Крум Зарков: Фигурата на нов прокурор, разследващ главния, е безсмислица, която парадоксално ще ограничи възможността за такова разследване

„Най-накрая е възприета идеята, за която от БСП настояваме отдавна – отказът да се образува досъдебно производство да бъде обект на съдебен контрол. Но парадоксално се получава, че с този законопроект, който трябва да въведе възможност за разследване на главния прокурор и неговите заместници, тази възможност се ограничава, защото тя е само по отношение на отказите на прокурора по разследването и само по отношение на главния прокурор и заместниците му. Ако го няма този нов разследващ прокурор, то всеки един прокурор не би трябвало да има някакви пречки да разследва деяния, извършени от главния прокурор и неговите заместници. Въвеждането на този принцип на съдебен контрол, направено достатъчно разумно и при достатъчно широк дебат между специалисти, така че да не се стигне до прекомерности, може да изиграе ролята на ефективен механизъм, който да допринесе за решаването на този проблем без създаването на ненужни и изпразнени от съдържание институции, непознати за нашата и световната правна традиция“, коментира Зарков.

Социалистът видя и пропуск в предложенията на депутатите от управляващото мнозинство да включат новата фигура на разследващ прокурор в частта от Закона за съдебната власт, регламентираща условията и реда за временно отстраняване от длъжност на магистрат, привлечен като обвиняем за умишлено престъпление. „Сега това става от главния прокурор по предложение на наблюдатели. Ако в тази норма не се въведе новата фигура на разследващия прокурор, то ако започне разследване срещу главния прокурор, няма да може да се поиска неговото отстраняване от длъжност“, обясни Крум Зарков.

 „Принципно имам несъгласие с това, че се правят промени, касаещи изборния процес, в съвсем друг закон. Това става и в нарушение на Закона за нормативните актове. Така направени вашите предложения за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение поставят под съмнение и при евентуално обжалване на заинтересовани страни на предстоящите избори неговата законосъобразност. Мястото на тези промени е в Изборния кодекс, а не в този закон“, заяви от своя страна секретарят на Парламентарната група на „БСП за България“ Филип Попов при обсъждането на второ гласуване на промените в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

„Конституцията казва, че организацията е редът за произвеждане на избори се определят със закон, а не с правила на министъра на здравеопазването. Това е първият проблем. Вторият е, че този закон ще влезе в колизия с Изборния кодекс, който е висшестоящ нормативен акт. Има и конфликти ситуации, които няма да могат да бъдат разрешени и ще поставят под съмнение целия изборен процес“, добави  по темата  Крум Зарков.