Стефан Делиов и Антония Бучинска: „Kochinka Team Racing“ сложи край на благотворителната дейност!?

Стефан Делиов – Kochinka Team Racing

Кой е Стефан Делиов?

– По професия съм програмист, но работя в сферата на търговията и строителството. Свободомислещ човек, отстояващ не само своите права, но и на тези, които са забравени от Държавата! Избрах да подкрепям благотворителните каузата, защото смятам, че когато Държавата не може да се погрижи за народа си, то народът трябва да го направи сам за себе си. Пенсионерите са хората, изградили тази държава и не заслужават да живеят по този начин, затова ние по- младите трябва да се погрижим за тях. Трябва да се обединим за да прекратим своеволното нарушаване на правото ни да бъдем хора!

Антония Бучинска:

– Всеки си има своята професия, но едно от основните занимания ни беше благотворителната дейност и то от много дълго време. Какво ви мотивира да се занимавате с благотворителност и какво ви мотивира да спрете да се занимавате. Аз лично се запалих от това колко много хора в наши дни имат нужда от подкрепа и как държавата малко или много забравя за тези хора. Осъзнах, че ако ние сами не си помогнем то друг надали ще ни помогне.

Стефане, ти  отдавна се занимаваш с благотворителност. Как започна?

Стефан:

– При мен всичко започна от мой приятел преди 7-8 години някъде. Той е от София. Разхождал се е в някакъв парк и около Великден видял една бабичка, която стояла и плачела. Съответно я попитал дали е добре. Тя му разказала живота си. Че имала деца, които не се сещат за нея. Че сега са и свършили парите, а идват празници. Историята го трогнала по някакъв начин. Отишъл в първия супермаркет и напазарувал на жената абсолютно всичко, от което има нужда. След това му беше дошла идеята да създадем „Бъди човек“. Така кръстихме нашата кампания. Направихме го на национално ниво. Започнахме да търсим приятели във всички по-големи градове където имаме. Предложихме им да се включат. За Коледа и за Великден да ги правим тези кампании. Повечето се съгласиха. И така преди 7-8 години започнахме така. На майтап и на шега. Продължихме до тази година.

Защо спряхте?

– Спряхме защото в последните 2-3 години атаките срещу нас и хейта ни идва малко в повече. Все пак и ние имаме личен живот и искаме да бъдем спокойни.

Какви атаки?

– Най-много беше заради това, че ние снимаме когато даряваме тези неща. Да. Ние снимаме, но не го правим, за да покажем нас. Ние сме никои в цялата кампания. Нашите кампании идват от хората. Хората даряват за хората. Ние просто сме посредника, който отива и го дава на човека. Ако не снимаме, ние няма как да докажем, че тези всички продукти или пари сме ги придобили по правилния начин и сме ги раздали на правилните хора. Същото е вие ако дойдете и ми дадете 1000 лв. да напазарувам и аз не ви се отчета, дали следващият път ще ми дадете 1000 лв.

И всичко това заради снимките?

– Да. По социалните мрежи навсякъде ни обвиняваха. Нападаха ни. Никой не се опита да ни разбере защо го правим това нещо. Обяснявахме го много пъти по медии и в нашите си лични профили в социалните мрежи. Хората не го приеха, затова и решихме да спрем дотук.

Антония Бучинска:

– Имаше и доста хора от екипа, които неможаха да го понесат това нещо и казаха, че занапред не желаят такава отрицателна енергия върху себе си. Отдръпнаха се лека полека. Когато екипа се разпадне, всичко се разпада. Сама птичка пролет не прави. Ние го правехме благодарение на всички хора, които помагаха за кампаниите.Благодарение на нашите приятели, които отделиха от свободното си време. Които за съжаление обаче останаха също доста разочаровани от отрицателната енергия на хората.

От тук на татът?

– Сега съм се насочил в развитие в личен план. Тези неща остават на заден план. Аз се бях зарекъл още миналата година, че ще спра, но за Великден и заради пандемията решихме пак да го направим за последно. Успяхме. След това пак се бях отказал, но едни приятели се обадиха, че събират за едно детенце пари. Нуждаеше се от спешна операция в Турция. Но това е окончателно. Дотук бяхме. Нямаме сили. Самият негативизъм ни идва в повече.

Аз пък си мисля, че доброто се забелязва и по някакъв начин се оценява от хората. В случая виждам обратното.

Антония Бучинска:

– Тези които помагаха в кампанията се опитаха да ни подкрепят. Те разбираха защо го правим. В крайна сметка имахме доста познати, които сега сами ни потърсиха около Коледа. Те ни умоляваха да се заемем и да го правим отново. Да. Те разбират защо го правим. Но тези хора са единици. Масата винаги е настроена да търси под вола теле. Търсят минусите и не поглеждат хубавото. Най-лесно е да сочиш някого с пръст. Както е модерно да си един диванен активист и да пишеш в фейсбук и да си изливаш злобата върху другите. Това е може би в момента най-тенденциозното нещо, което влияе върху българите. Така че незнам какво да кажа. Имаше доста хора, които откликнаха. Това неможем да го отречем, но има и много хора, които цял живот ще критикуват нещо.