Легендата на „Пирин“ Методи Стоянов-Мечо: Бях сянката на Марадона

Видях как в Буенос Айрес тълпа от 80 000 човека понесе идола си на ръце, разказва персоналният пазач на Диего

„Ти ще пазиш Марадона.“

С тези думи селекционерът на националния отбор на България Данко Роев се обръща към футболиста от „Пирин“ Методи Стоянов в съблекалнята на стадиона на „Ривър Плейт“ преди мача с Аржентина. На 24 април 1979 г. трибуните са претъпкани с над 80 000 запалянковци и дивашкият им рев отеква далеч зад стените на арената.

„Само ти можеш да се справиш – продължава разбора си Роев. – Знаеш отлично как да спираш най-добрите играчи на съперника. Правил си го много пъти в България…“

Но едно са родните терени в „А“ група, а съвсем друго да гостуваш в дома на световния шампион. И да пазиш гениалния Марадона, за когото вече всички говорят.

„Аз дори не очаквах да бъда титуляр в Аржентина – връща лентата Методи Стоянов. – През главата ми започнаха да хвърчат всякакви мисли. На ума си викам: „Е, нема що… Селянчето от Левуново ще пази Марадона…“ Но щом треньорът ми е дал задача, няма мърдане. Ще го следвам като сянка по целия терен.“

Мачът започва и теренът е обсипан от край до край с хартиени листчета и ленти, каквато е традицията в Аржентина. Там народът диша и се храни с футбол. Домакините натискат и очакванията са да пречупят лесно съпротивата на българите. Всичко започва по най-добрия начин за световните шампиони и те повеждат с 1:0 още в самото начало. Голът е на Рене Хусман. Българите нямат никакво намерение да се предават и стигат до изравнителен гол на Христо Бонев от фаул. Попадението на Зума е студен душ за фанатизираните запалянковци. Краят на първото полувреме идва при резултат 1:1 и двата отбора се оттеглят на почивка. Втората част отново започва с надмощие на „гаучосите“.

„Марадона беше изключително труден за опазване и не искам да твърдя, че съм успял да го спра напълно – казва Стоянов.- Факт е, че той не вкара гол в тази среща. Опитвах се да го следвам по целия терен. Той беше само на 19 години, пълен с енергия и обожаван от цяла Аржентина. В една ситуация успя да ни навърже с финтове няколко човека и излезе сам срещу вратаря Христо Христов-Бараката. Замахна му веднъж, Бараката се хвърли на земята. Марадона не вкара топката във вратата. Реши да лъже още. Замахна втори път и Христо пак се хвана на финта. При третия опит на Марадона да го лъже и след това да стреля нашият вратар улови посоката. Христов хвана топката в ръцете си и така Диего не успя да се разпише. Но в минутите след тази ситуация трибуните щяха да се срутят от френетичния танц на докараните до екстаз привърженици.“

Аржентина успява да спечели срещата с гол през второто полувреме на Даниел Пасарела. Но България се представя достойно срещу световния шампион. След края на срещата феновете не се разотиват. Всички чакат любимците им да излязат от съблекалнята. „Вече си тръгвахме от стадиона, когато пред очите ми тълпа от десетки хиляди аржентинци грабна Диего Марадона на ръце и го понесе по улиците на града“, спомня си Мечо. – За своите сънародници Диего беше живо божество.“

Вестниците в страната отделят заслужено внимание на мача Аржентина – България, както и на звездата ни Христо Бонев. Поместено е интервю със Зума. А на снимките от мача неизменно присъства Марадона. И, разбира се, неговата сянка – Методи Стоянов. „България гостува за приятелска среща с Аржентина скоро след двубоя, в който и аз взех участие – разказва Мечо.- Втория път не бях в състава, но за Буенос Айрес пътува Краси Безински. В тамошната преса се бяха върнали към мача от 24 април 1979 г. На някои от публикуваните кадри аз съм до Марадона. Безински беше купил вестници и ми ги донесе в Благоевград. Пазя ги до днес, за мен са скъп спомен. Гордея се, че макар и само за един мач успях да се докосна до най-великия футболист за всички времена.“