Connect with us

Интервюта

Последното интервю на издъхналия в Ковид отделението певец-ресторантьор Димитър Димитров-Градевеца

Published

on

Певецът-ресторантьор Димитър Димитров-Градевеца едва ли има нужда от специално представяне. Заведенията и кръчмите, в които е работил, винаги са били пълни – дали заради кухнята, или заради “храната за душата”, която популярният изпълнител поднася всяка вечер, е спорно, но е факт, че където е пял, няма недоволен от програмата.
За статистиката: Димитър Димитров-Градевеца е роден в симитлийското село Градево на 31 юли 1964 г., от 29 години е женен, има син и дъщеря, и най-голямата му любов – внучката Ася, кръстена на баща му. По повод юбилейния му концерт за 50-ия му рожден ден разговаряме с Митко Градевеца за живота му между семейството и сцената, и той си спомня реплика от първите дни в училище на дъщеря му Лефтерина, вече юрист. Учителката питала децата какво работят родителите им, а невръстната първолачка спонтанно си признала: “Тате не работи, тате пее!”.

– Митко, права ли е била дъщеря ти? Къде е границата между работата и удоволствието в професия като твоята?

– Усещам се в последно време, че не разграничавам работата и удоволствието. И май не съм го правил никога. От собствен опит съм се убедил, че като работиш това, което ти е на сърце, не ти тежи, а само те радва.
– Коя беше първата ти сцена, помниш ли?
– Помня, да. В Градево, в 4 клас на училищно тържество изпях една песен, гръцка. Даже и песента помня “Опа бузуки” на трио “Синхрон”, имахме плоча и от нея я научих, назубрих и текста.
– Колко песни така си научил, по слух?
– Всички бе, човек! Аз музикално образование нямам.
– Съжаляваш ли, че не си отишъл в музикално училище, и ако беше го направил, какво щеше да е различното днес?
– Със сигурност нямаше да е същото. Несъзнателно песните заеха мястото си в живота ми. Като завърших основно образование в Градево през 1979 г., дойдох да уча в Благоевград, записах се в Електротехникума. С приятели една вечер минахме покрай ДНА и отвън видяхме обява, че набират средношколци за самодейния ансамбъл. Тъкмо бях дошъл от село в града, беше есента, и се записах, Миразчийски ме прослуша и ме попита: “Откъде си бе, момче? Казвах: “От Градево”, и няма да забравя коментара му: “Ето отговора…”. Той ме научи да дишам, най-важното нещо в пеенето, на правилната постановка. Четири години бях в състава на ДНА, после казармата също ми беше “песен” и не съм усетил много от нещата, които са преживели връстниците ми. После в ансамбъл “Илинден” към Профсъюзния дом на културата още 5 години. По това време този ансамбъл беше на полупрофесионално ниво.
– Ти цял живот си с микрофона, но децата ти не станаха певци като теб, ти ли не им даде?
– Дъщеря ми пее много добре, но по-добре че не тръгнаха по моя път. Не е сериозна тая, моята работа /смее се/.
– Как така не се главозамая от успеха си, случи се с мнозина твои колеги?
– Аз съм човек, здраво стъпил на земята, баща ми казваше, че ако човек си вири главата до облаците, свят ще му се завие. Много са ми смешни тези, дето малко като се “издигнат”, станат да речем общински съветници, и променят походката. И знаеш ли колко е лошо после, като паднеш на земята и не можеш да си върнеш старата походка?!
– Като заговори за властта, ти защо не се поддаде да влезеш в нея? Сигурно си имал подобни предложения?
– Имах оферти, но политиците много не обичат хората като мен, с пиперлив език. А аз не искам да се променям, за да съм удобен на някого. Имам гражданска позиция и предпочитам да не губя тази си свобода. Работата ми е такава, че познавам много хора, включително и политици от различни партии. И за много от тях по-лошото е, че ги познавам такива, каквито са, а не каквото се представят или им се иска да са. Много е обидно такъв човек като почне да демонстрира величие… Но всичко си е за тяхна сметка. Ще ви кажа защо някои колеги се изкушиха да се забъркат в политиката – защото друго не могат да работят!

