Неврокоп или Гоце Делчев – един спор за името на стар български град, който в годините изглежда вечен

Неврокоп или Гоце Делчев – един спор за името на стар български град, който в годините изглежда вечен. Темата за името НЕВРОКОП вълнува не само неврокопчани или гоцеделчевци. Сред тях са младият изследовател на местната история, географът Николай Даутов и известният ономаст и езиков археолог Тодор Балкански. В изследването си „НЕВРОКОП – ГЕОГРАФИЯ, ИСТОРИЯ, ИМЕ“, публикувано в сборника „География и приятели“, те задълбочено хвърлят светлина по този вечен спор и най-вече за произхода на името НЕВРОКОП.

СТАТИЯТА ЗАВЪРШВА С НЯКОЛКО ВЪПРОСА

„… Неврокоп, който български град гърците още „бленуват“, и чиято „загуба“ продължават да оплакват, сега се нарича Гоце Делчев. Названието, наложено по командно-административен път, селището носи от август 1950 г. Но марката „Неврокоп“ се среща къде ли не – в имена на хотели, заведения, фирми, оркестри, певчески и танцувални групи, вестници, радио, дори в названия на храни и напитки! Имаме Неврокопска българска епархия, Неврокопски панаир, Неврокопски чанове и т.н. Повечето жители на града с гордост наричат себе си неврокопчани. А къде е градът Неврокоп? Докато решаването на този казус у нас се протака, южните ни съседи реагираха доста по-бързо и адекватно, възползвайки се от ситуацията. Още в началото на миналия век!

На пръв поглед някогашното с. Зърнево едва ли има с какво да блесне пред света. Името Неврокоп обаче променя нещата. Едва ли ще намерите тамошен жител, който да твърди нещо друго, освен че Неврокопската епархия например е само и единствено гръцка. Гърците активно се опитват да използват названието в разработването на продуктови марки. Като пример може да се даде най-популярната земеделска култура там – картофите. Този продукт (картофи от Неврокопи) вече дълги години се ползва с авторитет на тамошния пазар.

На 25 април 1991 г. Общинският съвет в Гоце Делчев, със силната и ентусиазирана подкрепата на гражданството, взе решение за връщане на историческото име на града – Неврокоп. Искането се представи и одобри от Националната комисия по наименованията към Президентството. Тогавашния държавен глава обаче, покойният д-р Желю Желев, по неясни причини (известни нам са единствено слухове) отложи издаването на указ. Неврокопчани, а не гоцеделчевци, все още са в очакване президента, в изпълнение на задълженията си, да го направи…“

ЗА ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО НЕВРОКОП

… Четенето по българското членение на Неврокоп като Невр-о-коп дава следните резултати:

-коп : òкоп, ỳкоп е редереватив от копая : окопая : укопая, с много лексеми като търнокоп : трънокоп, лядокоп, рудокоп, водокоп и други подобни. Като географски термин се среща в руски, коп – изкуствен поток (ЭМР: 289). Руското копь /в ж. р./ значи и ʼрудникʼ (Даль 1979 II: 157);

-българското òкоп, ỳкоп значи „изровено от вода място, както и легло на извор“;

-първата част невр-о : Невр<о> е също съвсем българска с метатеза от невор – извор със слаба вода, пресъхнал извор. Основата сега се пази в СелИ Невор – в Мъгленията, Невор – кладенец при Дъмбени Костурско, Неворци – колибак при Долна Секирна NIKOLAI DAUTOVБрезнишко, Неворщина – място при Парамун Трънско и др. (повече при Заимов 1967: 207, Заимов 2012 II: 420). В. Велев, Местните имена в Брезнишко, ВТ 2009, 336, обяснява името на колибака Неворци (ЮИ 4 Долна Секирна) с географския термин невор – място, където извира вода.

Първото съобщение за Неврокоп, но като епископия, е от 1365 г. То съвпада с времето на османското нашествие в южните български земи. Османците в това време не са създавали свои селища, при това до несигурната си граница с десподството на Йоан Углеш.

Безспорно е едно. Името достигнало до нас не е турскоезиков деформатив на изконно българско или гръцко селищно име.

Безспорно българизирано селищно име. Записани варианти освен Неврокоп са още Неврекуп : Неврекуб (Брънеков 1974: 16). Аналози: Неврокоп – връх 1330 м северно от Плетвар Прилепско, българското село Зърнево в Драмско – административно преименувано през 1927 г., едва ли с основание, на Като Неврокопи (гръц. Κάτω Νευροκόπι) – Долен Неврокоп.

Ако е вярно преданието за това, че Неврокоп е наново изграден град или селище, то неговото име ще да е метонимия от име Неврокоп за извор със слаба вода, около който е започнало устройството на селището. Или пък за канал със слаба вода. А канали в землището на Неврокоп изобилстват, вж. по-горе Колишево дере.

Началната форма на селищното име е *Неворкоп, с метатеза Неврокоп. Това име няма нищо общо с Никопол: Nicopolis ad Nestum, а то по лат. polis и Nice – град на победата (свързано с войната на император Траян срещу даките). Според името *Неворкоп : Неврокоп селището е съградено от български славяни. То не е разрушавано от османците при завоюването. Военен поход на техните войски не е регистриран в източниците. Потвърждение на тази мисъл, изказана от Стр. Димитров (Родопски сборник I 1965: 63 сл.), е едно изключително обстоятелство: няма роби продавани на остров Крит, които да се представят с името на градския център Неврокоп, докато други от Прилеп, Костур, Девол, Воден, Мелник, Преспа, Сяр и т.н. са записани старателно от венецианския нотариус на острова Маноли Брешиано за времето 1381-1383 г. (Archivodi stato, публикуван при Ив. Сакъзов, Новооткрити документи от края на XIV век за българи от Македония продавани като роби, МПр 2-3, 1932, 1-63).