Градът: Грижа за духовното израстване на децата
-
- август 20, 2014
Йеромонах Теофил, игумен на Хаджидимовския манастир „Свети великомъченик Георги“:
„Православният лагер помага на децата не само по отношение на възпитанието в християнски ценности, но и на изграждането им като самостоятелни и творчески личности”
Юлия БАЙМАКОВА
Намирам се в манастира „Свети великомъченик Георги” край град Хаджидимово. Ето го величественото дърво в двора и пръстена на беседката около него. Ето ги и децата, лагерници от поредната смяна.
От 21 години насам това свято място събира деца от Неврокопска епархия, които искат да се потопят в атмосферата на християнското благочестие, да научат повече за историята на православието и сами да тръгнат по пътя на Божиите истини. Детският православен лагер е основан от дядо Натанаил само няколко месеца след неговото въдворяване за Неврокопски митрополит. Това е първият подобен лагер в страната, пример за всички останали.
С времето интересът към лагера става все по-голям. В началото смените са само две с продължителност от по 14 дни, а от години вече са шест, всяка по десет дни. Лагерниците са на различна възраст – от 5-6, та до 16-17-годишни, като стремежът е те да са в отделни смени, а когато това не е възможно, по-големите помагат на ръководителите в работата с малките. Смените са поотделно за момичета и момчета. Броят на лагерниците в смяна е 45-50.
Има деца, които посещават лагера многократно и стават помощник-възпитатели. Например Цветелина Татанова от село Гърмен е тук вече 10-то лято. На въпроса ми какво я кара да се връща отново и отново, тя отговаря: ”Всеки път научаваме интересни неща, защото темите, които обсъждаме, са различни. Благодарение на лагера доизграждаме моралните си ценности и създаваме нови приятелства.”
Преди да дойдат тук, част от лагерниците са посещавали неделни училища, а има и такива, които за първи път навлизат в света на християнското учение, но ръководителите се стремят да организират заниманията така, че на всички да е интерес-
но. Темите, разглеждани през последните няколко години, са: „Българските светии и добродетели”, ”Света Богородица – живот и прослава”, „Светите апостоли” и др. Темата, която тази година се обсъжда, е: „Христовото благовестие по нашите земи”. Заниманията преминават под формата на беседи, в които децата се включват активно. Понякога се използват и видеоматериали. 
Като във всеки лагер, и тук има дневен режим. Беседите са сутрин, а следобед заниманията са по ръчен труд и пеене. Тогава децата се учат например да залепват и декорират икони, да правят кръстчета, свещници, кандила, молитвеници. Понякога момичетата бродират. В часовете по пеене често се разучават тропари (църковни песни в чест на светии). За да могат децата да осмислят текста, той им се предоставя и на църковнославянски, и на съвременен български книжовен език. Едва след разяснения и коментари се преминава към заучаване на творбите.
Предвидено е, разбира се, и време за игри – футбол, народна топка, щафетно бягане „Бързи, смели, сръчни” … Целта е всички да се приучват към екипност и спазване на пра-
вилата. За колективния дух в лагера способстват и провежданите екскурзии до места с религиозно и историческо значение – манастира „Света Богородица” край град Гоце Делчев , селата Лещен, Ковачевица, Тешово и др.
По свое желание децата се включват и в други дейности, например помощ в кухнята и поливане на цветята. Тяхно задължение е да си оправят стаите. А за сервиране и отсервиране е въведено дежурство.
Режимът в лагера включва посещения на богослуженията сутрин и вечер. Тогава децата пеят църковни песнопения, четат псалми (лирични религиозни песни, поместени в книгата „Псалми” от Библията).
Денят завършва с разбор на стореното от сутринта. За вечерните молитви се излиза на двора, където под българския трибагреник, вдиган всяка година при откриване на лагера, се пее и химнът. Така към религиозното възпитание се прибавя и патриотичното.
Традиция е по време на престоя си в манастира децата да се подготвят за изповед и причастие. Важни в това отношение са разговорите за съвестта, човешките грешки и тяхното изправяне. Така децата сами започват да осъзнават своите отговорности.
Редът в манастира допринася и за създаване на отношение към храната. Преди и след хранене всички заедно произнасят съответните молитви. Свещеникът благославя храната, а след ядене – и остатъците от нея.
Друга традиция е всяка смяна да завършва с тържество пред родители и гости. Тогава децата представят драматизации по жития на светии, разказват за евангелски събития, рецитират подходящи стихотворения, пеят тропари и песни, които са създадени тук още през първите години от съществуването на лагера.
Игуменът на манастира – йеромонах Теофил, споделя своите впечатления „Православният лагер помага на децата не само по отношение на възпитанието в християнски ценности, но и на изграждането им като самостоятелни и творчески личности.”
Ръководителите на смените са на мнение, че децата са много любознателни и държат непременно да получават отговори на въпросите си. А те питат за всичко – за иконите, за манастирския живот, за небесния свят, за молитвите. Споделят проблеми и търсят решения.
С моите любезни събеседници разговарям и за издръжката на лагера. Тя се осъществява главно от Неврокопска света митрополия, братството към манастира и дарители. Така престоят на децата тук е напълно безплатен.
Наближава време за вечерня. Всички се събират, за да отидат заедно в църквата. Идва и 7-годишната Мими Малева от град Гоце Делчев. След като се похвалва, че е завършила „лятната академия”, т. е. летните занимания в училище, момиченцето съвсем спонтанно добавя: „А тук всичко ми е интересно, харесва ми и догодина мама пак ще ме пусне!”
Be the first to leave a review.