 

– А ти какво можеш да работиш? Как ти минава един работен ден?
– Аз нямам работен и почивен ден, при мен всички са еднакви. Сутрин в 8 часа съм вече на крак. Половин час по-късно съм на кафе с приятели до 9.00. Тогава тръгвам да зареждам механата и ресторанта си на Предел. Около 2.30 следобед се прибирам, обядвам вкъщи, твърдо съм решен да полегна, но имам чувството, че някой непрекъснато ме наблюдава, и тъкмо да се отпусна, почва да звъни телефонът. В 5 отивам в механата, към 7 се връщам до дома да си хвърля душ и обратно в механата, почвам да пея. До към 2 след полунощ. Всяка вечер изнасям по 4 часа концерт. Това е всеки ден, вече 30 години.
– Пропусна разпяването, как поддържаш гласа си?
– Не го поддържам /смее се/. Много взех да пуша напоследък, а димът е най-големият бич за гласа. По едно време имах проблеми с гласа си и доста време не посягах към цигарите. Още се ядосвам на себе си, че след 5 години без цигари отново ги пропуших! Но ще ги махна!
– Кога певецът стана и ресторантьор? И как стана това?
– През 1998 г. Поводът беше, че където пеех, беше пълно с хора, затова реших да опитам сам да направя заведение и в него да си пея. Първото ми заведение беше “Гъбата” на Бачиново, не знам дали хората помнят, държах го едно лято и от есента направих механата “При Градевеца”. После взех ресторанта на Предел, а от миналата година и механата в хотел “Кристо” в Благоевград.
– В началото цялото семейство се включваше в ресторантьорския ти бизнес…

– Така беше, децата още учеха… Да ти кажа, моите деца баба им и дядо им си ги отгледаха, на жена ми родителите. Аз не съм разбрал какво е да си родител и сега с внучката се явявам “на балотаж”. И много съжалявам, че съм пропуснал детството на моите. Много съжалявам!

– Не ти ли е доста нагорно да се справяш и с бизнеса, и с пеенето? Не е ли по-лесно да излезеш за 4 часа, да си вземеш хонорара и да не се занимаваш с друго?
– Нещата са вързани, като веднъж се хванеш на хорото, караш го докрай. Тръгна ми работата, и то добре, но през последните години хората обедняха и кризата се усеща във всички сфери, и при нас, ресторантьорите, разбира се.
– Кога започна да се усеща, че хората обедняват?
– Добре беше до 2009 г., тогава хората можеха да си планират утрешния ден.

 

– Сега какво пречи?
– За да могат хората да планират живота си, държавниците ни трябва да имат визия за състоянието на държавата в утрешния ден. Нямаме държавници, които да начертаят пътя за развитие на държавата ни в която и да е насока. И как искаш човекът да си планира своето утре, като започва работа във фирма, тегли кредит да си оправи например жилището или семейството и след месец го съкращават. Не е виновно предприятието, защото причината да свие производството си произтича от състоянието на държавата. При нас, в ресторантьорството, много бързо се усещат тези процеси, вече бизнесът ни се държи на организираните тържества. Свободна клиентела, особено през седмицата, е изключителна рядкост, хората не могат да си го позволят. А българинът 10 лв. да има, 5 лв. ще остави в семейството, с другите 5 ще излезе да се повесели. Това е характерно за балканците. Проблемът ни е, че днешните ни политици са децата, възпитавани през 90-те години, в безвремието, когато са слушали “Радка пиратка”, а амбициозните се изнесоха навън. Оня период помете всички ценности, съхранени у българина през годините. Тази тема ме ядосва много. Хубавото е, че периодът на чалгата мина, поне така ми се струва, и хората почват да се променят.
– Каква музика никога няма да запееш?
– Чалга. В заведенията ми е забранено да се свири чалга. Репертоара правя сам и той е естетически и текстово издържан.
– Мнозина певци направиха добра кариера с чалга…
– По вкуса на един човек към музиката веднага може да се определи колко му е интелектуалният багаж. Всяка вечер контактувам с по 70-80 човека, повярвай ми, като на картинка е ясно кой колко може, знае и струва.
– Позволил ли си си някога да реагираш остро на непристойно поведение?
– Да направя забележка ли? Не мога да съдя никого, не бих си позволил да бъркам работата с личното си негодувание, но отчитам процесите и проблемите, и при подходящ случай заявявам позицията си, защото не съм от мълчаливите.
– Пееш балканска музика, а каква обичаш да слушаш?
– Много обичам хърватската поп музика. В някогашната Югославия хърватите бяха царете на поп музиката, сърбите бяха ненадминати в авторската музика на фолклорна основа, а македонците – във фолклора. Ние – веднага правя паралела – нямаме равни по запазване на автентичния фолклор. Наблюдавам напоследък възраждане на интереса на младите хора към фолклора ни, създават се много хореографски клубове, слуша се и се пее народна музика и това много ме радва.

– Щедър ли е българинът в заведение, или се стиска за бакшиш?
– До човек е и не зависи нито колко пари има, нито на какъв пост е. Ако човек е с широко сърце, той е и щедър, ако няма в момента пари, назаем ще вземе и ще си направи кефа, емоцията е по-важна от парите. Като ги имаш и не им се радваш, какво имаш всъщност?!
– За коя голяма сцена мечтаеш?
– Кръчмата е най-голямата сцена, не можеш да пееш на плейбек, веднъж провалиш ли се, втори шанс няма. Пял съм на много сцени по цял свят – в Щатите, в Скандинавия, цели 2 години в бивша Югославия… леле, като се сетя… Къде искам да пея ли? Ще ти кажа за какво мечтая – да събера всички градевци в Градево, за тях да пея! Селото ми не е случайно, в началото на миналия век е имало 7 училища и 4 черкви! Колко са такива села?!
– Наследил ли си от някого дарбата си?
– В семейството ми всички пеят. А баба ми Венка, аз не я помня, била сред най-известните певици на селото, без нея не е минавала сватба. Цялото село, всички, които я помнят, са ми казвали, че нейния глас съм взел. Но цялото ни семейство е много шумно, татко, Бог да го прости, на всяко събиране питаше: “Пийнахте ли? Айде по една песен и кой откъде е!”.
– Сега кой дава тон?
– Би трябвало аз да го правя, но… не съм готов още… Сигурно ми трябва още време…
– На юбилейния ти концерт имаше много хора на сцената с теб и нямаше къде игла да пуснеш от публика, липсваше ли ти нещо или някой?
– Баща ми. Той ми липваше. Отиде си точно преди година…
– И като се върна към семейството, как успя да запазиш своето през всичките близо 30 години? Сам казваш, че поне половината нощи от тези 30 години не си бил у дома, как не се поддаде на емоция, сигурно си имал хиляди възможности и красиви жени около теб?
– Възможности никога не съм имал, възможности имат онези, които ги търсят, а аз съм градевец. Градевецът веднъж обича и е за цял живот! И аз така! Жена ми е единственият човек, с когото винаги се съобразявам. За всичко! Сигурно не й е било лесно с човек като мен, но семейството е търпение, компромиси… И най-важното – обич!

Интервюта

Илия Кафалов собственик на месодайна ферма в село Мосомище: „Вярвам в младите хора, които няма да се примирят и ще вземат промяната в свои ръце!“

Published

on

Срещата ни днес е с един бивш член на НАРМС – г-н Илия Кафалов от с. Мусомище, Гоце Делчевско. Въпреки че към момента не развъжда породите Монбелиард и Симентал, той не прекъсва близките си отношения с бившите си колеги и често участва в мероприятия на Асоциацията.

Г-н Кафалов дълги години е развивал млечна ферма и сам е преработвал произведеното сурово мляко в търсени и досега млечни продукти. Той е като жива енциклопедия на прехода. Пред очите му са се случили всички превратности в сектора, съмнителните политически решения и техните последствията върху развитото някога българско млечно животновъдство. Днес има месодайна ферма и е дистрибутор на голяма компания – лидер в производството на комбинирани фуражи в България.

Много от нас познават г-н Кафалов от събранията и сбирките на НАРМС и знаят, че той е човек с критично мислене и ясна позиция. Това ни подтикна да се обърнем към него, за да ни разкаже защо се отказа от млечното говедовъдство и какво се случи през последните 30 години, че от държава с традиции в сектора и развит животновъден пазар, България се превърна във вносител и рай за имитиращи млечни продукти.

– Представете се с няколко думи.

– Здравейте, на всички колеги! Казвам се Илия Кафалов от с. Мусомище. В момента се занимавам с месодайно говедовъдство и съм представител на фирма „HL-TopMix“, която е българо-немска компания, предлагаща на пазара висококачествени продукти и цялостни концепции за отглеждане на всички видове животни.

– Кога започнахте да се занимавате с говедовъдство в собствена ферма и какво се случи до днес?

– През 1996 г. започнах с животни от породата Холщайн. Преди това се занимавах с отглеждане на овце и търговия, която паралелно движех и след създаването на стопанството.

Всъщност причината да се занимавам с отглеждане на крави е моята дъщеря, която се роди през 96-та година. Трябваше ми краве мляко, тъй като това на овцете не беше подходящо. В онзи момент в тогавашното АПК предоставяха срещу дялово участие животни, които бяха черно-шарени и техни кръстоски. Успях да избера две много добри животни. Животните наистина бяха превъзходни. Тогава осеменяваха със семенен материал от Израел, който беше с много висока развъдна стойност.

Тази практика с дяловото участие беше придружена от много безумия. Имаше много превъзходни животни, които просто бяха заклани и всичко, което беше създадено през годините, сякаш умишлено се унищожи.

Аз запазих тези две животни и постепенно увеличих броя им до 8. Каквото и да говорят сега „разбирачите“, тогава България имаше изключително развито животновъдство. Напълно конкурентно на Западните държави и дори го надминаваше.

Имаше традиции в храненето и отглеждането. Специалистите в АПК-тата помогаха на частните ферми и колегите постигаха много висок млеконадой. Всичко обаче беше безвъзвратно съсипано и то съвсем целенасочено.

Като пример затова ще ви разкажа историята на един италиански инвеститор, който през 1994 г. пристигна в България. Казваше се Паоло Деничи и беше спонсор на ФК „Ботев“ – Пловдив. Той имаше огромното желание да развива говедовъдство и се обърна към тогавашния ликвидационен съвет на АПК с намерение да закупи празния, неизползваем обор. Те му отказаха с аргумент, че не могат да му осигурят земя. На него не му беше необходима земя – той искаше да отглежда крави, да произвежда кисело мляко и други млечни продукти. Смяташе да осигурява храната на животните от други региони на България, тъй като в онзи момент имаше храна в изобилие. И земеделието, както говедовъдството бяха в разцвет.

В нашия регион, действително, земята беше вече раздадена и разделена и той нямаше от кого да закупи обработваема земя, но това не беше аргумент за отказ, тъй като имаше много и сигурни източници на фуражи в цялата страна. Произвеждаше се огромно количество всякаква необходима храна за животните и беше на много достъпни цени. Това означаваше, че наистина обработването на земя в онзи момент не беше задължително за успешно развиване на говедовъдно стопанство.

Ликвидационният съвет в крайна сметка отказа на италианския инвеститор без никакво реално основание да му предостави възможност да закупи стопанството и то, както и всички оставащи от АПК съоръжения и сгради бяха раздадени на общ принцип, без никаква логика. И животните, и базата бяха напълно унищожени, а това за съжаление се оказа една обща и масова тенденция в цялата страна. Само за няколко години България унищожи целенасочено своето развито земеделие и животновъдство. Настана пълен хаос. Млякото струваше 15 стотинки.

Спомням си как през злощастно известната 1997 г. бях закупил животни от един пазар в друг регион и ги докарах в стопанството. Тогава министър-председател беше Жан Виденов, който излезе и публично се „похвали“ как цената на млякото е намалена от 30 на 8 стотинки. Тази „гениална“ политическа мярка за печелене на общественото одобрение беше смърт за млекопроизводителите. Идеше ми да счупя телевизора. Тези хора просто се подиграваха и искаха да съсипят всичко създадено с десетилетия на усилия и труд.

Буквално ден след това „мъдро“ държавно решение по фермите започна едно масово клане на животни. Пълна обреченост без никакво основание. Хората бяха отчаяни. Уж вече се намирахме в условия на пазарна икономика, а Държавата определяше цената на млякото. Това беше краят на България като селскостопанска държава.

След няколко години направиха същото и с прасетата. Само за няколко месеца цената на живото тегло падна толкова, че 100 кг можеха да се купят за 100 лв.

Животновъдството изпадна в десетилетие на хаос и безпътица. Превърна се в изцяло търговска дейност, а малкото останали стада постепенно се продадоха, защото хората изнемогваха. Филм на ужасите, но за съжаление съвсем реален! Бяхме свидетели на необясними аномалии години наред.

По времето на друг емблематичен министър-председател, Сергей Станишев, банките решиха да отнемат от животновъдите кредитните им карти, защото секторът бил губещ. А те много ни помагаха да се справяме. Нямаше европейски субсидии, защото при преговорите за присъединяване в ЕС бяха „забравили“, че и в България имаме животни. Държавно подпомагане също нямаше и това да развиваш стопанство си беше загубена кауза. Сякаш наистина целенасочено искаха да убият всякакво желание и възможност за развитие на тази дейност.

Въпреки това, през 2009 г. аз закупих първите си чистопородни животни от породите Симентал и Монбелиард. В този момент вече бях започнал да продавам млякото на животните си само на частно, тъй като мандрите буквално се подиграваха. Клиентите ми обаче търсеха по-високо качество, а при черно-шарените животни има един лимит на качеството на продукцията, който дори при оптимално хранене и отглеждане не може да се сравнява с това на Монбелиарда и Симентала.

През 2007- 08 година по програми ФАР и САПАРД бяха създадени многобройни мандри със съмнителни цели, като част от тях изобщо не преработваха млечна продукция, а просто симулираха дейност. Не ги интересуваше качеството на млякото, не спазваха срокове за плащане и дружно извиваха ръцете на животновъдите без право на избор.

През 2009 г. една конкретна мандра – на господин Динко Велев ме принуди да се откажа от работа с тях и да си реализирам продукцията изцяло на частно. Вече бях закупил 12 броя Монбелиард и Симентал от фермата на председателя на асоциацията – господин Атанасов. Имах уникални животни и предлагах превъзходно мляко. Те взеха проби и резултатите бяха много високи – масленост над 5% – направо като овче мляко. Уж се разбрахме за твърда, сравнително добра цена. Изведнъж обаче нещата се оказаха съвсем различни. Млекопреработвателят започна да увърта и да ми обяснява, как тук в региона млякото било най-много 30 стотинки, а и складът му бил пълен с чували не със сухо мляко, а с палмови мазнини и кондензирани млека. Голяма заблуда е, че в нискокачествените млечни продукти се слага сухо мляко – то е скъп продукт, постигнат след обработка на истинско качествено мляко. Използват го само за скъпите шоколади и продукти. В сирената и кашкавалите, всъщност, се слагаха палмови мазнини, кондензирани млека и всякакви съмнителни евтини химии. Мандрите се бяха заредили с тях и демонстрираха на говедовъдите, че могат и без млякото им, и ще го купуват на смешни цени.

