Connect with us

Култура

Логодажките баби влязоха в интерактивната кулинарна карта на България

Published

on

Тарана и домашна юфка приготвят по автентична рецепта бабите от благоевградското село Логодаж. Повечето от тях не са чували за италианската паста, но са убедени, че рецептите им по нищо не отстъпват на известните световни кулинарни шедьоври.

 

„Собрали сме се тука комшийките, па и тия, родата, дойдоа от Селище да ни помогнат, оти много намалееме. Отсявам брашното и забърквам тарана – млекце, вода, брашно и солчица. В това време, като се свърши по нивите всичко – нямаш картофи за вадене, нямаш боб и царевица за бране, и се започва зимовището. Рецептата за тарана я знам от мама и баба и сме бъркали, те сега съм я забъркала, сега ке тура тая жена да я извърти, оти ми се додея на мене. Изморувам се, вари се, може и с млеко, ако нема млеко, защото е забръкана с млеко… и с водичка, па некой я ядат сос захар, друг със сирене, трети с извара. Моят мъж, Бог да го прости, тураше колко тарана, толкова извара“, разказва на автентичен диалект пред „Агро ТВ” Веселинка Бойчева.

Дафинка Бойчева разказва: „По това време на годината вече всичко е прибрано и остава да се направят зимнините. Само преди дни пекохме чушки, правихме лютеници. Защото до Димитровден трябва всичко да е прибрано по мазетата и както самите жени казват – пенсиите са ни малки, но мазетата са ни пълни. Не ни е страх от зимата. Преди година учени от БАН дойдоха, направихме снимки с видеозапис и с тези ястия. Логодаж влезе в интерактивна кулинарна езикова карта на България и всеки, който има желание, може да я види. Картата все още се изготвя от други региони, но за Благоевградска община е включен само Логодаж с три традиционни ястия. Това са зелник, пърженица с чушки и урда, не извара, а урда, и голделия – десерт с тиква и с прясно мляко.в.Струма

pirinsko.com

 

Пиринско дело

Вицепрезидентът, Николина Чакърдъкова и Шкумбата са ВИП гостите за събора на Папазчаир!

Published

on

Вицепрезидентът на България Илияна Йотова ще участва в отбелязването на 118-та годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, на традиционния събор организиран по този повод от община Гоце Делчев. Съборът ще се проведе в село Попови ливади на 31 юли 2021 г. /събота/.
Тя ще присъства на официалната програма, която ще започне в 10.30 часа пред паметника на Гоце Делчев на село Попови ливади. По време на нея Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим ще отслужи заупокойна молитва за загиналите в Илинденско – Преображенското въстание и молебен за здраве. След това, на паметника на Гоце Делчев ще бъдат положени венци и цветя в знак на признателност и преклонение пред паметта на участниците във въстанието.
В 11.30 часа на голямата поляна в село Попови ливади, ще започне празничният концерт. В програмата ще участват оркестрите: „Щуро маке“, „Уникат“, „Ивелия“, „Неврокоп“, „Македонски ритми“, „Европа“ и оркестърът на Панчо Иванов. Тази година специалното участие в празничната програма е на Николина Чакърдъкова и Неврокопски танцов ансамбъл, както и на Димитър Туджаров – Шкумбата.

Continue Reading

Пиринско дело

Честит рожден ден, госпожо Милева!

Published

on

Днес рожден ден празнува, една видна нерокопчанка! Честит рожден ден, на говорителя на главния прокурор Сийка Милева! Госпожо Милева, желаем Ви от сърце щастие, радост, доброта, мир, мъдрост и сърдечна топлина! Нека в дните  Ви има много красота! Нека там не надниква сълза! С уважение, Екипът на Топ Преса.

Continue Reading

Култура

Тайните на Черния мост в Кресненския пролом

Published

on

От Черния мост сега личат само останките от основите, прилепени на огромни скали от двете страни на река Струма в Кресненския пролом. Намира се на сто метра южно от известното тук Кресненско ханче, където място за поклон е и един величествен паметник, с посвещение на Кресненско-Разложкото въстание.

По време на турското робство мостът е бил с особено стратегическо значение, защото тук чрез него се съединявали двата пътя от изток и запад по долината на Струма. Получил е името си Черния мост, защото по изграждането му, както и на пътищата край него, населението на селата край пролома е работило принудително на ангария.

В спомени летописецът на Кресненско-Разложкото въстание и участник в него, учител на земеделския министър-председател Александър Стамболийски – даскал Стефан Карчев, сочи, че мостът е строен 1860 година. Това е станало със султански указ, а негов майстор е бил уста Иван Боянин от град Брацигово. След изграждането му уста Боянин бил извикан в Истанбул, където бил отличен със специален мундир с еполети и получил званието „султански архитект”.

По време на Балканската война от 1912 година бягащи турски войници, подгонени от четите на ВМОРО и войските на генерал Георги Тодоров, разрушават моста. Това пише в книгата си „Из миналото на Светиврачко и Мелнишко”.

Черния мост губи стратегическото си значение след прокарването през пролома и край него по десния бряг на Струма на ново шосе и трасе на теснорелсова жп линия./струма/

Continue Reading

Култура

Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна

Published

on

Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна – блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича – Успението ѝ.

Имен ден празнуват: Анна, Анка, Ани, Анани,

Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.

Българите наричат празника Лятна света Анна.

Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.

Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” – висока температура и треска.

В Източна България

на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината.

В Западна България

срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.

В югозападните български краища

на Лятна св. Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

ПОПУЛЯРНИ