Проф. Радка Аргирова, д.м.н.: COVID-19 убива още от 2012 година
-
- ноември 6, 2020
Проф. Радка Аргирова
Въобще не си мислете, че вирусът ще изчезне в близките 3 – 5 г.
Вирусологът от “Аджибадем Сити Клиник болница Токуда” проф. Радка Аргирова предлага интересен исторически поглед върху актуалната ситуация с COVID-19 на фона епидемиите и пандемиите в съвременния свят.
Публикуваме нейната лекция “Съвременната наука и глобалните вирусни инфекции – ебола, грип, ХИВ и COVID-19”, изнесена на семинар в курорта “Албена”, организиран от Фондация “МОСТ”.
Съществуват данни, че още през 2012 г. е започнал да шества коронавирусът SАRS-CoV-2, който е причина за сегашната пандемия от COVID-19.
През 2012 г. в Китай при ликвидиране на стара подземна мина се наложило повърхностно почистване. В мината имало хиляди умрели и живи прилепи. Девет работници участвали в почистването, като седем от тях след това починали от атипична пневмония.
В науката, когато не се знае причината за нещо, се запазва биологичен материал за изследване в бъдеще. Така днес се установява, че този биологичен материал съдържа идеално точно коронавируса SАRS-CoV-2, причиняващ епидемията от COVID-19.
Вирусът преминава през 2012 г. от прилепи в хора и започва да еволюира, за да се адаптира, да стане преносим и да се предава от човек на човек.
Пандемията започва в Ухан (Китай) в края на 2019 г. През януари 2020 г. има 1000 случая в 12 страни, но много бързо коронавирусът плъзна по света и засегна милиони хора. На 11 март, когато са засегнати над 100 страни, СЗО обяви пандемия.
На 1 април заразените вече са над 1 милион души. През октомври те надхвърлят 43 милиона души. Разпространението на вируса е бързо и експоненциално. Италия като средище на силно развит туризъм беше засегната най-напред от европейските страни.
Но дори страни като България, които бяха застигнати по-късно от епидемията, имаха малко време за реакция – да обучат кадрите си, да вземат предпазни мерки, да се справят с икономическия шок.
Преглед на епидемиите
Епидемиите се случват периодично в човешката история. Със сигурност и пандемията от COVID-19 (SARS-CoV-2) няма да е последната. Ние сме свидетели на няколко епидемии: ХИВ/СПИН, която тръгна от САЩ през 1980 г.; SARS-CoV – от Китай през 2003 г.; MERS-CoV – от Арабския полуостров през 2008 г.; H1N1 (Свински грип) – от Мексико през 2009 г.; Ебола – 2014-2016 г. от Западна Африка; Зика – от Пасифика към Северна и Южна Америка 2015-2016 г.; COVID-19 (SARS-CoV-2) – от Китай 2019-2020 г.
“Сред тези епидемии пропускам нарочно хепатит С, защото за тази инфекция вече съществува терапия, чрез която инфектираните се излекуват напълно и този вирус вече не е заплаха за човечеството.
Посочените инфекции са зоонози, тоест прескачат от животни към хора и към други животни. По тази причина не можем да прогнозираме дали вирусът ще оцелее и ще се приспособи, или спонтанно ще изчезне.
Всички изброени епидемии са причинени от вируси, които съдържат РНК и са силно изменчиви, склонни към мутации. Докато вирусите, съдържащи ДНК, имат по-стабилна структура и са по-слабо изменчиви. РНК вирусите се размножават бързо, убиват или запазват заразената клетка и лавинообразно заразяват съседните клетки. Когато човек оздравее, вирусът не се открива повече, а се изолират специфични антитела – тоест създава се специфичен имунитет към този вирус. Остава да се изясни дълготрайността на имунитета към SARS-CoV-2 и дали при всички заразени хора е създаден имунитет. Защото има научни съобщения за това, че при хора, които прекарват безсимптомно COVID-19 или с много леки симптоми, трайността на антителата е около три месеца”, обясни експертът.
Затова всички усилия на световната научна общност са насочени към създаването на ваксини. В момента в света се разработват над 120 ваксини, включително и в България. Най-важното при ваксините е да атакуват структури на вируса, които няма да мутират. В противен случай ваксините няма да са ефективни. За щастие, мутациите при SARS-CoV-2 настъпват много по-бавно, отколкото при грипните вируси. Ето защо няма да бъде необходимо ваксината срещу SARS-CoV-2 да се променя ежегодно, както се прави за справяне с актуалните за годината щамове на мутиралите грипни вируси.
