Connect with us

Светско

Храмът “Света Зона” – гордост на мелничани, средище на вярата и българщината

Published

on

Църквата е част от някогашния манастир „Св. Богородица Спилеотиса” („Св. Зона”) и е един от най-ценните културно-исторически паметници в региона. Религиозният комплекс е изграден върху тераса в източния край на монашеската зона на мелнишката крепост по времето на деспот Слав, на платото „Св. Никола” южно над Мелник. Функционира до началото на ХХ век, след това е изоставен и започва да се руши.  Главната църква е реставрирана през 40-те години на миналото столетие.

Манастирът е от типа на частно-владетелските манастири, строени на Балканите през ХІІ – ХІV в. за възхвала и помен на подвизите на владетели и други висши аристократи-ктитори и техните семейства, в които те често прекарвали последните години от живота си. Понякога дори приемали монашество, намирайки в тях и вечен покой. Построен е на „свято място” – издълбана в скалата в западния склон на манастирската тераса малка пещера-монашески скит (спилеон на гръцки език), включена в основната структура на манастира, причина за названието му „Св. Богородица Спилеотиса”, т. е. „Св. Богородица от Пещерата”, свързано с нейното Успение. През ХVІІІ в. приел и името „Св. Богородица на Светия пояс” по едноименен параклис на Ватопедския атонски манастир.

През 1979-1981 г. под ръководството на археолога проф. Виолета Нешева започва проучването му. При разкопките са установени два основни строителни периода през Средновековието – 1209/1211 г. и в края на ХVІ в., както и през Възраждането (ХVІІІ в.). Ремонтите се наложили поради частични разрушения в средата на ХІІІ в. и през ХІХ в. Ктитор е деспот Алексий Слав от българската царска династия на Асеневци, създал своя държава със столици Цепена и Мелник (1208 -1230 г.), издал на манастира дарствена грамота (сигилий) през 1220 г.. Според този документ статутът му е „деспотски и царски”, „царски манастир”. При следващата византийска власт в града е „императорски манастир”. Манастирът е имал три наземни църкви: „Св. Богородица” – главна църква (католикон), „Св. Спиридон” и „Св. Пантелеймон” – костница. Първоначално главната църква е била позиционирана в централната част на основната манастирска сграда, с южна фасада, непосредствено видима от манастирската порта. След срутване на ската заедно с манастирски сгради в края на ХVІ в.е останала в края на двора. Храмът е с четири строителни периода и едно преустройство след третия период. След всяко разрушение е извличан годният за нова употреба строителен материал. Строен е с ломени камъни и бял хоросан, на широки хоризонтални фуги между редовете.

Останките от първите два периода са много оскъдни. Руините от третия период са включени в източната, северна и южна стени на сегашния параклис. Църквата и през трите периода е била изографисана и отвътре, и отвън. Открити са фрагменти от стенописи от първия и втория период, различни по стил от стенописите на църквата „Св. Никола” в Мелник, но показващи близост с изкуството на балканските провинциални творчески центрове като Солун, Търновград, Охрид, Верея, Костур. Те са от регистър от едри фигури на светци в цял ръст долу и многофигурни композиции в горните регистри. Манастирът от 1364 г. е метох на Ватопедския манастир на Атон. Първоначално заеманата площ е около 1650 кв. м. Оцелелите зидове маркират общ план на удължен трапец. Състои се от две части: преддверие със защитен пирг-камбанария и същинска манастирска сграда, в която покрай оградните стени се намирали игуменарница, библиотека, болница, водохранилище с магерница и трапезария, монашески килии. Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса” се оказва най-добре документираният средновековен манастир в днешните български земи. Особено ценен в това отношение е инвентарният опис от 1365 г. във връзка с предаването на манастира от деспот Йоан Углеш под егидата на Ватопедския манастир на Атон. Не се знае по архивни писмени данни дали  реликвата „Честният пояс на Св. Богородица” се е намирала в манастира, но това е допустимо. Още повече, че през 1636 г. двама мелничани – Константин Димитриу Каламбакис и Пасхали Георги Пасхали, единият е златар, заедно с йерей Генадий са посветили и дарили на католикона (главната църква) на Ватопед една сребърна кутия, изработена в Мелник, за съхраняване на честния пояс на Богородица, дарен на този манастир през XIV в. от замонашилия се в него византийски император Йоан Кантакузин. Според християнската притча Честният пояс на Богородица бил поверен на св. апостол Тома по нейна поръка в момента на нейното Успение. По същото време към книжовното богатство на „Спилеотиса” бил прибавен пергаментен кодекс от XII век, дар от йеромонах Доротей от Мелник, а друг ръкопис, притежание на този манастир или на „Св. Богородица Пантанаса”, бил подарен през 1649 г. от мелничанина псалт Палатий на ватопедския монах Партений. Тогава метохът все още е носел името „Св. Богородица Спилеотиса”. Изглежда, че след ремонтите и обновяването на интериора на католикона в началото на XVIII в. той е приел и ново посвещение „Св. Богородица на Св. Пояс” (Св. Зонá).

Хората в Мелник се гордеят, че след славното минало на манастира поне главната му църква ще има и добро бъдеще. Вярват, че ще се развие поклонническият туризъм в града им. Църковно-манастирското културно наследство тук е безценно богатство, което привлича вниманието на множество различни специалисти и любители на старини – българи и чужденци, с разнообразието и високостойностните си архитектурни и художествени ценности с неповторимо обаяние, създадено от знайни и незнайни творци от различни центрове на християнското изкуство. Градът е митрополитска резиденция още от 6 век, от това време датират първите му храмове. В миналото наричали Мелник „Града на 100-те църкви”, сравнявали го с Ерусалим. Като „Богозиданият град” е упоменат в грамота от 1356 г. на сръбския крал Стефан Урош, “богопазен” или “богоспасен” град-крепост се споменава в акт на Константинополския патриарх от първата половина или средата на ХІV в. „Спасихме църквата и от руини я вдигнахме отново. Направихме го, защото всеки храм е средище на вярата и българщината”, казват жители на най-малкия ни град.

Новини

Честит юбилей на певеца Володя Стоянов!

Published

on

Днес 60 годишен юбилей празнува приятеля на Топ Преса войводата Володя Стоянов!
Празникът е двоен, тъй като  майка му Варвара утре празнува  имен ден.
Честит празник, приятели! Бъдете живи и здрави!
От екипът на Топ Преса!!!

Continue Reading

Таблоид

ВиК – Благоевград предупреждава за опасност от замръзване на водомерите

Published

on

Във връзка с настъпилото застудяване и очакваните минусови температури през следващите месеци, “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Благоевград напомня на своите потребители, че е необходимо водомерните възли и водопроводните инсталации, които са на открито, да бъдат зазимени.

Тръбите и крановете трябва да се изолират с материал, който не поемат влага. Практиката показва, че най-голяма опасност от замръзване на водомерите съществува за имоти, които не се обитават през зимния сезон, както и водомери, разположени в мазета и части на жилищни сгради, които не се отопляват.

Препоръчително е прозорците на съотвените помещения да се уплътнят, а вратите да се затварят плътно. Освен това, трябва да се изолират от студа водомерните шахти.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Благоевград информира, че не е препоръчително външни чешми да бъдат оставяни течащи през зимата.

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

декември 2020
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 

ПОПУЛЯРНИ


Office Lizenz Kaufen Windows 10 pro lizenz kaufen Office 2019 Lizenz Office 365 lizenz kaufen Windows 10 Home lizenz kaufen Office 2016 lizenz kaufen office lisans satın al office 2019 satın al