На 5 декември Православната църква отбелязва паметта на преподобни Сава Освещени

„Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“

Историята на светеца тръгва от аристократичен род от Кападокия (Мала Азия). На 18 години Сава става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан. С наследството след смъртта на родителите си, той построява странноприемници, болници и един манастир до град Йерусалим.

Манастирът „Свети Сава“ съществува и до днес, а през цялото средновековие е средище на активна книжовна дейност и задължителна спирка за всички източноправославни поклонници.

Имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка.

В народните представи св. Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).

Обредните практики на св. Сава са сходни като тези за св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола.

„Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“, казва народната приказка.

 Сава е свързан и с плодовитостта,

Жената, която искала дете, правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена ѝ казвала „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема“.

Предците ни изпитвали страхопочитание към св. Сава, защото вярвали, че „засява“ болестите по хората, от там идва и израза „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява“.

На Савинден се подготвя никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.

 

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене