Световен ден на думата „Благодаря” в СУ „Никола Вапцаров“ – Хаджидимово

По инициатива на учениците младши-посланици от 10 и 11 клас, съвместно със старшите  посланици в СУ „Никола Вапцаров“ – Хаджидимово на 11.01.2021 г. бе отбелязан Световният ден на думата „Благодаря“ (International Thank You Day). Група ученици, макар и при строго спазване на епидемиологичните мерки, се събраха в училището и сглобиха два плаката, на които на различни езици изписаха „Благодаря” и поставиха своите послания към хората, които обичат – техните учители, родители, познати …

На днешната дата много страни по света отбелязват Международния ден на най-прекрасната дума – „Благодаря!“. Един прекрасен повод да изразим благодарността си на семейството, приятели, колеги и всеки, който ни е направил деня по-добър.

Повечето благодарности, които изразяваме към някого ги отправяме сякаш случайно, без да мислим за тяхното значение. Въпреки това, думите на благодарност имат магически свойства – с тяхна помощ хората доставят радост един на друг, изразяват тяхното внимание и разменят положителни емоции – нещо, без което животът ни би бил скучен и мрачен.

„Благодаря” е израз на признание, израз на уважение, израз на достойнство. Тя е тази дума, която ни прави истинско човешко общество, а училището е едно от местата, където имаме най-много поводи да благодарим.

Като финал в духа на празника на думата, която изразява по най-ярък начин човешкото в нас, те ни поздравяват със стихотворението „Благодаря“ на Иван Вазов.

Благодаря. Ти внесе нова сила,

ти внесе здраве, радост, благодат

в душата ми. Обикнах тоя свят,

откакто ти, жена вълшебна, мила,

вложи в мен ново чувство — да горя

и да обичам пак. Благодаря.

Живота зле, жестоко ме измами.

Слетя ме рано злоба и печал,

разлюбих всичко, що бях обичал,

напуснах честен труд, зафърлих знаме

и рекох малодушно: нека мря!

Тогаз се ти яви. Благодаря…

Тогаз се ти яви и в твойте очи

приветни, нежни светна за мен май…

Из туй върховно, славно чувство, знай,

вълшебнице, че нов човек изскочи!

Сега съм смел, та ще ли се смиря

пред страшната съдба? Благодаря.

Ти вля в душа ми синий цвят небесни,

сияньето на майската зора,

приветний шум на младата гора

и полский дъх, и славейските песни…

Успях живота тежки да съзря

пак мил и хубав… О, благодаря.