Аз бях инвестирал в елитни животни и нямаше никакъв шанс да направя компромис в цената, и да дам още едно основание на млекопроизводителя съвсем да се самозабрави. Така, започнах сам да си преработвам продукцията. Вкъщи винаги сме правили сирене и кашкавал и имах някаква идея как се прави.

Закупих си вана и започнах опити и проби, докато не достигнах до моята рецепта, която постигаше превъзходни млечни продукти! Игнорирах мандрите и си развих собствен пазар. Имах клиенти от цялата страна и чужбина – редовно гърци си купуваха от мен. Имаше глад за качествени млечни продукти и частния пазар беше много добър. Веригите бяха пълни с имитиращи продукти, а българинът обича сирене и кашкавал и няма как да му се продават палмови или други имитации. Той разбира и си търси истинското. Тези нелоялни практики на мандрите именно осигуряваха на нас добрия пазар, тъй като на фона на техните боклуци моите продукти бяха с гаранция за произход и качество.

Произвеждах сирена и кашкавали по напълно оригинални рецепти. Дори тогава именно една наша колежка от Лом ми даде идея за маслини и подправки в кашкавала. Случи се случайно при едно пътуване до Франция. Кашкавалът с маслини и други подправки впоследствие стана уникален, беше много търсен и предпочитан продукт. Добавих към рецептата също боровинки и стафиди. Експериментирах и се получаваше много вкусен.

– Кое най-важното при производството на сирене и кашкавал?

– Високото качество на млякото и вложените материали. Компромиси с имитиращи продукти и каквито и да било изкуствени добавки не трябва да се допускат. Продуктите на съвестния майстор винаги се отличават. Другото, но равно по значимост, е безупречната хигиена!

– Първо сте се отказал от работата с мандри, а в последствие и от млечното говедовъдство. Какво наложи това решение?

– Действително в момента имаме изцяло месодайна ферма. Нямаше как вече да се справям с млечна ферма, защото трябваше всичко да правя сам. Няма приемственост и младите в нашето семейство вече изобщо не искат да се занимават с отглеждане на животни. И са прави. За тях това е робски труд, който лишава човек от какъвто и да е личен живот. Разбирам ги и не мога да ги насилвам. В България действително трудът на фермера е неблагодарен, непосилен и неоценен. На Запад е престижно да си фермер – обществото и държавата са плътно зад теб, продуктите с високо качество се налагат целенасочено като държавна политика, а между говедовъдите съществува реално работещ кооператив. Тук това е невъзможно и никой не проявява уважение към огромния труд, който се полага ежедневно, без почивен ден, а държавната помощ е крайно недостатъчна.

По тази причина нашите наследници се отказаха от този път, както и всички останали млади хора, които държава не стимулира по никакъв начин да се занимават с животни или земеделие. В България хора, които безделничат по цял ден се отнасят с пренебрежение към животновъдите сякаш са втора ръка хора и едва ли не се занимават с това, защото не ги бива в нищо друго.

– А крайният потребител успява ли все още да разграничи качеството от имитацията?

– Не, в общия случай, но той не е виновен. На него във веригите, а вече и в малките магазини, са му наредили безброй имитиращи продукти и той избира цената, а не качеството. Въпрос е на държавна политика и конкретни действия на Министерството на земеделието и храните да налага продажбата и популяризацията на български качествени млечни продукти. По този начин да стимулира говедовъдите. Това обаче не се случва! Точно така си унищожихме животновъдството. Заляха пазарите с боклуци и обезцениха качествените продукти. Какъв стимул да имат говедовъдите да произвеждат нещо качествено, като никой не оценява труда им.

Това е тъжната истина. Сами унищожихме цял успешен и печеливш отрасъл на икономиката си. България някога беше страна с традиции и изключително развито животновъдство, което беше целенасочено смачкано и изпадна в хаос и безпътица. Всеки се спасяваше както може и много уважавам колегите, които въпреки всичко оцеляха и на цената на много лишения и неблагодарен труд продължават и съхраняват това, което някога беше отличителна дейност у нас.

Субсидиите са много полезни, но не отиват където и за каквото трябва, затова не стигат. Стремежът е към количество, а не към качество. Фермерите трябва да осъзнаят, че първо трябва да са успешни в качеството на продукция и животни, и тогава да увеличават техния брой. Това доказва, че принципът на субсидиране някъде се сбъркан много сериозно. Вместо да стимулират малкия и среден бизнес те провокират количество за сметка на качество. На Запад основата на успешното млечно говедовъдство са именно малките стопанства с добра технология и висококачествена продукция.

Решението за минимум 20 броя крави също беше изключително неправилно. И в Австрия, и във Франция се подпомагат ферми с 9, с 10, с 15 животни – колкото е капацитетът на стопанството за максимално качествена продукция. Този минимален брой в България провокира много компромиси и нелоялни практики.

Аргументите са, че уж с 5 животни селекция не може да се прави. Напротив! Селекцията не зависи от броя на животните. В момента, за да се получи субсидия във фермата трябва да има минимум 20 дойни крави. Това е безумие! Не общо животни като стадо, а 20 майки! Не може субсидирането да е на общ принцип и за планинските и за отдалечените региони, за малките и големи стопанства! Същевременно правилата и законите се променят ежедневно без аргументи или обяснения, и се прилагат избирателно.

За всичко се оправдават с Европа, а там такива порочни практики не могат да се видят никъде. Никой няма да допусне във Франция имитиращ на сиренето Комте продукт, например. По техните села е пълно с малки, средни ферми и животни. При нас е нужна промяна и то спешна!

– Вие вярвате ли, че тази положителна промяна ще дойде?

– Вярвам! Вярвам в младите хора, които няма да се примирят и ще вземат промяната в свои ръце!

– А защо говедовъдите не са обединени в защита на правата си?

– Не, че не искат да бъдат! – просто са обезверени, тъй като у нас всяка инициатива се опорочава. По върховете на браншовите организации има хора със сериозни политически зависимости, които задушават всеки опит за промяна. Каква е мотивацията на фермерите да си зарежат работата и да протестират, когато всички подобни опити завършваха със задкулисни уговорки на определени хора и партии. Тук към животновъдите отношението е като към престъпници – постоянни закани, проверки и размахване на пръст.

Все пак вярвам, че в един момент кадърни млади хора ще вземат нещата в свои ръце и ще „изринат“ цялата тази безпринципност и задкулисие. Пожелавам на колегите да не се отказват и да не правят компромиси с качеството на продукцията. Промяната ще дойде, ако вярваме и се стремим към нея, но трябва да започнем първо от Себе си!

– Чудесен финал! Благодарим Ви за тази интересна история, която обяснява много неща за все още незавършения ни преход!

– Благодаря и аз! До нови срещи!

Continue Reading

Интервюта

Най-популярният гумаджия в Благоевград Васил Ставров: Време е за зимните гуми!

Published

on

Седмица ни дели от деня, в който гумите със зимни характеристики стават задължителни. Според закона, в периода от 15 ноември до 1 март автомобилите трябва да са със зимни гуми или с такива с минимална дълбочина на протектора 4 мм. От Агенция “Пътна инфраструктура” призоваха шофьорите да подготвят автомобилите си за движение при зимни условия, да не чакат първите минусови температури. Затова днес посещаваме най-популярният гумаджия в Благоевград Васил Ставров. Той е известен като Васко-гумаджията, собственик  е  на сервиз за гуми в кв. „Струмско“. Продава гуми и изправя джанти, при него е най-бързият монтаж, демонтаж и баланс на гуми. Докато слага зимните гуми на служебният автомобил на Благоевградска ВЕСТ, Васко  споделя специално за читателите ни: Време е за зимните гуми!

Защо трябва да сме със зимни гуми?

– Материалът, от който те се изработват, променя качествата си според околната температура. При ниски температури каучукът става по-твърд и сцеплението с пътната настилка намалява, посочват от Асоциацията на производителите, вносителите, търговците и вулканизатори на гуми. Гумата е контактът между автомобила и настилката. Каква ще бъде сигурността на пътя до голяма степен зависи от правилния подбор на гумите. Според специалистите е препоръчително зимни гуми да се използват при температури под 7 градуса, независимо дали има сняг или не. Летните гуми имат най-добро сцепление при температури между 10 и 30 градуса, а зимните – между 0 и – 20 градуса. През зимата дълбочината на протектора осигурява най-важния показател – спирачния път. Изследване сочи, че зимната гума спира на 25-тия метър, докато лятната ще спре чак на 53-тия – два пъти по-голямо разстояние.

Как да изберем подходящите гуми?

– Специалистите от световната компания, произвела първата зимна гума, съветват да подменяме гумите след шест години активно ползване. От там препоръчват, че е по-добре евтина зимна гума, отколкото лятна гума през зимните условия, като още по-лошо е да се използват гуми втора употреба. Аз смятам, че всичко зависи от пробега, който автомобилът изминава. Ако се движи постоянно, натоварен е, или в рискови условия, в него трябва да се инвестира в гуми от висок клас. Те реализират по-добри възможности и качества по отношение на зимните условия, имат специален състав на каучука. Производителите на гумите гарантират, че гумата запазва своите свойства за срок от 10 години.

Кога да се смени една гума?

– Това зависи най-вече от това каква е дълбочината на единия протектор, което се отнася най-вече за зимните гуми. През зимата дълбочината на протектора осигурява най-важния показател – спирачния път. Някои автомобилисти смятат, че е удачно да се поставят две зимни гуми, обикновено на предните колела. Това поражда риск, особено при завои, защото когато предните са зимни, те имат по-високо сцепление спрямо задните. Задницата може да се завърти. Съветите към шофьорите са винаги да проверяват състоянието на гумите, да ги преглеждат за дефекти и износване, да следят какво е налягането в тях. За България оптималното време за поставянето им е средата на октомври, а смяната им с летните – началото на април. Зимни гуми с грайфер под 3 мм не могат да гарантират оптимално управление и безопасност по заснежени и заледени пътни настилки. Ако грайферът слезе на такава степен на износване през тази зима, през следващата гумите трябва да се подменят. При износването под 3 мм зимната гума вече не осигурява същото добро сцепление с пътя. В някои европейски страни, а отскоро и в България, гумите не се считат вече за зимни, ако грайферът е износен под 4 мм.

По какви критерии да изберем гуми за автомобила?

– На този въпрос трудно се открива еднозначен отговор. Новите гуми за колата трябва да са безспорно надеждни, проверени, съобразени с марката на автомобила и с доказано качество. Разбира се, в случая не може да се говори за “идеална” гума, която да има перфектни показатели и да бъде на бюджетна цена.

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

Търсете „Благоевградска ВЕСТ“, безплатният вестник на Благоевград и региона !!!

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2020
ПВСЧПСН
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 

ПОПУЛЯРНИ


Office Lizenz Kaufen Windows 10 pro lizenz kaufen Office 2019 Lizenz Office 365 lizenz kaufen Windows 10 Home lizenz kaufen Office 2016 lizenz kaufen office lisans satın al office 2019 satın al