Connect with us

Култура

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма – Ден на християнското семейство

Published

on

Въведение на Пресвета Богородица в храма.
Фреска от ок. XIV в. от Мануел Панселинос,
Съборната черква “Протата” в Карея, Света Гора Атон. Източник: macedonian-heritage.gr

С решение на Светия Синод от 1929 г. този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж. Според преданието, на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си.

Днес деца и родители ходят заедно на църква | Радио Веселина

 

На този ден малката Мария е била въведена в храма

Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:

“Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: “Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар”.

Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като поличили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. “Дух Светий” – говори свещената песен – осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна”.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Иконата “Въведение на Божията майка” представя тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобразеното на тая икона събитие трябва да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.

Жития на светиите, Синодално издателство, София 1991 година.

Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г. През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.

Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

 

Този ден става символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата, и на християнското семейство, чийто първопример са Дева Мария и съпругът й – праведният Йосиф.

На Въведение Богородично православната църква препоръчва на родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и за библейските събития, и така да ги възпитават в християнски дух.

Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.

Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото-сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата.

Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Според народното поверие, нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи”, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни”, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.

 

Пиринско дело

Село Пирин, където песента лекува

Published

on

Много на юг, почти в нищото, но точно в сърцето на планината. През село Пирин не можеш да преминеш – там може само да отидеш.

Между два стръмни склона на Пирин планина, между преданията за битки на змейове и битките с халата на времето. Между дуварите на къщи на повече от 200 години и по-малко от 200 човека, които са останали да пазят каменните зидове и спомените.

Едно село, което се крепи между ръцете на възрастните мъже и жени, които са научени, че същите тези ръце без работа не могат да стоят. Дори когато плетат вълнени чорапи за децата в града.

Дори във времената, когато историите за змея, който мести огромни скали и гради къщи са изглеждали съвсем достоверни, хората в Пирин сами са местили тонове камъни – заради силата на вярата и с помощта на Бога.

1885 г.  – тази част на България все още е в границите на османската империя – но в Пирин започват да строят нова църква. По-голяма. Най нависоко. Като за 1500 души и души, които са вярвали, че ще живеят заедно и няма да станат по-малко.

Днес за църквата св. Никола се грижи баба Гела. Тя е и поп, и клисар. Човекът с ключовете за храма и ни води натам през тесните улици и къщи – повечето от които връстници на бабите на хората в селото днес.

Всеки път след черква в неделя – жените от Пирин се събират и обръщат времето назад. Почти като ритуал. Днес е време да сложат старите носии и да се върнат в младостта с песните от миналото. Пътят ни води в дома на баба Петра. Една от жените в групата, която пази традициите в селото.

Докато веза новата си риза, баба Петра ни разказва за филма „Писмо до Америка”, където й е поверена една от най-важните роли. Главният герой, в ролята – Филип Аврамов, издирва песен, която може да възкреси болен приятел. А баба Петра е единствената – която я знае думите и мелодията.

И в живота, и във филма обаче тя е в траур и трудно намира сили да пее. Днес песента е нещото, което лекува душата на баба Петра и я връща в годините, когато тя самата е пеела по жътва./btvnovinie.bg/

Continue Reading

Култура

Днес православната църква почита Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски Детепазител

Published

on

Пустинен жител и в тяло ангел и чудотворец си се показал, богоносни отче наш (името).
С пост, бдение, молитва, приел небесните дарования,
изцеляващ недъгави и притичащите се с вяра в душата при тебе.
Слава на Даващия ти сила, слава на Венчалия те,
слава на Действащия с тебе при всички изцеления.

Св. Стилиан е роден и живял в периода между 400 и 500 г. сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала покрай южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си утроба, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него вече се проявявали изключителните дарове на свят живот. Той не оставял своенравията да омърсят ни духа, ни душата му – бил чист, пречист. Така растял без земни страсти и без да остави користолюбието и любовта към земните богатства да го завладеят и подчинят на развалата и тлението.

Със силата на благодатта Божия той успял да се пребори с всички уловки на временния земен живот и виждайки живота през чистата Божия премъдрост, решил да последва стремлението на своята душа. А тя, неговата душа, го зовяла към борби нравствени и извисени. Зовяла го към упражняването на добродетелта, като му сочела тежкия и трудно проходим път към живота вечен и блажен.

Чистото му сърце се отзовало на този зов на душата и впървом тъй постъпил: всичко в наследство, що той притежавал, продал и раздал на църковни хора сиромаси. И когато се освободил напълно от бащиното си имане, изпълнен с облекчение и радост, си казал: “Е, махнах острия бодил, дето ме беше приковал към желанията на смъртното ми тяло. А сега ме чака пътят към живота в истината”.

Така, след като се освободил от земното си имане, св. Стилиан потеглил към съкровището небесно. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От тоз момент нататък никаква земна мисъл, никакъв помисъл за нещо материално не можели вече да го отдалечат от вярата и молитвата. Стараел се само да се хареса на Господа, да разхубави душата си и да си спечели така обиталище на небесата. Не оставил в себе си никакво желание, което да противоречи на Божията воля.

Оттук нататък аскетическият му живот за мнозина бил неописуем. Чистотата му блестяла, постът му бил най-строг, бденията – чудни, смирението – светоносно. В борба срещу трите врагове човешки – плътския, светския и дявола, той трите монашески добродетели – нестежание, душевна чистота и послушание, до съвършенство овладял.

Пустинният живот претворил св. Стилиан в светла звезда на аскетизма. Той станал образец за подражание в добродетелта на млади и на стари.

Но пътят на аскезата никога не свършва и решил св. Стилиан да се отдалечи и да се отдаде на още по-строг живот, на отшелничество. Простил се с братята от манастира и поел навътре към пустинята, в необитаваните от никого места. Там се заселил в една пещера и заживял живот небесен. Във всичко виждал Бога и всичко в себе си съвършено на Трите Божии Лица отдал. Хранел се с диви треви, а когато те свършвали, Сам Бог се погрижвал за Своя преподобен. И както някога на св. пророк Илия, на св. Марк Философа Атинянин и на др., Той му изпращал храна чрез ангели небесни.

Така много години св. Стилиан преживял в отшелничество. Десетилетия наред се борел и с дявола, и със себе си, за да стигне до светостта, според както Бог е повелил: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48).

Но дошло време, когато Бог пожелал да въздигне Своя преподобен в образец на аскетичен живот, да го изяви като стълб на въздържанието и да блесне този Негов светилник по целия свят. Разчула се славата му надлъж и нашир. Заприиждали хора при св. Стилиан отблизо и далеч, за да се утешат при него душевно и телесно. Мнозина, привлечени от светостта на личността му, отхвърляли от себе си лошите си навици, покайвали се и се възраждали за нов живот. Покъртителни от умиление били проявите на християните там, в пустинята, в постницата на преподобния. Знаел той да утешава страдащите души, защото не забравял, че за да спечели една душа Царството Небесно, тя трябва да се оприличи на душичката на малките дечица, по думите на Господа: “Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:3).

А що се отнася до самите деца той знаел още, че те имат ангелски души. Колкото и плесници да им зашлевява баща им, те пак се връщат при него. Приятелчето да ги удари, те пак ще го потърсят, без да таят и най-малка злоба. Затова и св. Стилиан много желаел да помага именно на децата, силно желаел да бъде техен пазител. И за да може да осъществи това свое чисто желание, Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца.

Майки от близо и от далеч, нарамили своите сакати или болни дечица, прииждали при светеца, пълни с вяра, зче ще намерят лек за своята болка. По цели дни те пътували из пустинните местности, за да стигнат до пещерата на прославения от Бога свети Стилиан. И когато го срещнели, падали в краката на стареца-аскет, прославяли Бога, че ги е удостоил да го срещнат, и го молели да излекува децата им. Св. Стилиан, пълен с добросърдечие и състрадание, поемал болните младенци в ръцете си и със сълзи на очи започвал да моли Бога да ги излекува. Небесният Владика чувал всеотдайната молитва и светецът тогава извършвал чудото – децата оздравявали.

Най-различни болестни страдания при децата се стопявали мигом, като че никога да не са били преди това. Пред молитвата му и Божията сила нищо не можело да устои. Майките плачели от радост, целували с благодарност ръката на светия старец и прославяли Бога. И той, милият, непрестанно славел святото Божие Име и Му благодарял за чудесата, които го удостоявал да извърши. После, пълен с нежност, поглеждал невинните създания и мила усмивка, усмивка ангелска, цъфвала по старческото му лице.

Така Бог прославил името на преподобния Стилиан, който посветил живота си на Славата Божия. Но не само децата лекувал старецът. Името му на чудотворец още се прославило и с това, че с молитвата му неплодните раждали. По неговата молитва бездетните жени придобивали прекрасни и здрави деца. Много християни и след успението на стареца в Господа, продължавали да прибягват към него. Те го зовяли по име и след като в оброк изобразявали лика му на икона, придобивали деца.

Междувременно монаси и аскети от всички манастири посещавали стареца, за да се обрадват с него в Господа и да се насладят на светостта му. Те търсили и неговите съвети за това как да се справят с изкушенията и как да установят мира в общежитийния си (киновиен) живот. Всички го почитали като свята аскетична фигура. Личността му била изпълнена със смиреномъдрие и от нея струяла светлината на небесната красота.

Св. Стилиан неуморно с ангелска нежност поучавал, наставлявал, изпълвал сърцата и укрепвал разколебаната вяра. Той чрез съветите си отдалеч умирявал манастирите, които изпитвали вътрешно неразбирателство.

Така живял и така прославял Името Божие св. Стилиан и сам бил прославен от Небесния Отец. Когато достигнал дълбока старост, Бог изпратил Своите ангели да приберат святата му душа, за да си отпочине от дълговременните трудове, лишения и суровост на аскетичния живот. Само че къде бил погребан, никой не знае, нито пък някакви други сведения за земния му живот са останали. Останало е обаче неговото име. Почитано и уважавано от цялото православно християнство. Прибягват Православните в нужда към него и най-вече за своите болни деца. Величествени храмове се издигат и се посвещават на светеца. И неговите чудеса не спират и той все тъй продължава да бъде защитник верен на децата, мощен в молитва пред Бога светец Детепазител.

Казват дори, че и името му произхожда от глагола “стилоно”, което в превод от гръцки означава “укрепва” или “укрепващ здравето на децата”. И като детепазител Св. Стилиан се изобразява, държащ в прегръдката си младенец. Паметта му Православната църква чества на 26 ноември.

И накрая нека знаем, че св. Стилиан помага не само на физически болните деца, но и на страдащите душевно и духовно деца и младежи. Защото и децата, и младежите страдат от прегрешения и страсти и могат да бъдат неуправляеми, нервни и “опаки”. Под въздействието на лукавия и на зли човеци те могат станат дори неузнаваеми за домашните си и да поемат по лоши пътеки. Нека и в такива случаи родителите да прибягват към св. Стилиан, защото той е готов да помогне, стига само и молещият го да изпълнява честно своите задължения. Ала и извън частните тези обстоятелства, личността на св. Стилян ни призовава към дела на благочестието, смирението, правдата, милостинята. Призовава ни най-сетне и към горещата вяра, с която ще срещнем Бога “лице в лице” в деня последен. Към дела по волята Божия, за да бъде взета и нашата душа от ангели небесни и поведена към блаженството на небесата. Амин.

Из книгата “Жития на светиите, свети Стилиан” на архим. Хараламбос Василопулу, издание “Ορθόδοξου Τύπου”.
Превод от гръцки: Анула Христова

Светецът се приема и за патрон на педиатрията и педагогиката.

На иконите най-често се изобразява как с дясната си ръка извършва „благославящ“ жест, държи патерица, сочи с дете или държи в лявата си ръка пеленаче. Има една икона, намира се в черквата на с. Сатовча, на която Св. Стилиян е прегърнал 14 пеленачета. Той ги пази от „детешката болест“, както наричали детския паралич, а и от други заболявания.

ИК 15-159 Свети Стилиян Детепазител - Магазин за картини и рамкиране

Светецът се изобразява още върху накити и амулети, особено такива, които са предназначени за деца. В деня на неговия празник майките месят и раздават за здравето на рожбите си питки, намазани отгоре с мед, а на някои места и варена царевица.

Жените палят свещи пред иконата на светеца и през целия ден не работят нищо, за да не боледуват децата им.

На 26 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Стилиан, Стилиана, Стилиян, Стилияна, Стелян, Стела, Стилян, Щерян, Щеряна, Щилиан, Щилиана, Щилиян, Щилияна и производните им.

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2020
ПВСЧПСН
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 

ПОПУЛЯРНИ


Office Lizenz Kaufen Windows 10 pro lizenz kaufen Office 2019 Lizenz Office 365 lizenz kaufen Windows 10 Home lizenz kaufen Office 2016 lizenz kaufen office lisans satın al office 2019 satın al