­тър и бед­ните крайни квар­тали.

Но вместо общес­т­вен дебат по тези реални проб­леми на страната и София една група щатни и професионални соросоиди и русофоби се опит­ват да измес­т­ват общес­т­веното внимание върху темата за Памет­ника на Съвет­с­ката армия. Инс­пирирани от агонизиращия режим на Бойко Борисов и ГЕРБ тази група отново поиска демон­тажа на памет­ника, претоп­ляйки старите и прибавяйки нови „аргументи”: Противоречал на евроат­лан­тичес­ката ни ориен­тация, бил неес­тетичен, Съвет­с­ката армия била окупатор, памет­никът не бил нито памет­ник на кул­турата, нито вой­нишки памет­ник…

И вместо да говорим за важ­ните теми на Бъл­гария, медий­ните мисирки надигат нов истеричен вой…

Нека го кажем ясно:

• Поред­ните опити за премах­ване на Памет­ника на Съвет­с­ката армия са фак­тическа реабилитация на фашизма. Именно Съвет­с­ката армия даде най-решаващия принос за освобож­даването на Европа от кафявата чума. На цената на над 25 милиона жер­тви, с усилията на един велик народ, на нацизма бе победен след четири жес­токи години война. Жер­т­вите, дадени от рус­кия народ и народите на СССР не само за освобож­дението на Отечес­т­вото, но и за край­ния раз­г­ром на Хит­лер, са в пъти повече от жер­т­вите, дадени от другите нации-съюзнички, чакали с години да отк­рият Втори фронт срещу нацизма.
• Памет­никът на Съвет­с­ката армия не противоречи на евроат­лан­тичес­кото член­с­тво на Бъл­гария. Нима Фран­ция не е член на НАТО и ЕС, щом в Париж има булевард „Сталин­г­рад”, а президен­тът Мак­рон лично под­несе цветя и отбеляза 9 май. Нима Гер­мания и Авс­т­рия не са европейски дър­жави, щом в цен­търа на Виена и Бер­лин също има памет­ници на Съвет­с­ката армия. И нека напом­ним, че в цяла Европа има памет­ници на съвет­с­ките войни, на мес­т­ната антифашис­тка съп­ротива, чиито пред­с­тавители са почитани като герои. И само в шепа европейски дър­жави, управ­лявани от десни популисти се говори и дейс­тва с методите на яст­ребите на Студената война. Но под­меняйки историята се съз­дава реален риск от реабилитация на фашизма, която е рав­ноз­начна на неговото пос­тепенно въз­раж­дани и от пов­торение на трагедията, сполетяла Европа през 30-те и 40-те години на ХХ век. Бъл­гария не може да бъде в оредяващата редичка на тези дър­жави, защото с Русия ние имаме исторически специални отношения – общата правос­лавна вяра и азбуката, двой­ното Освобож­дение – от осман­с­кото иго и от фашизма, както и помощта на СССР за съг­раж­дането на социална дър­жава между 1944 и 1989 г. Години, в които Бъл­гария бе дос­тиг­нала до прес­тиж­ното 27-о място в Индекса на ООН по човешко раз­витие, бе станала дър­жава на Духа и икономичес­кия прог­рес, на социал­ната политика, на без­п­лат­ното образование и здравеопаз­ване, дър­жава, овладяла мир­ния атом, кос­мическа дър­жава.
• Това, че не е Памет­ник на кул­турата, е повече от абсур­дно. Не само, защото бъл­гар­с­ката дър­жава в пос­лед­ните години стана пос­ловична с абдикацията си от защитата на памет­ниците на кул­турата, с умиш­лените палежи, уж от „клошари” на исторически сгради и унищожаването с комер­сиална цел на обекти, свър­зани с историята и с наши големи творци. По-важното, е че Памет­никът на съвет­с­ката армия е дело на колек­тив от водещите за времето бъл­гар­ски архитекти и худож­ници. Ръководител на колек­тива е скул­п­торът Иван Фунев. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Ней­ков и арх. Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Дал­чев, Мара Геор­гиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дой­чинов. Худож­ник график е Борис Ангелушев. Някой може ли да отрече художес­т­вената му стой­ност!?
• Абсурд е „аргумен­тът”, че това не е вой­нишки памет­ник. Не само, защото това е кощун­с­тво спрямо паметта на милионите жер­тви, дадени от Съвет­с­ката армия по бой­ните полета на Европа, но и защото Бъл­гария има не само дос­тойна антифашис­тка съп­ротива, но и се включва в Отечес­т­вената война, редом до Съвет­с­ката армия, и доказва за пореден път бъл­гар­с­кия боен героизъм и мощ. Доказоател­с­тво за това е фак­тът, че ген. Владимир Стой­чев, коман­д­вал Първа бъл­гар­ска армия като част от Трети украин­ски фронт на Съвет­с­ката армия, е един­с­т­веният чуж­дес­т­ранен офицер, мар­ширувал на Парада на победата в Мос­ква. А Бъл­гария благодарение на антифашис­т­кото си движение и учас­тието в Отечес­т­вената война е избег­нала участта да бъде лишена от територии, раз­д­робена и унизена в поредна Национална катас­т­рофа. Тоест, това е и памет­ник на бъл­гар­с­ките победители над фашизма!
• Абсурд е и със­тавът на вандалите-разрушители – щедро платени от чуж­бина ком­п­лек­сирани ретро антикомунисти, които не са извър­вели и една мис­ловна стъпка от 1990 година насам, деца на активни комунисти и пред­с­тавители на вис­шата идеологическа номен­к­латура, някои от тях сът­руд­ничили на спец­с­луж­бите преди 10 ноем­ври 1989 г., но намерили своето ново амп­лоа в пещер­ната русофобия, че даже и един внук на Герой на Съвет­с­кия съюз, чиито дядо със сигур­ност се обръща в гроба заради дейс­т­вията му. Става дума за бъл­гар­с­кия демок­рат и пат­риот ген. Владимир Заимов.

С призивите за премах­ване на памет­ника се връщаме в епохата на пещер­ния реван­шизъм, езика на омразата и демогогията.

За съжаление русофоб­с­кият реван­шизъм се налага не само в София, но и в Брюк­сел, където евродепутатите фал­шифицират историчес­ката истина, обвинявайки Съвет­с­кия съюз за началото на Втората световна война!?

Жалки са опитите да се изт­рие от паметта на човечес­т­вото ролята на Съвет­с­кия съюз и съюз­ничес­ките войски за победата над фашизма. СССР даде свидни жер­тви, преживя години на война, лишения, насилие, а после без чужда помощ извървя епопеята на трудно, но героично след­военно въз­с­тановяване. Тези истини трябва да се знаят и пом­нят!

Със сигур­ност, приг­ласяйки на чужди сили, изработ­вайки поред­ния задокеан­ски грант, „граж­даните” американофили и русофоби, тър­сят всевъз­можни истерични провокации и фал­шификации. Но те не бива да успеят в тех­ните ван­дал­ски цели, защото не е въз­можно да се манипулира колек­тив­ната памет на цели народи, и на целия свят.

Опитите на конюн­к­турни русофоби да реабилитират фашизма и съз­дадат инфор­мационна среда, която може да под­веде Европа отново да преживее неговите ужаси. Ще поемат ли платените руософоби този риск, ще понесат ли подобна историческа отговор­ност!?

А кол­кото до памет­ника на Съвет­с­ката армия в София! Той не само е дър­жавна соб­с­т­веност, но е и важна част от меж­дудър­жав­ните отношения между Бъл­гария и Русия. Едно поредно влошаване на отношенията ни с Рус­ката федерация, наред с инс­пирираните отвън и недоказани „шпион­ски скан­дали” и с яст­реб­с­ката реторика на част от овлас­тения ни елит, са риск не само за веков­ните добри отношения, но и за редица инвес­тиции, стратегически енер­гийни и икономически проекти, за туризма, който без рус­ките летов­ници у нас ще бъде доубит след пан­демията от коронавирус.

Подобна провокация срещу българо-руските отношения в момент, в който Русия се утвър­ж­дава като един от основ­ните фак­тори в новия многополюсен свят, ще е пагубна за Бъл­гария.

А на тези, които продъл­жават истерично да провокират опити за премах­ване на памет­ника можем да напом­ним думите на бив­шия бъл­гар­ски цар и премиер Симеон Сас­кобург­гот­ски, който отговорил на русофобите, че ако не харес­ват памет­ника могат просто да не минават пок­рай него, защото ако всеки нов общес­т­вен строй започне да събаря пос­тавените преди него памет­ници няма да я има и Триум­фал­ната арка в Париж…

Проф. Свет­лана Шарен­кова

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one