Страстната седмица – Велики четвъртък
-
- април 29, 2021
Велики четвъртък
Над Иерусалим е нощ. Градът спи. В Сионската Горница светилниците са запалени. В печално мълчание седят Дванадесетте. „Един от вас ще ме предаде“. Разнася се шепот и изплашени възгласи: „Да не съм аз, Господи?“. Юда става стремително и изчезва в нощната тъма.
Не спят и членовете на Синедриона. Архиереите дават тайна заповед на войниците…
Апостолите са разделили свещената Чаша и Хляб. Господ говори за страданията, които Го очакват. Петър горещо обещава да отиде с Него на смърт. Той не подозира колко близка е тя.
„Да се не смущава сърцето ви…“, казва Учителят, „нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих“.
Тихо припявайки пасхалния псалм, един след друг те напускат дома; под бледата лунна светлина излизат от вратата и потъват в маслинената градина на Гетсимания. Там цари мрак. Всеки звук отеква в тишината.
Апостолите се приготвят за сън. Само трима тръгват след Иисус, но и техните клепачи натежават и слабост сковава телата им. Като в полусън те чуват Неговия глас: „Ава, Отче! За тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото аз искам, а каквото Ти.“
В същото време стражата вече приближава. Начело е Юда. „Когото целуна, Той е; хванете Го.“ Воините се промъкват между дърветата. Фенери и факли проблясват между стволовете в градината…
„Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?“
Ето, те вече са тук. Отблясъците от огъня осветяват злите им възбудени лица. Юда се хвърля към Иисус и Го целува.
– Радвай се, Рави!
– Друже, защо си дошъл?!…
Обкръжени са.
– Кого търсите?
– Иисуса Назарянина.
– Аз съм.
Войниците са смутени и изплашени, но след няколко мига идват на себе си и стягат с въже ръцете Му.
Петър се хвърля напред с меча си, но Учителят не иска кръвопролития.
„Сега е вашето време и властта на тъмнината“, казва Той на стражите. Изплашени, учениците се разбягват в ужас.
А след това настъпва онази страшна нощ: отричането на Петър, разпитът у архииерея, издевателствата на войниците, лъжесвидетелствата, вопълът на Каиафа: „Ти ли си Месията, Синът на Благословения?“ и отговорът в напрегната тишина: „Аз съм!…“
Утро е. Христос е пред сънения, заядлив и недоволен Пилат. Какво отношение има прокураторът към религиозните спорове? Напук на архиереите, той е готов да освободи Затворника, Който му се струва безобиден мечтател. „Аз дойдох в света, за да свидетелствам за Истината“, чува Пилат и се усмихва: „Какво е истината?“ Той не вярва в нея.
Той вярва само в силата на златото и легионите. Да запази благоволението на Кесаря за него е по-важно от всяка друга истина на света. Казват, че този Назарянин е бунтовник, провъзгласил се за Юдейски Цар? Това вече е по-опасно от споровете за истината и не трябва да се рискува. И Пилат си умива ръцете.
На Велики четвъртък Литургията се извършва по чина на св. Василий Велики, а вечерта на утренята се извършва служба на Страстите Христови, на която се четат 12 откъса от Евангелията, обхващащи събитията от Тайната вечеря до Погребението на Спасителя. Молещите се стоят със запалени свещи, а хорът пее: „Слава на Страстите Твои, Господи!“, „Слава на дълготърпението Твое, Господи!“
прот. Александър Мен
Велики четвъртък – Възпоминание на Тайната вечеря
На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: “не дойдох да служа, а да послужа“. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.
Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. “Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.“ И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Днес е Велики четвъртък, най-важният ден от Страстната седмица. Според православната обредност – днес се боядисват яйцата за Великден.
„Едно време е нямало боя и затова са вземали от билките. Кукуряк- за да стават жълти, люспи от зрял лук, за да стават червени, от липов цвят стават и жълти, и червени, зелена коприва – стават целени. Не се слагат нито химикали, нито оцет, нито сол, само билките, за да стават здрави яйцата!“, сподели самодейката Иванка Петкова.
Уникална практика, рядко срещана в България, съпътства обредността на празника.
„Когато очервим първото яйце в червената боя, винаги слагаме първо кръстче на децата, после на възрастните. След това слагаме яйцето пред иконата, като правим смяната- миналогодишното, което е стояло цяла година, го вземаме, слагаме новото и това – старото яйце заравяме под дърво – това е за плодородие, за новото начало.
На днешния ден стопанките замесват и великденско козуначено руло със сладко, орехи и стафиди. Тестото се примесва три пъти.
Be the first to leave a review.
