Поетът Румен Леонидов: Чудо ме разлюля пред Преподобна Стойна
-
- октомври 5, 2020
Разбрах, че има Бог, няма да се откажа от ремонта на църквата „Свети Георги“ в Златолист
Несекващ поток от поклонници и туристи се очаква на 9 септември в селцето Златолист, чийто жители се броят на пръстите на двете ръце. На датата преди 137 години се е родила Стойна Преподобна, последната неканонизирана българска светица, живяла там и сътворявала чудеса преди и след смъртта си. „Чудесата тук са всекидневие, аз лично съм свидетел не веднъж на такива“, сподели писателят Румен Леонидов, изследовател на житието на Преподобна Стойна.
От миналата година той събира пари, за да ремонтира храма на светицата, тъй като сградата е в опасност, има влага, която разяжда основата на една от стените му. „Не съм се отказал от това, когато се случи, ще ви дам знак“, обясни Леонидов пред „България Днес“. Църквата е без свещеник, но в нея непрестанно звучат църковни песнопения. Храмът „Свети Георги“ е построен през 1857 г., изрисуван е през 1876 г. от Теофил Минов, който по онова време е 11-годишен. Стенописите са странни. На едната стена има гола жена и дявол с арбалет, на друга пък дявол е впрегнал човек в каруца. Изрисуван е и светец с глава на кон, а под купола се намира мраморна плоча с двуглав орел, който е емблема на Цариградската патриаршия. Туристи събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва целебна сила. Посетителите, колкото и да са много, пристъпват тихо и шептят. Сякаш пазят покоя на Преподобната, която ей сега ще се появи отнейде. „Така е. Преподобна Стойна е висок дух с мисия за България. Пророчица и мъченица, тя е пратеник на Бога за спасение на вярата. Това място е свято, най-магичното в България, където душата ви най-неочаквано ще поиска да проговори“, смята Леонидов. Самият той десетки пъти е ставал свидетел на чудеса, които се случват в храма. „Най-често съм усещал как нещо ме залюлява, леко, после силно и накрая направо ме люшка, като че съм се подпрял върху дъното на лодка и всеки момент вълнението ще ме изхвърли. Преди години с Кирчо, мой приятел, правихме филм, в който включихме посещението в този храм. Аз го въведох в стаичката, казах му да прави това, което аз, и когато креватчето се разлюля, той направо въздъхна силно. След като излязохме в двора, той ме пита: „Усети ли всичко“, казах му: Нали точно това исках да ти покажа. Че тя съществува, бе има Бог, че невидимият свят е реален, че Отгоре всичко виждат и чуват“, споделя Леонидов. Малко след това той усетил и въздействието от каменната плоча с двуглавия орел. „Това е едно от трите най-силно енергийни места заедно със стаичката, в която е живяла, и хилядолетният чинар на двора. Но до енергията на плочата не бях допуснат. Но последния път и това ми се случи. За първи път плочката ми „проговори“ – бях съвсем сам в храма, стъпих бос върху нея и постоях загледан в иконостаса. Вместо слаб ток в стъпалата или приливи на тръпки по кръста, за които са ми разказвали поклонници, усетих нежно придихание, нещо ме понесе леко назад, напред…“, обяснява чудото Леонидов, който винаги когато може, посещава магичното място.
„Да живееш повече от 40 години само на пост и молитва, с къшей хлебец и водица, с малко орехи, мед и плодове, за нас, обикновените хора, е немислимо и непостижимо. Като добавим, че не е вкусвала животинска плът, не е била докосвана от мъж, не е глътвала глътка алкохолна напитка, това я прави лична личност, с изключително силна воля и непоколебима в борбата с изкушенията, пред които ние сме слаби и лесно се предаваме. Важно е да се знае, че Преподобието, както я наричат местните жители, не е баячка, гледачка, поредната врачка, тя е дух от най-висок небесен порядък. Дори Ванга е казвала, че е по-силна от нея. А самата пророчица от Рупите е идвала да си полягва в стаичката на Преподобна, като така се зареждала“, разказва поетът.
Очевидци в село Златолист разказват, че има хора, които са виждали светицата да левитира – да се издига във въздуха по време на молитва.
Тя умеела да „примира“ – да напуска тялото си и да се връща в предварително обявен ден и час. Стойна е лекувала всякакви болести с билки, треви, камъни и вода, а най-много с молитви и думи. „Душите лекувай, душите! Тогаз и телата ке оздравеят“, казвали й „отгоре“.
