Съдът върна КПКОНПИ на поправителен за конфискацията на Брендо
Магистратите разпореждат комисията да направи уточнения за имуществото, чието отнемане иска
Софийският градски съд е оставил без движение иска на антикорупционната комисия КПКОНПИ за конфискация на имущество на Евелин Банев-Брендо. Съдът е дал указанията на ръководената от бившия главен прокурор Сотир Цацаров комисия да отстрани нередовностите в исковата молба. Това показва проверка на „Сега“ в деловодните регистри.
Делото за конфискация срещу Брендо, още трима души – Моника Добринова, Александра Банева, Симо Карайчев, и дружеството „Б.М.А трейдинг“ ЕООД е образувано през ноември 2018 г. Следва размяна на книжа. През октомври м.г. съдът оставя без движение молбата на КПКОНПИ и дава 12 указания. Сред тях са комисията да посочи кой е периодът на проверката и защо е определен именно той; да посочи за всеки от ответниците какво имущество има в началото на периода, какви са признатите му разходи, какво е придобил, какво е имал в края на периода.
За Брендо съдът иска КПКОНПИ да посочи какво е имуществото му, когато е живял сам и когато е живял с Добринова.
За съда не е ясно и защо се иска конфискация на 1 888 600 лв., които са върнат заем и изплатен дивидент от „Б.М.А. трейдинг“. Според Търговския регистър „Б.М.А. трейдинг“ ЕООД е собственост на Моника Добринова. Дружеството се занимава с хотелиерство и ресторантьорство.
Съдът пита още защо 26 хил. лв. от продажбата на „Ауди“ се търсят от Банев, след като автомобилът е придобит и продаден от Добринова. Не е ясно и защо други 140 341 лв. се търсят от Добринова и Банев, след като са по сметка на Александра Банева.
Не е ясно и дали се иска конфискацията на целия или само на половината от имот на Добринова в радомирското село Кошарите. За търсените от Добринова 365 129 лева от наеми съдът иска комисията да посочи от наем на кои имоти е генериран този приход, кога и с какви средства са придобити тези имоти.
Магистратите намират противоречие и в твърденията на КПКОНПИ около искането за отнемане от „Б.М.А. трейдинг“ на 3 760 665 лв., както и за други 2 354 878 лв. от фирмата. Не е ясна и претенцията за 2 833 997 лв., получена от продажбата на 4 ниви.
Противоречия съдът открива и в искането за отнемане от Карайчев на на 50 дружествени дяла от капитала на „Кинг – геймс“ ООД. Веднъж комисията твърди, че дялове са за 25 000 лв., а след това претендира за отнемане на 10 000 лв.
Съдът дава едномесечен срок за изпълнение на указанията. В случай че указанията не бъдат изпълнени, исковата молба ще бъде върната и производството ще бъде прекратено, се казва в разпореждането на магистратите. От деловодната система на съда се вижда, че в началото на декември КПКОНПИ е пратила становище в съда. Не става ясно обаче какво пише в него. Делото още не е насрочено.
Още едно дело
В Софийският градски съд виси и дело за конфискация и срещу сестрата на Добринова, Десислава Дишлиева. Искът на комисията срещу нея, дъщеря ѝ Дарина Дишлиева и майка ѝ Анна Добринова.
От Десислава Дишлиева комисията търси 58 597 лв., които са вноски по отпуснат банков кредит, както и 3 083 800 евро, открити в сейф в хранилище на обществен трезор. От дъщеря ѝ се иска конфискация на апартаменти в морското село Лозенец, а от Анна Добринова – кафе-бар от 488 кв. м. в Студентски град в София. Това дело трябва да продължи на 18 февруари.
По това дело през юни 2020 г. градският съд отказва искането на КПКОНПИ да разкрие банкова тайна – движението по сметката на Десислава Дишлиева в Credit Swisse в Швейцария за периода декември 2003 г. до декември 2013 г. Според КПКОНПИ българският съд има компетентност да допусне разкриване на банкова тайна в Швейцария. КПКОНПИ обжалва този отказ пред Софийския апелативен съд. От определението, с което „Сега“ разполага, се вижда, че апелативните магистрати са отказали да се произнесат по спора. Те приемат, че става дума за доказателствено искане, което може да бъде обсъдено от горната инстанция едва когато цялото дело по същество стигне до нея.
Банев е обявен за издирване с червена бюлетина. Това стана първо по искане на Румъния, след което и България реши да го търси през 2018 г., когато бе окончателно осъден на 6 години затвор и Софийската градска прокуратура издаде европейска заповед за ареста му. Тогава държавното обвинение напомни, че Банев е признат за виновен за това, че от октомври 2002 г. до май 2005 г. в България, Великобритания, Британските Вирджински острови, Швейцария и Австрия е прал пари от наркотици.
Преди да бъде осъден у нас, Банев получи 20 г. затвор в Италия по делото „Кокаинови крале“. Обвинението срещу него беше, че е ръководил международна група за трафик на кокаин. Той беше осъден и на 10 г. и половина затвор и от апелативния съд в Букурещ, пак за трафик на кокаин. Именно Румъния първа обяви за издирване Банев, след като България отказа да го предаде на Букурещ с аргумента, че срещу него имало дело и у нас. Със същия аргумент Италия го пусна от тамошния арест по искане на България. След идването му у нас той веднага беше пуснат на свобода.
В България Брендо беше подсъдим за пране на пари повече от 7 г. Преди 6 г. Софийският градски съд го осъди на 7 г. и половина затвор за участие в организирана престъпна група за пране на пари от трафик на наркотици. Подсъдими с него бяха доведеният му брат, бившата му съпруга и сестра й. След това всички бяха оправдани от САС, но ВКС върна делото за ново разглеждане. После друг състав на апелативния съд призна Брендо за виновен за участие в престъпна група за пране на пари и го осъди на 6 години затвор. Накрая ВКС потвърди тази присъда. Именно заради това дело у нас той беше върнат от италианските власти, а след оправдателната присъда на САС от 2014 г. домашният му арест беше заменен с най-леката мярка за неотклонение – подписка. Тя не беше променена, след като после друг състав го осъди на втора инстанция.
Накрая Банев изчезна, независимо, че го издирваха и осъдиха три държави./Segabg.com
Be the first to leave a review.