Да си ТАНЦЬОР, това е когато:

 

Да си танцьор, това е когато:

-Нямаш време, за да си напишеш домашното, защото… имаш репетиция.
-Изобщо не ти се мърда от умора, но все пак отиваш на репетиция.
-Ти репетираш, докато другите се забавляват, ходят си на гости, на кино, разходки… Недоволен си от това. Но си много горд със себе си!
-Море? Плаж? През лятото?! – Не, вие сте … на творчески лагер и танцувате!
-Ваканция е! За другите може да е време за почивка, за вас – това означава 2 пъти повече работа на ден.
-Често си повтаряш фразата: Часове, дни, месеци, години в името на секундите на сцената. Но пък са звездни секунди!
-След поредната репетиция ти гледаш празно в една точка на пода, докато седиш у дома си на леглото… тялото те боли, но в душата ти звучи музика!
-Ти мразиш, когато роднините постоянно те питат: “Скоро ще те видим ли по телевизията? А на голямата сцена?”
-Приятелите те канят на кино, купон, разходка… и те молят да пропуснеш поне една репетиция. Ти не го правиш, а те след това ти се сърдят и негодуват от отказа ти.
-Болен си само когато температурата ти надхвърли 39 градуса. И тогава ти е изключително мъчно за нещата, които пропускаш в залата!
-Казваш, че ще захвърлиш всичко това, ще зарежеш веднъж завинаги танците! Казваш го поне за стотен път. Но не го правиш!
– Защото тогава ще откъснеш парче от душата си и тя никога повече няма да е цяла и щастлива.Да си танцьор е призвание. Човек просто се ражда с тази благословия.

Автор: Петър Москов

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене