ЗА БАНАНИТЕ, ЕРГЕНСКИЯ ДАНЪК И ОЩЕ НЕЩО

Здравейте. Понеже отново е „светла“ дата, която предизвиква противоречиви чувства във всички ни, а и фейса се напълни с тъпи снимки на банани, реших да драсна някой и друг ред. Просто е редно да се напомни на комунарите, соц-носталгиците и обикновените идиоти какво са донесли тези 31 години, освен бананите. Да, демократичният преход е по-скоро жалък такъв с елементи на трагикомедия и има немалко минуси, а и най-малко искам да нахваля управлението на държавата ни за този период. Но позволете ми да изброя 31 разлики между сегашното положение в държавата и светлото комунистическо минало, за което абсурдно милеят и хора, ненавършили 35 години към днешна дата, т.е. няма как да знаят и помнят какво беше:

1. Празните рафтове по магазините – дуднете, че това време не е донесло друго, освен банани. Донесе, щото не помните какво е да влезеш в супера и на място, предназначено да побере 100 различни артикула има само 3. Не само банани нямаше, ами и нищо друго, ще ме извинявате.
2. Еднообразието – влизаш в магазина в случай, когато е пълен. По рафтовете има по един вид стока, максимум две. Един, максимум два вида хляб, или вафла, или кисело мляко, сирене, кашкавал, шоколад, каквото се сетите, а не по 50 вида както сега.
3. Лежането за вицове в затвора – разкажеш забавен политически анекдот, и те закопчават и прибират на топло. Така, да се превъзпиташ малко, да знаеш какво да не приказваш другия път.
4. Пътуването в чужбина – сега можете да пътувате по целия свят, без ограничения. Да живеете, учите, работите или просто почивате където ви скимне. Преди не беше така – тогава можеше да се учи в Русия, да се ходи до Румъния, да се работи в Либия. Примерно. Само в такива, братски страни, и пак малко, не във всичките, и за кратко. А ако решите да се измъкнете тайно, следва точка пет.
5. Стрелбата по границата – границата на държавата ни бе опасана с кльон, бодлива тел и се вардеше от войничета, граничари с кучета. Които имаха заповед да стрелят на месо по всеки, който дръзне да избяга от българския социалистически рай. И ги награждаваха с по 5 дена отпуска за това. Минимум.
6. Възродителния процес – ако сте мюсюлманин, през 80-те подлежите на едни приятни процедури като насилствена смяна на имената, изселване, репресии, бой, ограничаване на използването на родния език, традиционни обичаи и ритуали, практикуване на религията и т.н. Гот, а.
7. Ходенето на църква – ако пък сте вярващ християнин, сега можете да ходите на която и каквато църква ви се ще, да се изповядвате, черкувате, жените, кръщавате и т.н. Повтарям – тогава не беше така, имаше попове доносници на ДС и прочее други приятни работи. Да, ако сте православен, отчето може да е агент-ченге (владика ли е, почти 100% сигура) и да ви докладва, ако пък сте католик, още по-лошо – тогава свещеника ви може директно да го очистят. Припомнете си Католическите процеси, част от точка 8.
8. Народния Съд. Чували сте го, няма как, а и да не навлизам в подробности, в интернет има достатъчно инфо, че и немалки книги са написани за това. Накратко, в зората на комунистическото управление в България се състои едно противоконституционно и парадоксално дори от комунистическа гледна точка събитие (че не е законно, етично и морално, е ясно), което праща хиляди българи зад решетките, много от тях доживот, а други хиляди – в гробищата. Действа в разрез с все още действащата Търновска конституция, която не позволява извънредни съдилища като това, а присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, по това време 7-годишен и под домашен арест със семейството си в двореца „Врана“. Абсурд, глупост, дивотия.
9. Чакането за кола и жилище – искаш да си купиш автомобил, или дом? И имаш парите? Няма проблем! Изчакай едно 5, 10, 15 години и ще ги имаш. Е, сега – колата ще е соц-возило, а жилището панелка, ама кво. Нали е в името на готиния социализъм.
10. Кореком – имаше едно такова нещо, верига от безмитни смесени магазини, където се продават и читави стоки, от чужбина. Шоколади Тоблерон, яйца Киндер сюрприз, вносна техника, дрехи, луксозни цигари и алкохол и т.н. Неща, които сега ги има във всеки магазин. Тънките моменти в случая са два – първо, за да купиш въпросните, плащаш с долари, и второ, рискуваш да те разследват властите, защото простолюдието НЯМА право да притежава долари. Имат право само най-висшия ешелон на БКП и приближените им. Ясно?
11. Режимът на тока – сега децата за Нова година искат таблети, айфони, лаптопи, плейстейшъни и пр. Аз, като бях дете, исках за Нова година да има ток. И не, не е виц. Имаше един период през 80-те, в който 2 часа има ток, 2 часа електричеството липсва. Тука има, тука нема.
12. Километричните опашки – те са свързани с първите две точки в изложението, там за магазините. Чакал съм за хляб, редил съм се за олио, за сирене, за каквото ме пратят на пазар майка ми или покойната ми баба. Щото няма, разбираш ли, и като го докарат се нахвърляме на стоката като хуни. А, да – тук ще спомена и купонната система. Имаше купони за хляб, и за други работи – брашно, захар, олио и т.н. Яко, а.
13. Музика и радио – сега може да се слуша всякаква музика и всяка радиостанция, тогава не беше точно така. Можеше да се озовеш на същото място, за което пращаха за непристойни вицове, ако консумираш новини от некашерни медии, примерно радио „Свободна Европа“ – вж. т. 3.
14. Двуканалната телевизия. Тия стотици канали на кабелната, които имате, тогава ги нямаше. Имаше първа и втора програма, които гледаш с лошо качество на черно-бял телевизор. А, да, и руската телевизия, естествено. Ако живееш в град, близо до съседна държава, може да прихванеш и оттам нещо – румънци, сърби. Не че имаше и там какво да се гледа, нали и те бяха комунисти като нас. Цветният телевизор беше лукс, за който се чака като кола или дом (т. 8), или се пазарува с долари от Кореком (т. 9), или някой чичо тираджия ако донесе от чужбина, такива ми ти работи.
15. До морето сега се стига по-бързо, да не кажа двойно. Още помня като малък как пътувахме около 250 км до Варна за около 6 часа с почивки – една по-голяма, че да изстине москвича, като прегрее. Представяте ли си?
16. Софийското жителство. Днес половината от 6-милионна България живее в София, защото няма кой да каже копче на това. Тук има най-много работа и са най-високите заплати, няма кво да се лъжем. Да, ама тогава нямаше да е възможно – не си ли роден в столицата, богопомазан, няма как да живееш тук, освен ако не бачкаш в Кремиковци или не сключиш брак със софиянец. Същото е важало и за другите големи градове – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен. Причина – жилищен дефицит, и хората от селата и малките градове биват поставени в изолация. Помислете над това другия път, ако живеете в столицата или друг голям град, от който не сте родом, а ви се прииска да венцеславите комунизма.
17. Да четете всякакви книги. Сега купувате и четете каквото ви душа иска, ама тогава не беше така. Чуждоезична литература ще набарате, ако е руска, преводната ако въобще се издаде, се цензурира. Имаше, естествено, и забранени книги. Излезе ли някое заглавие в библиотека „Галактика“, се редите по половин-един час на опашка в книжарницата, мъчите да купите повече от 1 бройка, че да има и за ваш близък, отделно пускате връзки, ако познавате книжарката. А това води до следващата точка:
18. Комунистическата литература. Беше пълно и се налагаха некадърните простотии на куп комунари, зовящи се писатели. Ще четете за героичните подвизи на Митко Палаузов, шестте ястребинчета, петимата от РМС, ще ви тикат в лицето простотиите, писани от Стоян Цеков Даскалов, Марко Марчевски, Орлин Василев, синът му Орлин Орлинов, Крум Кюлявков, Емил Коралов и други герои на социалистическия труд. Е, те нямаха само соц-писания, немалко от тях пишеха и детска литература, фантастика и т.н., ама основното бе с червена боя. Не искате да ги купувате? Няма не искате, купите ли си книга, която ви харесва, ще ви принудят в комплект с нея да вземете и тяхно заглавие. А, вие просто ще махнете с ръка и няма да купувате нищо? Няма проблем, непродадените им тиражи ще ги претопят и после пак ще пуснат ново издание, с нова корица. Ово йе стандарт.
19. Да пишете какво ви се ще, и да го издавате. Сега, напишете нещо, искате да издадете книга, ама никой издател не ви ще? Няма драма, отивате до произволна печатница, олеквате с няколко стотачки и сте напред със 100-200 бр. от дебютната ви книга. Е да, ама тогава не става тъй. За да имаш книга, трябва да си член на СБП, първо, второ да те одобри някой от тия, дето съм изброил в предната точка, трето може да ти се наложи да пишеш неща за благородни/трудолюбиви/онеправдани комунисти/партизани/селяни и от тоя род, за цензурата да не споменавам. Справка – историята на Димитър Димов и „Тютюн“.
20. „Как така пишеш с лявата ръка? Левичар си? Научи се с дясната! Щом другарят Тодор Живков може с нея, и ти можеш! Ооо, ама ти произхождаш от род на фабриканти? Я да те извадим пред строя да те види цялото училище и да те заклеймим като неблагонадежден!“ Случка с приятел. „Ама у вашия род имате невъзвращенец? Чичо ти е избягал в Америка от светлия комунистически строй? Я да служиш в Елхово, в най-гадното поделение!“ Случка с познат. „Ооо, ама ти произхождаш от род на народен враг? Служба в Строителни войски! Какво като си интелигент!“ Случка с бащата на приятел.
21. Казарма по 2 години (със задръжката – още няколко месеца), ако си моряк – 3. Поддържам наличието на наборна военна служба, ама такива срокове е вече прекалено, твърде при това. За мен една година стига, дори половин е напълно достатъчно. Правеха се едни новобрански, дето като сватби бяха, цялото село яде и пие, а ти изчезваш и не е ясно кога и дали ще се прибереш, дали няма да ти се случи нещо, дето да те затрие или инвалидизира, или пък да те бележи психически доживот.
22. Лагерите. Кой не е чувал за Белене? На един приятел дядо му лежал там и се върнал, до смъртния одър отказал да разкаже какво е преживял, на една позната нейният дядо също е бил там. На друг приятел и двамата дядовци умират в Белене, щото произхождат от род на „народен враг“. На едно бивше гадже дядо й бива скопен там, на друго дядо й работил вътре в стопанството и ми се кълнеше, че е виждал с очите си как мъртви лагерници биват хвърлени на прасетата. Още?
23. Ергенския данък. Няма да пропусна нещо, което съм сложил в заглавието! Имаше и едно такова животно, родено от комунизма, според който ако си на възраст между 21 и 50 г. и нямаш дете, дължиш на държавата всеки месец между 5 и 15 % от заплатата си, според зависи. Без значение мъж или жена. Дори да сключите брак с някоя мома, ако природата нещо не ви се кефи и не можете да имате дете, пак ще плащате, и двамата. Яко, а?
24. Бирата с парцали. Добре де, това продължи и няколко години след като комунизма формално падна, признавам! Но признайте и вие – беше неприятно. Купуваш бира и тя с утайка. Парцали и мизерия. Майка ми ме пращаше до магазина и ме учеше: взимаш само зелена бира, че е по-светла, и я обръщаш към светлината, и гледаш за парцали. И взимаш тази, в който има най-малко! Бахти глупостите. Всички пием бира сега и няма такива гнусотии.
25. Избор за кого да се гласува. Окей, и аз съм на същото мнение – то пък един избор! Както казваше в едно свое есе големият Чарлз Буковски, след като в Щатите застрелват Кенеди и изборът е президент дали да е Линдън Джонсън или Ричард Никсън – все едно да избираш дали да ядеш топли или студени лайна. И все пак – имате такива, онакива, па десни, па леви, па центристи, па патриоти, па кви ли не. Тогава изборът бе един – Бай Тошо. Отиваш на пазара и викаш на яйчаря – искам 5 яйца, ама да си ги избера! Ми ето бе! На ти 5 яйца, избирай!
26. Скапаните коли. Докато гадните американци карат колите си с мускули, легендарни Форд Мустанг, Додж Чарджър, кадилаци, шевролети, олдсмобили, понтиаци, буици и т.н., чийто рев кара широките им магистрали да треперят, тука се чака с години за боклуци като лади и волги, а болшинството е на москвичи, запорожци, жигули, трабант, вартбург и прочее кочини. Чайката не може, тя е само за висшите партийни ешелони (и дизайна й е краден от петдесетарските американски коли, ама това е друга тема). Дараци, които през почивните дни бащите се хващаха да ги оправят безспир – отваряха капаци и чудесии, едва ли не разглабяха половината кола пред блоковете, зад тях и по гаражите и залягаха под нея да се омажат в масло до веждите, белким издържи още малко тоя курник на колела.
27. Модата. По онова време са модни различни неща, които не се приемат от партията. Например мъжете да носят дълги коси и бради – хванат ли те, и ти ги стрижат насилствено. Носиш панталони тип чарлстон, че са на мода – не може, връщай се у вас и обуй тесни! После идват на мода тесните – и такива не може, преобличай се, или ги разпарят. Момиче си и излизаш с къса пола – бият ти печати по бедрата. Харесва ли ви?
28. Култът към личността. Навсякъде е пълно с портрети, че и с бюстове на комунистически величия, родни и съветски – по читалища, класни стаи, библиотеки, работни помещения, мъкнат се по манифестации и къде ли не още! Това Тодор Живков и Вълко Червенков, това Ленин и Сталин, Георги Димитров и Димитър Благоев, Васил Коларов и Цола Драгойчева, тук-там Брежнев и Хрушчов, дори малко Мара Малеева и Людмила Живкова. Георги Димитров даже си имаше мавзолей, по съветски образец, на пл. Батенберг. Добре, че го сринаха.
29. Униформите. Всеки ученик е длъжен да носи униформа. Въпросната униформа има и нашивка, че ако те хванат да се разхождаш вечер, да знаят от кое училище си. Всичките ученици – по калъп: бръснати, лъснати, подстригани, за момичетата определена дължина на полата, трябва да са на плитки и т.н. Да не се носят бижута, да не се пуши и пие от учениците, никакъв грим, червила и лакирани нокти. Кефи ли ви?
30. Бачкането без пари. То не са ленински съботници да ходиш да чистиш и да прекопаваш тука и там, то не се разни там бригади и прочее. Сега като имате студентски бригади отивате нейде да берете нещо на запад да изкарате пари, тогава ако имате ви пращат в някое родно загубено село да оберете доматите, да извадите картофите и каквото друго има. И ако ви почерпят нещо ядене и пиене, сте доволни.
31. Партията-майка. Тя е навсякъде – от чл. 1 в Конституцията до дъвките в магазина. Тя е в училището, тя е във ВУЗ-а, закачила значка на ДКМС на ревера ти, тя е в казармата, където всеки ден от 14 до 15 ч. идва ЗКПЧ-то и ти дудне простотии за нея, в завода, в колектива, в деловодството, къде ли не. Тя покрива благодарение на желязната завеса Чернобил и те кара да маршируваш под радиоактивния дъжд на първомайската манифестация. Тя е партийният секретар, който всяка сутрин ти идва във фризьорския салон да му вземеш контра и да му обереш врата, който задава наклон във всичко, навсякъде. Включително в семейството.

Прочее, яжте бананите, и другите неща, които има, че тогава нямаше. И то не само банани.