Разпространението и смъртността
при коронавирусите, причинили епидемии – SARS-CoV-2, SARS-CoV и MERS-CoV, са различни. Сегашният коронавирус SARS-CoV-2 се разпространява глобално много по-бързо от своите предшественици. Но пък смъртността сред потвърдените случаи е значително по-ниска – 6,6% за SARS-CoV-2; 9,6 за SARS-CoV и 34,3 за MERS-CoV.
“Неслучайно в СЗО се разтревожиха сериозно, когато се разрази епидемията от MERS-CoV в Арабския полуостров. На тази инфекция се обърна специално внимание, след като кореец се прибира от Саудитска Арабия с грипоподобни симптоми и търси помощ в спешното на една от големите южнокорейски болници. Но тъй като имал само висока температура и леки дихателни разстройства, не му обръщат веднага внимание. Налага се да чака 6 часа. За това време успял да зарази 82-ма души, от които впоследствие умират 45. Много бързо се разбира, че инфекцията се причинява от MERS-CoV и че този коронавирус тръгва от едногърбите камили на Арабския полуостров. Незнайно как, тази епидемия се самоограничи и спря след 3 – 4 месеца.
Макар и да няма толкова висока смъртност, новият коронавирус SARS-CoV-2 инфектира многократно повече хора. Затова и смъртните случаи са много повече, отколкото при предишните коронавируси, причинили епидемии.
Броят на заразените и на смъртните случаи от COVID-19 значително варират в различните страни по света. Въпреки многобройните изследвания причините за тези различия не са изяснени напълно”, допълни вирусологът.
Проблемът са безсимптомните заразени
Защото при наличие на симптоми човек се изследва, изолира и лекува. Докато безсимптомните дори не подозират, че разнасят инфекцията.
“При нас дойдоха да се изследват играчите от футболния отбор на ЦСКА. Двама от тях се оказаха с положителен тест за коронавируса. Само че не усещаха нищо, бяха жизнени, усмихнати. Беше трудно да ги убедим, че те пренасят зараза и че трябва да се изолират.
При сравнение на мутации на вируса в пациенти от 28 страни с изходния щам от Ухан се оформят три основни щама на SARS-CoV-2 с различно разпространение и смъртност. Два от тях, които в научната литература се наричат G-мутации, доминират днес, а не изходният щам.
Коронавирусът вече е стабилизиран и се чувства много добре сред хората. Той не усеща натиск отникъде да се изменя повече – нито от специфичен медикамент, за да стане резистентен към него, нито от ваксина.
Коронавирусът, който се разпространява в България, предизвиква по-тежко протичане на заболяването. Само че тук играят и други фактори. Направено е изследване с голяма достоверност за влиянието на ваксината против туберкулоза БЦЖ върху броя на заразените и смъртността от COVID-19.
В страните, в които БЦЖ е задължителна (каквато е България), броят на заразените е по-нисък, но смъртността е по-висока.
Броят на потвърдените случаи с COVID-19 на милион население е значително по-нисък в страните със задължително ваксиниране с БЦЖ – 710 души на милион, срещу 2912 души на милион население в страните без задължителна ваксинация. Според тези резултати БЦЖ-ваксинацията предпазва от заразяване с SARS-CoV-2 чрез засилване на вродения имунен отговор.
На разпространението и смъртността влияят също генетични фактори (HLA генотипът). Те обясняват различията в индивидуалния имунен отговор на патогени при всеки конкретен човек.
В крайна сметка можем да заключим, че мутациите в генома на SARS-CoV-2, БЦЖ-ваксиналния статус и човешкият генотип влияят на възприемчивостта към инфекцията. Специално G-мутантът на коронавируса, който днес шества по света, има отношение не към тежестта на заболяването, не към смъртността, а към възможността за проникване и заразяване на човешките клетки.
Въобще не си мислете, че вирусът ще изчезне в близките 3 – 5 години. Прогнозите за пандемията са три: или да върви с периодични пикове и спадове, или след дълготрайно ниско разпространение да настъпи изведнъж пик и отново да спадне в плато, или да върви в постоянно плато, без да изчезва.
Тези три варианта зависят от поведението на човека, от предпазните мерки, които взема: физическа дистанция, хигиена (миене на ръцете и дезинфекция), носенето на маски, които до голяма степен намаляват разпространението на инфекцията”, обобщи проф. Аргирова.
Мара КАЛЧЕВА
zdrave.to
Be the first to leave a review.
