Ковачевица – живата възрожденска магия

Подобно на Жеравна, Копривщица и Арбанаси,архитектурен резерват Ковачевица се нарежда сред онези живописни български села, които от пръв поглед омагьосват с излъчването си. Великолепната родопска природа с неповторимите си творения допълва тази пасторална картина, превръщайки село Ковачевица в идеалната дестинация за една по-културно и духовно извисена почивка.

Село Ковачевица се разполага на 1050 м. надморска височина по поречието на река Канина в Югозападния (Дъбрашки) дял на Родопите. Отстои на около 25 км. от град Гоце Делчев, на около 120 км от областния град Благоевград и на около 210 км. от столицата София.

На 10 км е еко селище Лещен , на около 15 км е балнеолечебният курорт Огняново , а най-близкото населено място е село Горно Дряново, на 5 км. Най-удобният начин да стигнете до там е по пътя за Банско, през Добринище по посока Гоце Делчев. При село Гърмен ще видите отбивка за Лещен и Ковачевица.

Преди да се впуснем в разходка из днешна Ковачевица обаче, нека обърнем за кратко поглед към миналото на селото. То възниква в първите десетилетия на XVII в., във време, когато по тези земи започва насилствено помохамеданчване на населението. Онези, които успяват да се спасят от желязната хватка на турците, намират спасение в котловината заключена между родопските ридове, обрамчващи като венец сегашния архитектурен резерват.

Първоначално се оформили няколко отделни махали на родова основа, след което прииждат и бежанци от близки и по-далечни краища. В една от махалите живеел изкусният ковач Марко със семейството си. След смъртта му, неговата съпруга Гина поема на плещите си грижите за рода. За всички, които я посещавали, тя била известна като Ковачевица (жената на ковача). Така скоро прозвището й дало име на цялата махала, а след като околните махали се групирали около нея, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения, Ковачевица станало име на цялото новосформирано село.

През годините на робство в Ковачевица се развива занаятчийството, местните жители били пламенни патриоти, които участвали безстрашно в националноосвободителните борби, а културата и религията били на първо място в обществения живот на селото. И въпреки че миграционните процеси през 50-те години на ХХ в. оставят Ковачевица пуста, а къщите започват да се рушат, тя получава втори „шанс за живот” благодарение на българската киноиндустрия. Едва ли има друго българско село, в което да са снимани повече родни продукции (близо 30), сред които „Мера според мера”, „Мъжки времена” и „Бяла магия”. Така през 1977 г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват, в който днес туристите откриват пълноценен отдих.

Още с влизането в Ковачевица ще забележите автентичното излъчване на селото и ще усетите омиротворяващото спокойствие, което витае във въздуха. Дори самата табела с името на селото е оформена като традиоционна къща. Тук ви очакват около 110 възрожденски постройки, представящи специфичната родопска архитектура. Макар някои да са превърнати в хотели, където освен да отседнете, можете да опитате от ненадминатите родопски гозби, всички къщи са съхранили традиционната атмосфера на онова време – уютна, гостопроиемна, нашенска.

Къщите са изградени предимно от камък (голяма част от населението на селото през XVIII в. е представено от майстори – зидари, преселници от Македония) с някои дървени елементи в най-ниските или най-високите етажи. Голяма част са покрити с традиционните каменни плочи, над които се извисява оригинален комин. Интериорът е изчистен, скромен и типично битов, а дворовете поддържани и китни. Отличителното в архитектурата е, че единствено в Ковачевица чардакът на къщите заема около 70 % от втория етаж, като най-често е обърнат към двора. Този модел се следва и днес. Най-интересните къщи в селото са на  Шимеров – 1825 г.,  на Пилареви – 1840 г., и къщата на Дишлянов – 1820 г.

Сред китната „градина“ от възрожденски къщи в село Ковачевица обаче изпъкват и няколко културно – исторически забележителности. На първо място е църквата „Свети Никола“, построена през 1848 г. от трудолюбивите местни майстори – зидари и подкрепата на жителите. Може би тук е мястото да споменем, че Ковачевица е единственото изцяло християнско село в региона.

 

Храмът е частично вкопан в земята (по изискванията на турската власт) и представлява трикорабна псевдобазилика гледаща на изток, с външно таванско помещение. Великолепната 4-етажна камбанария е пристроена през 1893 г. А заедно с прилепено до нея килийно училище (функционирало между 1820 и 1854 г.) се образувал  забележителен архитектурен комплекс, допълнително ограден с каменен зид.

Макар и скромна, църквата „Свети Никола“ впечатлява с изящните си детайли и най-вече с камбанарията. Важно е да отбележим, че двете камбани са били направени от събрани от местните жители, които изкусни майстори претопили. Сред най-ценните находки в храма пък са няколко добре запазени икони и картини. Всичко това дава основание той да бъде обявен за архитектурен, художествен и културен паметник от национално значение.

Друга гордост на село Ковачевица е откритото през 1888 г. Народно основно училище „Йордже Димитров“, което функционира и днес. То носи името на учителя Йордже Димитров Джорджев, който дарява средствата за построяването му в памет на загиналите му 3 (от общо 4) деца в опожарената от турци семейна къща.

След като разгледате и „школото“, не пропускайте да направите пешеходна разходка из селото, за да се снимате под чардаците на почти „целуващите се“ срещуположни къщи. На някои места уличките са толкова тесни, криволичещи и стръмни, че спокойно може да загубите координация. Но точно това е част от чара на Ковачевица – всичко е такова, каквото са го създали предците ни преди векове.

Прекрасно би било при посещението на Ковачевица да отделите няколко часа да разгледате и живописните природни кътчета в околността на селото. Идете до местността с водопад „Синия вир“ (на един час път) в долината на река Канина, където бурната каскада от пенлива синьо-зелена вода е образувала величествен пролом. Потърсете скалата „Кози камък“ в землището на Ковачевица, върху която са открити множество отвори с идеално кръгла форма (предполага се, че са от тракийско време) и се полюбувайте прекрасната гледка към Каялийските скали и към стръмните върхове на Пирин. Или просто разгледайте растителните и животински видове в горския резерват „Тъмната гора“.

Опознайте живата възрожденска магия на село Ковачевица и прекрасната родопска природа, която го заобикаля!