Последното чудо, за което „България Днес“ писа, бе миналата година на 17 декември, когато 6-годишното момченце Ивелин проговорило на гроба на светицата. За това съобщи баща му Велизар. „Къде ли не сме го водили, по доктори, психолози, обиколихме навсякъде. Само на Бог се надявахме накрая“, сподели ни тогава 45-годишният Велизар. Двамата със съпругата му Елена чули от нейна колежка, че на гроба на Преподобна Стойна се случвали все добри магии – болни си тръгвали съвсем здрави, а малки деца, страдащи от психични проблеми, дни след посещението в Златолист се оправяли.
„Винаги на рождения ден на Преподобна Стойна – на 9 септември, на датата на кончината й – на 22 декември, и на празника на село Златолист – на Гергьовден, идват посетители от цял свят. Повечето преспиват преди народното веселие. Тук още витае духът на баба Стойна и помага истински на вярващите. Местните са ми разправяли какви ли не чудеса, които са се случвали благодарение на светицата. Много бездетни семейства търсят помощ и в храма. Идват чак от Добруджа. После пък кръщават децата си, ако са момичета, на Преподобна Стойна, ако са момчета – на свети Георги. Защото знаят, че светецът и смятаната от местните хора за светица са направили чудото. Но трябва да носиш вярата в себе си. Това е най-важното“. Това сподели за „България Днес“ кметският наместник на село Златолист Красимир Кисов, който страда, че в селото вече са останали 12 души, които живеят постоянно в него. „Всичко тръгва за столицата или за чужбина. Тук няма какво да се работи. Но хората се връщат за всеки празник, свързан с Преподобна Стойна“, обяснява кметът.
Преподобна Стойна получавала
сили от свети Георги
Историята на Преподобна Стойна е подобна на тази на Ванга, чийто храм се намира в близката местност – Рупите. Стойна е родена през 1883 г. в гръцкото село Хазнатар. Едва 7-годишна се разболява от едра шарка и ослепява. Родителите й се тревожат дали ще оживее, понеже е хилава, почти не яде, по цял ден стои затворена в стаята. Една вечер майка й чува, че детето говори с някого, а било само. Отворила вратата и се изумила от светлината, която огрявала като слънце стаята. Болното момиче казало на близките си да не се плашат, ами да оставят вратата отворена, че свети Георги иска да влезе. После я чули с радостни сълзи да говори с този невидим за тях, ала видим за нея, сляпата, божи пратеник. След тази случка Стойна започва да говори, че трябва да я заведат в черква. Междувременно родителите й умират и за нея се грижи чичо й. През 1895 г. със семейството си и малката Стойна той се преселва да живее в петричкото с. Ръждак. Племенницата му настоява да я заведе в черквата „Св. Георги“ в Петрич и там да я остави. Отиват в храма, ала попът отказва да я вземе, понеже е сляпа и няма кой да се грижи за нея. „Натъжила се горката, зажалила, разказва 89-годишната баба Мария от Златолист, която помни преподобна Стойна и говори за нея с дълбока почит. – Явил й се отново сън и тя рекла на чичо си: „Отведи ме в черквата на Долна Сушица, старото име на село Златолист, там ке ме вземат.“ „Арно, казал той, качил я на магарето и дошли в наше село. Казали на поп Георги каква е работата, той рекъл, че ще свика хората и каквото решат, това да е. Бил барабана, събрал се народът. По-младите казали: „Не можем го гледа това дете, то е кьораво – иска гайле.“ А старите им се сопнали: „Как така не можем!? Ке го гледате вие, момите. Едната ке го пере, другата ке го храни, третата водичка ке му носи.“ И така останала преподобна да живее в Златолист. Направили й малка стаичка на горния етаж на черквата и в нея тя живя докат се спомина. Аз бях на 16 години, когато почина“, пише в спомените си за Стойна баба Мария. Според нея пророчицата била хубава, руса жена, кротинка и тиха, Хранила се само с плодове. „Едно джезве, една лъжичка, чашка и чинийка – това й бе покъщнината. Като ме заболи глава, тичах при нея. Тя взимаше честния кръст, туряше го в чашата с вода, думаше му молитвичка, после ми даваше да пия. И главата ми минаваше, и всичко“, пише приживе баба Мария.
Be the first to leave a review.
